Езерото на Хогуортс

Тук е езерото.То бе много голямо и красиво.Всички обичаха това място и често идваха да му се любуват.През лятото учениците идваха тук и за да се изкъпят в езерото.Но никой да не забравя,че тук живее и гигантската сепия!

Лиян нямаше какво да прави. Тя реши да се разходи и да почете от една книга която беше и оставил дядо и. Тя отиде до езерото на Хогуортс и седна на една скала. Тя започна да чете, но изведнъж нещо зашумоля из храстите. Тя се изплаши и си извади пръчката, но се оспокои защото тя беше много силна и без пръчката си. Храстите спряха да шомулят и от тях излезе проф. Снейп и поздрави.
-Здравейте госпожице Потър, какво правите тук?-попита тя и се усмихна.
-Здравейте професоре, ами чета.- каза Лиян леко пратеснена......

-Да,денят е чудесен за разходки до езерото.Отбеляза Лили и приклекна до Лиян.-Знаеш ли мисля че днес ще бъде последния хубав ден за лятото.Така казаха от отдел Магическа подръжка в Министерството.-каза Лили и се намръщи като си помисли че вече хубавите горещи летни дни отминаха.-А коя книга четеш?-поинтересува се Лили.

Лиян се усмихна и отговори.
-Ами една книга, която дядо ми ми е оставил когато съм била малка. Мисля, че е нещо като негов дневник за изпитанията които е преминал през живота си, но най-много е описал живота е Хогуортс.- Лиян се усмихна на професора и каза- Наистина жалко, че лятото си отива, но пък и зимата не е лоша има сняг коледа идва. Много ще се радвам да остана и за коледа в Хофуортс сигорно ще е много приятно. А професоре вие ходите ли си за коледа?- попита Лиян.

-Аз имам къща и в Лондон,но почти не ходя в нея.За жалост през цялото време или съм в Хогуортс или съм в Министерството.Все пак съм директор и министър на магията.-каза със спокоен глас Лили.-Та предполагам че през коледната ваканция ще съм в министерството,но за коледа ще бъда в Хогуортс.Няма начин да пропусна тържеството,пък и може да си организираме малка забава тогава!-каза развеселена Лили.-Но има много време дотогава.Каза че книгита е дневник от Хари Потър?Дядо ти?-каза много заитересувана Лили.-Може ли да я погледна?

-Да, разбира се.- каза Лиян и подаде книгата на професора. Тя я взе и почна да я оглежда.-Професоре вие боите ли се от смъртожадните?- попита Лиян младия професор.

-Не разбира се!-каза Лили и се засмя.Тя изобщо не харесваше смъртожадните,но имаше някои приятели сред тях.Поне докато не влязат в битка едни срещу други.-Аз не ги убивам,но ако вършат нещо нередно,се боря с тях и ако се налага ги измъчвам.-каза Лили и намигна на Лиян.-Може ли да ми заемеш книгата?Искам да я прочета,обичам историите за Хари,още от малка съм слушала много за него,от родителите ми.Ще ти я върна бързо,обещавам.

-Няма проблем професоре, вземете я.- лиян се усмихна- А за въпроса със смъртожадните и аз не се страхувам много от тях. И аз съм готова ако трябва да ги убиеам и измъчвам, защото са измъчвали и убивали велики хора като например Албус Дъмболдор, Сириус Блек и Седрик Дигъри за жалост не са само тези който са загинали от тези прокълнати пръчки.
Изведнъж почна да гърми и роси явно наближаваше буря.
-Професоре по добре да се прибираме, защото наближава буря.-каза Лиян и се изправи.

Лили погледна небето.Наистина наближава буря.Започна леко да вали.
-Да,хайде да се прибираме докато не е запраскал дъждът.Отдел магическа подръжка никога не грешат в предположенията си,но явно този път не бяха прави.-засмя се Лили и двете с Лиян забързаха към замъка.Когато влязаха в него се бяха измокрили малко.

Амая стоеше самичка и се беше загледала в езерото.Изведнъж дикато се осъзанае чу стъпки зад себе си.
-Позай кой е?-Попита този който беше зад нея.По гласа личеше, че е момиче.
-Ами...-Зачуди се Мая и си каза ,,ще изредя всичките Хафълпафки''.Патриша.-Отговори Амая и тогава момичето зад нея й отвори очите.Амая видя, че е Лиян.
-Патриша?-После Лиян замълча за няколко секунди.-Тя небеше ли също от хафълпаф?-Мая само поклати глава и после каза:
-Говорим за вълка, а той в кошарата.-Лиян се обърна видядя, че патриша тича към тях.
-Здравейте.-Поздрави тя.
-Здравей.-Поздравиха Сали Лия в един глас.
-Ам... коя е тя?-попита Амая като погледна Пати която вдигна рамене, после и Лия която също вдигна рамене.
-Изглежда е от Хафълпаф.-Каза Паттриша.
-Откъде разбра?-Попита Амая.
-Личи си.-Каза Пати, а Мая само ококори очи.-По всичко си личи, че е от Хфълпаф.
-Ами тогава да се запознаем с нея.-Преложи Лиян.
-Да е дошла по-рано на бала щеше да се запознае с някой.
-Мхм.-Изхмка Пати.Амая се сети последният път като се запозна с нея и затова каза:
-Добре ще съм мила хайде.-И трите момичета тръгнаха.Когато стигнаха до нея амая попита безразлично:
-Как се казваш?-Пати беше за д нея и я бутна леко, за да не разбере новото момиче.
-Ронамйтра.
-Аз съм Птатриша накратко Пати, Лиян-Лия и Амая.
-Казвай ми както решиш Мая,Сали.
-Мая искаше да каже, че и е приятно както и на нас.
-И на мен ми е много приятно.-Каза с усмивка Рони.

