Езерото на Хогуортс

-Не....Просто ми е много тъжно!Не знам защо.-Лейла извърна очи.Тя беше в уасно настроение.-Лия аз ще тръгвам към двореца!Приспа ми се!Ти идваш ли?

Харпия реши а отиде ва едно скришно място близо до езерото.Беше й студено,но тя търпеше.Там където отиваше щише да е топло.Тя стигна до една малка необитавана къща близо до черното езеро.Влезе вътре:имаше една легло,камина,маса и 2ва стола.Тя остави дневника който винаги бе с нея на масата,запали огън и легна на леглото.Започна да мисли за случката в гората:дали ще си направят труда да я потърсят......

Драко и Лейла вървяха към замъка.Минаха покрай езерото.Там беше много мрачно и Лейла си помисли,че Харпия може да е тук.
-ХАРПИИИИ!-изкрещя тя,за да я чуе приятелката й ако е там.Момичето не знаеше,че може да вика толкова силно.Драко не очакваше и се стресна.Наблизо няколко птици излетяха.Лейла се огледа и се ухили.
-Опа...Ако Харпи е някъде тук предполагам,че ме е чула.

-Ако се сърди много няма да се покаже...-Драко обикаляше из езерото и търсеше Харпия с поглед.

Харпия чу познати гласове.Надигна се от леглото.Взе дневника си и се подсмихна мислейки си"Да бе да!Те са дошли да ме търсят.Не са останали в гората...."Вещицата легна отново и почна да драска в дневника си и имаше планове да пренощува тук.

-Харпииииияяя!-викна Драко и се заслуша но не чу Харпия.-Къде ли е....-измърмори мрачно Драко.

Цяла вечер Драко и Лейла търсиха Харпия и крещяха като луди.Харпия си бе инат и не се показа.По едно време Драко зърна една къщурка близо до езерото.От комина излизаше дим от камина.......

След часовете Луна отиде до езерото и започна да се оглежда за момичето с което се беше разбрала да се разходят около езерото. Тя най-сетне я видя и се запъти към нея.
-Здревей, отново

-Здравей.Разбрах, че в езерото имало огромна сепия.-Луна се ококори.
-Спокойно ще се върнем невредими.-Мона се усмихна коварно.
-Обичаш ли да рисуваш?-Попита слидеринката.

Момичето се уплаши малко и не отговори веднага
-Ами, да, защо питаш? Ти обичаш ли да рисуваш?-попита Луна и продължи да гледа леко учудено

-Да разбира се.Даже имам изрисувани няколко тетрадки и сега рисувам на една, но в момента не я нося.

Вън вече беше започнало да се смрачава.Зимата малко по малко настъпваше.С всеки ден ставаше по-студено.На Лейла и омръзна да виси в общата стая и реши до направи една от редовните си вечерни разходки.Това много я отпускаше.Тя излезе от двореца и погледна към езерото.То беше доста зловещичко,както обикновено,но но момичето точно това му харесваше.То се загърна хубаво с мантията си и се запъти към езерото.Вървеше с бързи крачки и понякога подтичваше за да се стопли.Рейвънклоуката стигна до него и се приближи.Надяваше се гадната сепия да не се покаже,защото този път нямаше кой да и помогне.Лейла огледа влажната трева и ако беше седнала щеше да се измокри.Затова реши да се настани на един камък.След това отметна гъстата си спусната коса и се загледа във водата.

Беше денят преди Хелуин.Рона не знаеше дали ще има празненство и всъщност се надяваше да няма.Краят на октомври, стъмняваше се все по - рано...Днес й беше необичайно горещо...Където и да се дянаше завираше и се изпотяваше.Беше доста пебледняла и студена, а й беше горещо....Не издържаше в общата стая и излетя от помещението запъхтяно.Къде можеше да отиде?Кръвта й кипеше, а беше...толкова студена.Единственото решение беше да излезе навън.За някаква част от часа вече крачеше из двора.Но продължаваше да й е горещо....Потича насам-натам, зада я извее вледеняващият ватър, но стана още по - зле.Разхождаше се по бреговете на езерото, когато обърна глава към вълничките.Луната се отразяваше тооолкова красиво...Нещо я привлече, огледа се, а и завираше...кипеше, пареше...Не се замисли и абвно навлиза в вледеняващата вода.Да....чувстваше я, но не й ставаше студено.Влизаше, и влизаше все по - надъбоко, водата стигна до кръста и и се потопи.От кога не бе плувала...Чувството беше почти толкова прекрасно, колкото да летиш...Изплува на повърхостта и се завъртя.Във водата поне не се опасяваше, че може да подпали нещо...Облегна се назад и заплува по гръб, съзирайки четвъртината луна...

Както си стоеше,Лейла забеляза някой да плува във водата.Стана от камъка и се приближи до водата.Вгледа се по-добре и видя някьква момиче с огненочервена коса,което просто си плуваше в това ледено сезеро,при този студ...Рейвънклоуката предположи,че това е РонаБоже,всеки момент можеше да и се случи нещо!
-Ехооо,Рона това ти ли сиии?-провикна се Лейла-Какво за бога правиш там?!Ще замръзнеш!Излизай!Всеки момент може да се появи и сепията!

