Езерото на Хогуортс

Харпия реши да се поразходи покрай Черното езеро.Седна до едно дърво и започна да гледа в една точка.По едно време някои дойде и се спря до нея.Харпи се обърна и видя ......

...Лейла.Рейвънклоуката беше решила да се разходи по тъмно.Тя видя приятелката си и много се зарадва.
-Хей,Харпи!
-Здравей Лейла!-отговори слидеринката с троснат тон,както обикновено.
-Харпи какво правиш тук по това време?Не те ли е страх от огромната сепия?Знаеш ли колко е страшнаа!-Лейла потрепери.

-Не ме е страх от няква сепия.-на Харпия и беше много лошо,защото напоследък ядеше много малко,но прикриваше това,за да не й съчувстват околните.-А ти какво правиш тук?-продължи слидеринката.

-Амиии разхождах се наблизо и те видях.Иначе не обичам много да идвам тук.-отвърна спокойно Лейла-Харпия,тези дни не ми изглеждаш много добре.Не съм те видяла нито един път в голямата зала!И много си отслабнала!Какво става,да не си болна?!Хайде да отидем в голямата зала да вечеряме!Искаш ли?-момичето се притесняваше за Харпия.То не го показа и говореше със сравнително твърд тон,защото знаеше,че на слидеринката не й харесва да я съжаляват.

Харпия прикри,че е болна:
-Не съм болна.Няма ми нищо!-умихна се насила,но това се забелязваше от километри и двете момичета тръгнаха към залата когато слидеринката стана с много мъки,защото едвам се държеше на крака.

След като посети Харпия в болничното крило Лейла реше да мине край езерото.Странно защо-та се страхуваше да идва тук.Просто нещо й беше скимнало.Пък и искаше да си припомни някои моменти.Момичето седна в тъмного и се загледа в кръглата луна.Духаше лек ветрец,който ветрееше гъстите коси на Лейла.

Харпи реши да се поразходи покрай езерото.Там също имаше място за осъмотяване.Докато отиваше чу стъпки които се приближаваха към нея.
-КОЙ Е ТАМ?-провикна се вещицата и от тъмнината изкочи Лейла.
.......

Лейла много се изненада като видя Харпия.
-Хеййй,Харпи какво правиш тук?
-Амии каквото и ти!-отговори слидеринката весело.
-Харпи,виждам,че си си възвърнала предишния вид.По-добре си нали?

-Определено!След като ми казаха една много хубава новина!
-Каква по точно?-през главата на Лейла минаха много неща.
-Още в 2 курс ще имам знака на Волди!!!!
Лейла незнаеше какво да каже освен....

-Амиии,не мога да ти кажа браво.Разбери ме.Но ще се радва ако това те прави щастлива.-Лейла определено не се радваше много.
-Лейла,какво става?Защо се натъжи?
Очите на рейвънклоуката наистина се бяха насълзили.
-Просто...Волдемор е убил родителите ми..И няма как да се радвам,че най-добрата ми приятелка ще му служи!Но ще го приема все някак!

Джейкъб и Рона излязоха от Общата стая, като момичето му обясняваше някои подробности и клюки около училището.
-...Онзи ден едно момиче от Слидерин - Харпия припадна ето тук...Не беше яла около седмица и я отведоха в Болничното крило.Вчера се върна.Ето го Черното езеро.Великолепно е нали?-брюнетката замълча за малко, за да се порадва на гледката.Останалите слънчеви лъчи го озаряваха перфектно, а малки вълнички се полюшваха от време на време.-Обичам да идвам тук.Вече го правя по-рядко, защото преди няколко седмици мен и едно момиче ни нападна Гигантската сепия, но...не ме е страх.-Не лъжеше.Гласът й беше решителен.Толкова много беше изживяла в това училище.Отново се загледа в водите на басейна, които се отразяваха в очите й, и се усмихн лекичко.

Джейкъб така и не отклони поглед от хоризонта,докато Рона говореше.Беше взел от майка си умението да може да се наслаждава на красотата както подобава.
-Наистина е красиво!-отговори той,като присви очите си заради слънцето

Лейла Джоунс написа:: -Амиии,не мога да ти кажа браво.Разбери ме.Но ще се радва ако това те прави щастлива.-Лейла определено не се радваше много.
-Лейла,какво става?Защо се натъжи?
Очите на рейвънклоуката наистина се бяха насълзили.
-Просто...Волдемор е убил родителите ми..И няма как да се радвам,че най-добрата ми приятелка ще му служи!Но ще го приема все някак!

Харпия я прегърна и й каза:
-Незнах за това :S .Ако се притесняваш,че когато стана смъртожадна като брат си ще те забравя....няма.Двете се запрегръщаха още по силно.Изведнъж се чуха гласове в тъмината.Момичетата се стреснаха,но Харпия запази самообладение и каза на Лейла да си запуши ушите.Рейвънклоуката я послуша и вещицата се провикна:
-КОЙ Е ТАМ ПОДЯВОЛИТЕ?-гласа й прониза зловещата тишина.
Двата образа се показаха и това бяха 2вамата хъфалпъвци Рона и Джейкъб.Харпия не се учуди изобщо,но на хъфалпавците им кънтяха ушите и Рона започна да крещи бясна....

