Езерото на Хогуортс

Ето това вече беше старата Рона.Лейла много се зарадва,че отново я вижда.
-Ти също ми липсваше....
Вятърът се усили.Вече беше настъпила нощта.Беше както обикновено-зловещо и студено.Рейвънклоуката замръзваше.
-Рона,хайде да отиваме към замъка!Умирам от студ!

-Щом...казваш..-Рона, рабира се, не чувстваше нищо, но се съгласи с Лейла и двете закрачиха по окосената морава.Искаше да обгърне, но щеше да й стане още по - студено вместо да я стопли, затова просто пристъпваше мълчаливо и й хвърляше бързи погледи, ухилена.

Харпия се разхождаше сред тъмнината и мрака и реши да отиде при езерото.Беше й много тъпо.Не знаеше къде са всички.Нямаше с кого да се заяжда.Отиде при черното езеро и седна до едно дърво близо до скривалището си където можеше да отиде да се стопли.По едно време тя видя някакъв образ."Кой ли може да е това?"помисли си тя.Образа се приближи и я заговори.Гласът беше познат.

Това беше Лейла.Тя също нямаше какво да прави и реши да отиде при езерото.Надяваше се отново да срещне някой познат там.Тя видя Харпя и много се зарадва.
-Здрасти,Харпи!Как си?Какво правиш?-рейвънклоуката не говореше много ведро,въпреки че беше щастлива да види приятелката си.Все още се ядосваше,че тази година нямаше да има парти за Хелоуин.

-Оооо,Лейла!Може да се каже,че съм добре.Ти защо си толкова намусена?Не ти отива.Как върви Хелоуин партито?-засмя се тя,въпреки че знеше,че няма да има парти тази година.

Лейла се намуси още повече.
-Пффф-отметна косата си тя и седна до Харпи-Стигаа!Достатъчно ми е тъпо.Не мога да повярвам,че не си направиха труда да организират поне едно малко събиране!-рейвънклоуката наистина беше разочарована.Беше чела толкова много из книгите с история на Хогуортс за хубавите партита по случай Хелоуин.А сега,точно в първата и година тук,не можа да се наслади на такова пранзненство.

-Аз чух някакви слухове,че ще правят нещо за днес,но дали е върно..... .-каза безразлично Харпи.Докато си говореха една сова долетя и пусна някакво писмо.В него пишеше:
"Честит Хелоуин,ученеци!
Празненството ще се състой в балната зала.Обличайте си роклите и идвайте!"
Момичетата се спогледаха и се зарадваха.Хукнаха към общете стай да се преоблекат.

Лия стоеше на един камък до черното езеро. Тя си мислише какво ли щеше да е, ако беше човек. Изведнъж тя чу глас, който я дразнеше много. Тя се скри зад един храст и изчака този човек да се приближи към езерото. Това беше Монда. Монда пристъпи към началото на езрото. Лия изведнъж се озова зад Монда и я потупа по рамото.
-Здрасти Монси, какво правиш тук ?- Монда се обърна уплашено и каза.........

-А ти ли си Лиянчв?Не ме дразниш Потър, а и не съм дошла да си губя времето с теб.Ясно, а сега се махай.
-И защо аз, а не ти?-Мона помисли и каза:
-Права си ще си тръгна аз.Днес нямам настроение.-След това слидеринката се обърна и се запъти към Хогуортс.Лиян я настигна и каза...

-Не се доближавай до никой от Хафълпаф, защото може някой ден да не се събудиш. Разбра ли ? Не се доближавай до момичетата от моя дом. Предупреждавам е.- Лия се усмихна.
-О Лия ти ще съжеляваш. Всички от слидерин сме много по могъщи от вас. Ако искаш сега да видим.- Монда бутна Лия и тръгна отнуво да я удря. Лия хвана ръката на Монда след това я хвана за дрехите и я вдигна.
-Отново ти казвам Халоу. Не можеш да ме нараниш. Както винаги казвам. Мъртва съм вече.- Лия пусна Монда и тя падна. Лия закрачи напред с коварна усмивка, която никога не бе използвала.

-Не ме е страх нито от теб нито от твоите смотани приятелки Потър.Ти не струваш нищо без силите си Лиянче.И не се фукай, че си вампир защото аз съм вещица прокобница.-Лиян избухна в смях
-О моля те... невъзможно е.-Мона се замсли какво да кажа на Лия и измисли;
-Ами да.Възможно е и поне е наследствено.Не съм като теб ухапал те е някой и готово...

Лия отново се ракикоти.
-Не ме карай да ти казвам какво точно съм аз. И ти също не ме плашиш. И какво като си вещица прокобница. Аз мога с едно докосване да те умъртвя. Може би кръвта ти е вкусна.- Монда се намръщи и каза.
-Да би ще ме ухапеш. Ти си вегиарианка и неможеш.
-О вегитарианка съм, но мога да направя изключение, защото си ме предизвикала.- Лия се затича и изведнъж се озова отново за Монда. След това тя я хвана и се престори, че я хапи и Монда закрещя.

После погледна и видя, че и няма нищо.
-А да забравих.-Лия се учуди.-Могат да те изключат от училището за това.Особенно професор Слидерин.Но знам и още нещо ти се страхуваш от нея.-На лицето на мона изгря усмвка.След това Мона се изплези и тръгна...