Рона се нагълта с вода и се задави.Ндигна се и видя силуета на Лейла."Офф..." -помисли си и ходейки се запридвижва към брега.Усещаше, че нещо в нея продължава д апламти, но беше абсолютно сигурна, че е бледа като вампир...Но пак от водата се чувстваше малко по - добре.
-Здрасти лейла! - прегърна приятелката си, която също я поздрави.
-Какво правече във водата - можеше да настинеш или по - лошо - да се появи Сепията!! - Лейла беше почти ужасена и изтискваше мокрите дрехи на хафълпафката.
-О, беше ми....-замълча за момент и помисли как да оформи изречението си.-Горещо.Доста...завирах и реших, че водата ще ми подейства добре, но не чувствам особена промяна.-отметна един мокър кичур от косата си.С рейвънклоуката се бяха меко казано отчуждили - това, което каза си беше достатъчно.Лейла я гледаше все така смутено и уплашено.
-Да нямаш температура?!-лепна ръката си за челото на първокурсничката и мигновенно я отдръпна.Погледна я още по - объркано и промълви:
-Ти...си л-ледена...
-Ами аз....-стисна устни и се загледа в Лейла.Предпочиташе тя да каже нещо...

Лейла гледаше приятелката си.Какво ставаше с нея?!Държеше се много особено.
-Р-Рона...Какво има?Много си странна!Да не би да ти е лошо?Иии..как може да ти е горещо като си вир вода мокра и вън е толкова студено?!
Рейвънклоуката се тревожеше за Рона.Никога не я беше виждала такава.Двете не се бяха засичали от много време и приятелката и и си струваше коренно променена.Дори се държеше малко по-студено.Лейла се надявяше да разбере какво става и да и помогне.Кой знае други път какво щеше да и хрумне!

-Омръзна ми вскеи път, когато се срещнем да ми акзваш, че се държа странно!Аз съм метаморфамг, разбираш ли?
Беше ядосана, че момичето не се беше интересувало от нея от толкова време.И тъкмо беше решила да забрави за нея, тя взе, че цъфна и без да знае какво става с нея започва да нарежда, че била странна...."Ако не й харесва, че съм метаморфмаг, да не ми е приятелка!"

-Добреее!По-спокойноо!Просто се притеснявам за теб.-измърмори Лейла,която не очакваше приятелката и да реагира така-Иии,Рона,само аз ли съм виновна,че не сме се срещали толкова много време?!Пък и откъде знаеш,че не съм те търсила?Постоянно се оглеждах за теб,но все те нямаше!
Рейвънклоуката не можеше да повярв,че приятелката и се държи така.Тя просто я попита какво и има.Лейла си мислеше,че Рота ще се зарадва и ще я прегърне като я види,а тя се държеше толкова необичайно студено!

Рона се обърка.Ама тя откъде знаеше, че си мисли точно това, че не са се виждали?Да не владееше....не, не владееше.
-Лейла...-каза го бавно и отчетливо все е едно го акзваше на бавноразвиващ се, а тонът й сега беше сериозен и спокоен.-...Мисля, че знаеш много добре, че от седмици едно от любимите ми места, където обичам да се осамотявам са скамейките на Куидичното игрище...Ходила си...Сети ли се да ме потърсиш там?
Да...и Лейла изглеждаше ядосана и разочарована.Н о затова пък, Рона говореше спокойно.И не я гледаше ядосано, наблюдаваше рейвънклоуката с блестящи, пълни с надежда очи...

-Да,ходих един два пъти!Явно точно тогава не си била там!Какво да направя?!И от къде да знам кое е любимото ти място?!Вече не мога да предвидя нищо свързано с теб.-Лейла също се успокои малко.-Таа,ще ми кажеш ли точно какъв е проблемът?Защо се държиш така от известно време?Иии,не е хубаво да стоиш толкова дълго сама.Так сигурно се чувства още по зле!-рейвънклоуката определено беше загрижена.Да,знаеше,че приятелката и е метаморфмаг и че е нормално понякога да има такива моменти но въпреки това не разбираше напълно...

Рона изсумтя.Да, имаше нещо такова...Не беше контактувала с някого от седмици...
-Да, може би усамотението ми ойде малко вповече. - измъчи се и се усмихна лекичко.Но искаше да отклони темата, така че продължи -Как вървят нещата с...Харпия и Драко?Ще ми стане много смешно ако и ти си започнала да се дразниш с другите!

На Лейла не и се говореше за двамата Малфой точно с Рона,но реши набързо да ги спомене.
-Амии..как да вървят нещата..Нормално е всичко.Те всъщност не са толкова гадни,колкото се правят!Свестни са,но с малък брой хора...-Лейла се ухили-Иии разбира се,че няма да започна да се дразня и аз!Как си ме представяш?!-смееше се тя-Пък ии те вече не се заяждат чак толкова с другите.Даже става обратнотоо-рейвънклоуката се намуси.Тя се сети за вчерашната случка с "грифиндорката" Анна Потър и отново се намуси.Наистина тази Потър доста я беше вбесила.

-Анна?-ухили се Рона-Да видях какво стана в кабинета...Беше много яко!
Засмя се, но Лейла я изгледа с укор и добави:
-Шегичка, шегичка...Таа носят се слухове, че Малфой са бесни на върколака...Вярно ли е?

-Амии чак беснии...не.Аз също страшно много се ядосах.На и прави чест!много е лесно така да си имаш вълк и когато нещо не ти утърва да го пуснеш!Трябва да и забранят да ходи с него!Можеше да се случи нещо на Хорпия или Драко!-тогава Лейла наистина се беше уплашила-И най-странното в случея беше,че тя просто дойде и започна да се заяжда!Просто...Незнам за каква се мисли!Нещо се е объркала!-Лейла определено не харесваше хора като Анна.Още от първия път ,в който се бяха видели,грифиндорката се държеше ужасно....толкова самоуверено,заядливо,нахакано....

-Мхм...Твърде е незряла за върколак мен ако питаш...-Настъпи мълчание, в което Рона се взираше безцелно в Лейла.Тя също я гледаше.Чернокоската се усмихна лекичко и прегърна рейвънклоуката.
-Липсваше ми...

» История на Хогуортс