Езерото на Хогуортс

Ох, училището й се струваше твърде претъпкано вече.Човек не можеше да се усамоти.Ама защо й минаваха такива мисли пез главата?Та нали копнееше за нови приятели?Вглавата й беше пълна бъркотия.
-Ако това се чудиш, не ми е за първи път да се блъскам в нещо.-опита се да извие глас и да се усмихне ама не се получи.Само лека нотка на присмех се озвучи наоколо.Всъщност не знаеше дали я е видяла, но защо иначе щяха да я питат дали е добре...Кой ли се интересуваше от брюнетката...

- Прекъсвам ли нещо? - попита Лиза като много се стараеше да не се натрапва. - Ако ти преча...
Рона мълчеше.
- Е, щом е така по-добре да тръгвам... - каза Елизабет, но в този момент чу познат глас и се обърна.

Рона гледаше учудено Елизабет.Изведнъж се провикна:
-Не, чакай...Прави ми компания моля те...
Вдигна едното рамо и се помъчи да се усмихне.

- Щом не ти преча може и да остана малко - отвърна и Лиза с усмивка. - Стори ми се самотна... и тъжна... Има ли нещо вярно?

-Ам..не, не..Нищо ми няма...-излъга Рона.Как можеше да й обясни всичко?Дори от Лейла беше скрила някои неща.А и още нямаше доверие на това момиче.Да, беше й приятна, симпатично момиче, но първокурсничката си знаеше.
-Какво стана с теб и Сали?Всичко наред ли е вече?
Смени темата и се опита да прозвочи безгрижно.

Лиза усети, че Рона нарочно сменя темата, но си даде вид, че не е разбрала.
- Да, сдобрихме се! - отвърна и тя. - Благодаря, че попита.
Елизабет седна до Рона. Това момиче и изглеждаше наистина много свястно, ала като че ли криеше нещо... Както и да е.
- Ъм... ти... каква си?
Рона я погледна недоумяващо.
- Имам предвид... вампир ли си, въркулак ли си... - опита се да поясни Лиза. - Аз, например, съм елф...

-О!И Мая е елф...-Рона се усмихна.Вече искрено.-Аз съм вийла и метаморфмаг...
Каза си го.Странно.Толкова прибързано...Но явно в това училище всички си казваха тайните...

- Хм... А... мъгълокръвна ли си? Моите родители са мъгъли...

-Ами всъщност не.Чистокръвно семейство...Но не е древен род или нещо такова.Родителите ми са се срещнали случайно....Таа...няма значение.Сигурно е много интересно да имаш родители мъгъли.Всички тези чудотийки, които си имат....А как така си елф?!Та нали си мът..ъъ мъгълокръвна?

- Аз не съм съвсем мъгълокръвна... Родителите ми са разделени и аз живея с майка си. Всъщност родителите на баща ми са магьосници, но той не е. По някаква странна причина никога не съм ги виждала... Въпреки че много ми се иска - Лиза не обичаше да говори по тази тема. - Имаш ли братя или сестри? Аз имам една малка сестричка. Казва се Изабел и много ми липсва... - една малка сълза се отрони от окото на Лиза, но тя побърза да я избърше.

-Не...Нямам.Единствено дете съм, пък и съм израснала самичка.
Последва дълго мълчание, защото и двете се чудеха какво да кажат.Вятърът духаше около момичетата и запарваше бузите им.Нямаше птици - всичко беше отлетяло на юг...Слънцето го нямаше.Не, не беше залязло още, но се беше скрило зад облаците, които упорито надвисваха над замъка.Хафълките мълчаха упорито.

- Стана хладно - отбеляза Лиза и потръпна. - Аз ще се прибирам в общата стая. Ще дойдеш ли с мен или ще отанеш?

-Да.Чистият въздух ми дойде в повече.Да вървим
Двете момичета се изправиха и тръгнаха с бавни крачки към замъка, а навън постепенно се смрачаваше.

Мая се разхождаше и реши да отиде до езерото.Тя седна до него и се загледа.Изведнъж я прихвана нещо и тя започна да се търкаля.КАто чу стъпки веднага се изправи като сериозна и отново се загледа във водата...

Лейла беше решила да се поскита по тъмно и избра езерото.Въпреки лошите си спомени,тя обичаше да ходи там.Видя някакво момиче да се търкаля по тревата,а след това отново да се изправя.Рейвънклоуката се зачуди кой ли може да е.Реши да се приближи.Това беше Амая Саламанка от Хафълпав.
-Здрасти Мая!Как си?Какво правиш тук?

-Ами аз... упражнявам се.-Каза Мая.
-Упражняваш се?-Учуди се Лейла.
-А не не се упражнявам.Просто съм в лошо настроение.Ти как си Лейла?-Попита Мая.

-Ами и аз не знам!Тъпо ми е!Нямам какво да правя.-отговоре Лейла отегчено-Ааа,ти защо си в лошо настроение?

-Ами имам лош ден.Първо блъскам се навсякъде.Боли ме корема от три дни и за какпак на всичко още ме боли какът от молива.-Ракрещя се Амая.
-Извинявай напоследък съм нервна.От няколко дена не съм говорила с никога стоя само в общата стая...

-И аз съм така.
Лейла и Мая се обърнаха смутено.Денят беше влажен от скорошният дъжд, който се беше изсипал, но поне Рона можеше да излезе навън.Възползва се от времето и закрачила през двора, беше видяла силуетите на двете момичета.

Мая място не можа да си намери.Първо легна, после седна.Обърна се към Рона и попита:
-Рона виждала ли си някой от нашия дом скоро.-Попита Сали като намекваше за Лиза.

Рона се замисли и сбърчи чело.
-Ами не...Както казах по цял ден кисна в Общата стая, та щом там ми е скучно значи не мяркам никой...Само Лия видях днес да минава бегло.-Мая кл'мна и хафълката се досети-Последният път, когато видях Лиза беше преди 3-4 дни.Говорихме си тук, на езерото.Защо, не сте ли се виждали?

-Ами не скоро.Миналата седмица мисля, че говорих за последно с нея, но тя мисля, че предпочита да е навън.-Мая започна да си гризе ноктите и двете момичета я зяпнаха.-Ами... това ми не нваик.-Каза Сали като с усмивка спря.После се обърна към Лейла попита:
-Защо се замълча така Лейла?-Лейла само леко смръщи вежди.

Лия стоеше натъжено на един камък близо до езерото. Днес и беше много тъжно, но и тя незнаеше защо. Изведнъж се чу някакъв шум. Тя почна да души нали беше вампир и тогава надуши човешка кръв.
-Ей Лейла, какво правиш тук ??
Тогава се показа от храстите...............

Лейла излизи от хлрастите и се приближи до Лия.
-Здрасти,Лия!Ами реших да си поседя малко скрита и да си мисля за мои си работи!-усмихна се Рейвънклуката-Изглеждаш ми тъжна.Какво има?

Лия се усмихна.
-Ами нищо ми няма. Просто бях се замислила това е. Ти как си ? Да не е станало нещо ?

» История на Хогуортс