Лия се усмихна и прошепна в ухото на Монда нещо.
-Монси както казах не ме е страх от нищо или никой. Не ме е страх от проф. Слидерин. И не ми пука дали ще има един ученик повече или по малко в Хогуортс. Особенно ако ученика е от слидерин. Вие сте доста подли и вече взехте да ме дразните.- изведнъж двете момичета чуха шум и мъжки глас това беше....

Професор Алекс Потър. Той видя, че братовчедка му е близо до врата на Монда и каза.
-Лия, какво правиш. Не трябва да хапеш никой. Вече се разбрахме.
-Алекс нищо не и правя, но може и да и направя нещо в най скоро време.- Алекс се озова зад Лия и я хвана за ръката.
-Хайде Лия идваш с мен.- Монда се засмя арогантно, но Алекс я забеляза.- А вие госпожице Халоу какво се смеете?
-Алекс взе много да ме дразни тази лигла. Остави ме да я изплаша малко.
-Остави я Лия. Знаеш, че няма да подейства и ще те изключат.- Алекс хвана Лия отново за ръката и двамата изчезнаха.

Рона излезе от гората и походи в посока към Черното езеро.Учуди се като видя, че има сняг.В гората не си личеше, а през деня имаше уроци и не бе забелязала.Взе в шепа малко сняг и си намаза лицето с нея.В Германия не валеше често.Поразходи се по брега на езерото, като се наслаждаваше на хрупкането на снега под краката й, сетне седна на един обемен камък и загледа луната.Зениците й се разшириха - Днес беше пълнолуние!ПЪЛНОЛУНИЕ!А вместо да си седи в общата стая излезе навън!НАВЪН!Това щеше да й е за урок...Следващият месец просто щеше да си чете урока...Ако въобще останеше в Хогуортс.След малко чу друго хрупкане, но не извърна глава, за да види кой е източникът.

Изтривам си мнението!

Това беше Лия. Тя видя Рона и си помисли дали да отиде или да си тръггне, защото не искаше да гледа измъчение поглед на Рона, защото го беше приживяла. Тя все пак е приближи и видя Рона. Вече беше по красива. Е все пак беше вампир. Беше като камък вече. Лия се зачуди защо не спря Рона да се превърнв във вампир. Изведнъж тя стигна до Рона и каза.
-Здрасти Рона, как си ? Смисъл как се чубстваш след превръщането ?- Лия се зачуди дали Рона ще отговори.

-Защо когато съм самотна и ми е гадно, никога няма никой наоколо, а когато е особено наложително да съм сама, изниквате от някъде?
Не се бе усетила кога и гласът й се бе променил.Взря се в една точка, някъде в нищото на езерото и се съсредоточи върху една вълничка.Защо половината свят бе разбрал, а освен това бе нужно да го изрича на глас?!

Лия присви очи. Знаеше, че беше права. Рона не трябваше да става вампир. Просто не можеше.
-Рона, знам че не ти е приятно всички да те питат как си, но иска да знаеш че можеш да ми имаш доверие.- Лия се усмихна и зачака Рона да каже нещо.

Извъртя поглед към Лия, но не каза нищо.Само изсумтя многозначително и пак се загледа в една вълничка.Накрая просто се изспусна:
-Гладна съм.

Очите на Лия се уголемиха. Трябваше да спре Рона, защото щеше да стане лошо.
-Рона, чуй ме. Никой няма да убиваш. Знам трудно е, но ще удържиш. Просто нямаш избор. Сега трябва да те запозная с някои правила. Искаш ли ?

Защо нотката на тревога в гласът й беше толкова голяма?Рона си мислеше, че все някак ще се сдържа...Или бе наистина трудно.Ами ако решеше да пие човешка кръв?Знаеше, че има и такива вампири...Някак неволно вдиша въздуха.Не беше усетила вкусът на човешката кръв.
-Преди да започнеш искам да ми кажеш...Убивала ли си човек?

Лия се взира в земята около минута и след това отговори.
-Да, един път. Бях тъкмо превърната във вампир. Нямах си никого, е поне само в този момент защото брат ми беше заминал и нямах към кого да се обърна. Не бях се сетила да пия животинска кръв. Все пак бях новопревърната. Стигнах до едно градче и там видях някакво мъгълче и му изпих кръвта. След това брат ми се завърна и ме намери. След това ме научи как да се боря с жаждата и всички изкушения. Е стига за мен. Сега правилата.
1. Никога не се взирай във врата на човек дълго, защото ще ти се преиска да го убиеш и ако можеш бягай там където няма хора.
2. Пий само животинска кръв. аз ще те науча.
3. Контролирай гнева си.
4. Не се доближавай на по малко от 5 метра от харпи, защото ще я нараниш.
5. Понякога бягай за успокоение в гората.
6. Винаги ме слушай.- Лия се засмя при последното правило и зачака какво ще каже Рона.

Рона не чу нищо след "Харпи".В съзнанието й изплува картинка, на която слидеринката се гърчи от болка, а чернокоската спокойно смуче кръв от врата й.После разтърси глава и някак си, много й се прииска точно в този миг да ловува.Облиза изсъхналите си устни и се хвана за корема, все така гледайки в същата вълничка.Отново смръщи чело, както само тя си знаеше и съвсем нехайно попита:
-Ти на колко си?

» История на Хогуортс