В този момент свамата чуха силен, пронизващ глас.Рона въздъхна тежко и изръмжа през зъби:
-Дано интуицията ми да е грешна, дано да съм чула погрешно...Ела..!
Джейкъб я гледаше смутено, и пристъпиха напред.Да, беше права.Харпия ги гледаше коварно и злобна и Рона не се стърпя.Косата й почервеня, както никога досега и погледна слидеринката толкова пронизително, че тя се стресна.В очите й гореше яростен пламък и извади пръчката си:
-Виж какво Харпия, спри да се държиш като разглезена принцеса, всъщност си една егоистична, коварна лигла!!Въобще ли не забелязваш какви щети нанасяш гаднярке?!Светът не е твой, ясно ли ти е?!
Рона блъсна Харпия толкова силно, че тя падна на земята и запристъпи към Забранената гора, съвсем забравила за другото момче, което само се въртеше недоумяващо.

Харпия стана ядосана както никога и й каза:
-Не ме интересува какво мислиш за мен.Ако не се беше раждала....щеше да е много добре.Другата година ще ти се стъжни обещавам,но до тогава има време.Това не още не е края малка долна хъфалпъвке.
На Харпия не й се занимаваше с бебенца и й обърна гръб.

Лейла изгледа всичко мълчаливо.Изведнъж тя изпищя и се разплака.Никога не беше правила такова нещо.Харпия я гледаше и не можеше да разбере какво става.
-Лейлааа?
-Не издържам повече!!!Писна ми!Вие двете само се заяждате,а сте най-добрите ми приятелки!Карате се за глупости...А аз какво да правя?!Оставам посредата...Не мога да застана на страната на никоя от вас!!!Не знам какво й стана на Рона!Не знам и защо я заплаши за следващата година!Знам,че не си такава на каквато се правиш и затова те обичам!Но не издържам повече!Не мога да издържам караниците ви!НЕМОГА!!!-Лейла беше извън кожата си.Тя се обърна и хукна на някъде.

Лиза се разхождаше. Беше много тъжна, че единствената и приятелка от училището, Амая Саламанка, и се сърди. Не трябваше така да я отпраща...
Защо не се сети по-рано? Трябваше да отиде при нея и да я помоли за извинение! Тя побягна към замъка и изтича в общата стая.

Беше ред на поредната разходка по тъмно на Рона.Това беше времето, когато спираше да мисли и просто се наслаждаваше на момента.Момичето прекоси входната зала и излезе навън.Беше се стъмнило отдавна.
-Лумос!-насочи пръчката към езерото и закрачи.Последният път, когато отиде там беше много болезнен и когато си мислеше за това, сърцето й се свиваше.Когато стигна, видя някакъв силует да се навърта наоколо.Любопитството надделя над страха и вдигна пръчката си по-високо, за да освети пространството.
-Кой е там!

-Просто аз.-Каза Амая.
-Защо се държиш толкова... необичайно?-Попита Рона
-Ами скарах се с Лиза.-Каза тъжно Мая.
-Вие сте се запознали вече?-Рона толкова се учуди.
-Да привързох се толкова към нея, че...-Амая спря до там.
-Че?-Попита Рона.
-Няма значение.
-О Мая разбира се, че има.Моля те.
-Че ми стана най-добрата приятелка за по-малко от час.-Рона се учуди...

-Напълно възможно...-Мая вдигна очи.
-Не че ми се е случвало, но...оф както и да е.Рона нямаше представа каква тема да подхване, не че й беше неудобно просто и двете си имаха причина да са в гадно настроение.
-Като стана дума...И Лиза не беше в едно от най-добрите настроения.Когато се запознах с нея и ме беше видяла за пръв път, сякаш търсеше теб...Но коя съм аз да предполагам...

Амая се учуди:
-Не мисля , че Лиза би ме потърсила вече.-Каза Мая като толкова се надявше да е така.
-Но вече няма значение.Никъде не я намерих.Може даже вече да на иска да ме вижда.-Каза Мая и погледна надоло.

-Офф, след няколко часа ще сте отново първи приятелка, Сали и го знаеш много добре!Ти да знаеш аз през какво минавам!Нямаш никакв апредстава какво ми е...Ох..както и да е...Ако не я намериш до утре ти обещавам, че ще се заема да ти помогна, нали?-Рона намигна, колкото да отклони темата от себе си.

-Много ти благодаря Рона.-Каза Сали.-Аз сега ще сеприбирам.Чао.
-Чао.-Двете момичета тръгнаха по различни пътища като Мая се запъти към общата стая.

Беше късен следобед и над замъка бяха надвиснали мрачни облаци.Напоследък Рона се беше научила да изолира студа, и когато имаше възможност излизаше навън, на някое местенце, където да се усамоти.Момичето излезе от замъка и закрачи по окосената морава.Тревата под стъпалата й шумолеше, но странно за този ден - нямаше почти никакъв вятър.Първокурсничката беше свикнала косата й да се развява на всички страни и сега й се струваше странно, че си стои мирно.Вървеше по брега на Черното езеро, а отражението й се клатушкаше по повърхостта на водата.Гледаше краката си, докато се блъсна в нещо и падна на земята.Огледа се недоумяващо и видя, че се е сблъскала с едно дърво.Седна под клоните му и потърка удареното място.Подсмръкна.Само да не беше хванала настинка...

Лиза се разхождаше. Тя гледаше към Черното езеро. Там имаше едно момиче с мантия на Хафълпаф. То си гледаше в краката и извъднъж се блъсна в едно дърво. Елизабет се заливаше от смях, но си помисли, че момичето може да има нужда от помощ и отиде при нея.
- Здравей, Рона! Добре ли си? - Лиза се постара да изглежда загрижена, но още я напушваше смях.

» История на Хогуортс