-Виждам, че 2 от вас трите имат свръхспособности!Ти явно си елф-Посочи Рона Мая.-а ти...със сигорност си вампир!-Този път назова Лия.-Много се радвам!Аз съм вийла и метаморфаг...и може скоро да се издам...така де разбирате!Искате ли...да се поразходим наоколо?Не съм идвала тук, но ми изглежда много красиво!Доколкото знам това е езерото, в което живее гигантската сепия.-Рона се притесняваше и плахо погледна трите момичета изпод вежди.Едно от момичетата-Лия имаше много познати на Рона черти...но не смееше да попита, за да не става досадна...

Рона и Лейла вървяха към езерото.
-Знаеш ли какво видях в огледалото?
-Какво?-полюбопитства Лейла.
-Теб!И мен..Заедно!Като най-добри приятелки!
Лейла се разкикоти и хвана през рамо приятелката си.

Момичетата се разхождаха по брега на езерото.Беше станало много късно и те трябваше да се връщат.Тогава обаче се чу някакъв шум.Сякаш нещо излезе от водата.Лейла и Рона замръзнаха на място.След това бавно се обърнаха.Две огромни очи ги гледаха.Това беше гигантската омагьосана сепия,живееща в езерото.Тя изглежда не беше доволна,че я притесняват по това време.Момичетата изпищяха и решиха този път да бягат.Хукнаха към двореца,но още преди да са се отдалечили Лейла се спъна и падна.Рона не видя това и продължи да бяга като се мислеше,че приятелката и е зад нея.

Тогава Рона срещна Патриша.
-Пати какво правиш тук?!
-Ами аз..реших да се поразходя.Сама ли си??
Тогава момичето се обърна.Лейла лежеше на земята а гигантската сепия протягаше пипалото си към нея.
-Лейла!-Рона хукна със всички сили към момичето.

Пат я последва.Бягаха бързо, като в движение Пати изкара пръчката си и зашемети сепията.Задъхана Лейла се изправи и ги погледна уплашено.
-Спокойно Лейла!Всичко свърши.Успокой се.-казваше и Пати.
-Не се тревожи Лейла.-рече Рона, като я прегърна.

Трите момичета вървяха бързо към замъка.Тогава Рона видя сепията зад тях.Беше се събудила!
-ВНИМАВАЙТЕ!-Рона се замисли на глас-Мисли Рона!Кое заклинание ще помогне...Лузо!
Ослепителна светлина заслепи гигантската сепия и тя се гмурна в езерото.
-Бързо имаме 20 сеунди!Лейла спокойно.Ранена ли си мила?

Изведнъж сепията отново се вцепени.Момичетата погледнаха нагоре и видяха Хърмаяни.
-Но...но професоре...-Каза Рона, но Хърмаяни я прекъсна.
-Вие бягайте аз ще се заема с Лейла.-Момичетата побягнаха, а професорката взе лейла на ръце и отново литна.

Когато професор Грейнджър донесе Лейла Пати гледаше смутено.
-Благодаря Ви професоре!Без вас нямаше да успеем на време!
-За какво са учителите!-усмихна се учителката, но Рона видя строгостта в очите й.

Момичетата бяха много задъхани.
-Добре ли сте момичта?-Попита Хъмаяни Рона и Пати.Момичетата кимнаха.
-Ами ти мила?-Обърна се професорката към Лейла.

-Малко съм замаяна,професоре..-едва продума Лейла и припадна в професорката.

-Лейла!-изкрещя Рона.-Трябва да я заведем в болничното крило незабавно!Лейла, Лейла чуваш ли ме?О, господи колко съм глупава та аз предложих идеята да дойдем тук!-Сълзи се стичаха по лицето на хафълпафката.

-Спокойно тя ще се оправи.-Хърмаяни отново взе Лейла на ръце и каза:
-Ще я отведа в болничното крило.-Пати само поклати глава и по пътят се опита да успокои Рона.

П.П някой да пише в болничното крило.Аз следмалко пак ще вляза.

Бях излязла по залез слънце на езерото. Беше красиво, а кожата ми блестеше във всички цветове на дъгата. Дългата ми руса коса леко се поклащаше от бриза. Отдалече сигурно съм приличала на замислен ангел. Като се сетих как се сдобих с тази красота и горчивина запълзя ппрез гърлото ми... Зад мен се приближи професор Грейнджър.
- Красиво е, също като вас.- каза тихо тя. Отметна глава и загледа залеза като седна до мен. Казах с горчива усмивка:
- Да красиво е. Аз също, но...
Усетих че не мога да продължа повече и просто погледнах към другия край на езерото където гигантската сепия лениво лежеше на кристалната повърхност на езерото...

Клаус излезе от замъка и се запъти към езерото, за да си почине и да се отпусне. Той гледаше езерото и летящите към небето птици. Грифиндореца се чудеше, какво ли е да си птица и така свободно да летиш в неубятната безкрайност. Момчето се огледа, за да види дали има някой около него, но за негово съжаление той беше сам на такова красиво и непредсказуемо място. Русокосецът много ценеше поезията и обичаше да пише, за преживяното и за видяното през своето ежедневие. Клаус извади една тетрадка, в която той пишеше, когато се чувстваше тъжен или самотен. Извади своята писалка и сред красивата гледка, започна да реди своите слова.

Точно тогава Лейла минаваше от там.Тя са приближи до момчето.
-Здравей, аз съм Лейла от Рейвънклоу.Приятно ми е!
-На мен също!Аз съм Клаус.-отвърна момчето.
-Не ти препоръчвам да стоиш дълго тук и то по това време-предупреди го Лейла-Има една гигантска сепия....Веднъж си изпатих от нея!А тии...какво пишеш?

» История на Хогуортс