В Забранената гора

-Извинявай, но това е между мен и Лиян.-Мона погледна Лиза злобно.-А колкото се тнася до хафълпаф уж сте били лоялни справедливи и т.н..Дрън, дрън вие само гледате как да се заяждате.-Харпия първо само наблюдаваше момичетата, но после реши и тя да вземе участие...

- Опитвам се да разреша спора! - настоя Лиза. - И не знам доколко ние сме лоялни и справедливи, ама вие точно въобще не знаете какво означава "лоялност" и "справедливост"! И НЕ СЕ ЗАЯЖДАМ! - изкрещя Бет с цяло гърло.

-Ти сега какво?Малка хъфалпъвка се отваря на 2ве слидеринки!Какъв срам!Засрами се.Да ти видя хубавото гръбче,Лиза.-усмихна й се Харпи.-И не се замесвай в чужди работи.Като на всяка манджа мерудия си!

Лиза се успокои и каза на слидеринките с равен тон:
- Добре тръгвам си, и без това трябва да нахраня совата си. Просто искам да ви помоля да не се дразните с мен и да ви обещая, че и аз няма да го правя. Защо е нужно да се караме? - Лиза се усмихна.

-Айдееее!Ходи си при совата!!!Чаоооо!-Харпия изгони нагло Елизабет.Беше й се насабрало доста.

Рона беше свършила часовете за днес и реши да се поразходи.Вече се стъмваше рано и макар да нямаше шест часа и да беше позволено да се излиза навън, небето потъмняваше рано.Чернокоската крачеше забързано през моравите.Снощи искаше да отиде в Забранената гора, но бе чула гласове.Сега бе удобен момент - всички бяха в Голямата зала или по Общите стаи.Момичето навлезе в гората и застъпва върху изсъхнали клонки и листа, които шумоляха.Тук вятърът беше много по - силен, а клоните на дърветата, макар и голи, затъмняваха още повече и атмосферата си беше направо страшника.Както винаги и се причуваха звуци и хафълпафката се видя принудена да се оглежда напосоки.Крачеше безцелно, но не можеше да се отпусне - вече съжеляваше, че е навлязла в тази "прокълната" гора.

Александра проследи момичето.Беше си наметнала якето с качулка, за да не се вижда лицето и.Проследи Рона, докато тя не се спря и се обърна към Волтури.
-Не е ли опасно да се разхождаш тук сама?-попита Александра с мек и кадифен глас, опитвайки се да се сдържи да не се нахвърли върху Лъвгуд.

Не си въобразяваше.Че имаше звуци, имаше, но имаше чувството, че някой я следи.Обърна се рязко и се сепна от появата на жената.Първо не можа да я познае, но се взря под качулката и видя лицето й.Всъщност само някаква част - бе ужансо мрачно.Искаше да извади пръчката си и да прошепне "Лумос", но сякаш не искаше да осветява лицето на професорката.Чак тогава се върна на земята към въпроса на учителката.Айе пак загази...Смръщи чело, но не й идваше никакво извинение.Тъкмо си спечели 135 точки и сега...Въздъхна, щеше да си кара направо.
-Съжелявам професоре, аз...-И това беше тъпа идея.Не вървеше да каже "Просто се разхождам в мрачната и зловеща гора и не знам, че има всякакви чудовища...".Замълча и си изчака наказанието.Заби поглед в обувките си, но днес не й бяха интересни, затова просто вдигна поглед към клоните на дървото, което се извисяваше над нея.

-Гората е прекалено мрачна...и опасна.Знам ли, няма да е хубаво ако се появи някой...опасен хищник.Междо другото ти миришеш много хубаво,Лъвгуд.-Александра се доближи до Рона, и я обиколи в кръг.

Внезапно някаква мъгла, която беше надвиснала над Рона се изпари.Зениците й се разшириха и пулса й се учести.Това беше някаква шега, нали?Волтури се шегуваше?Отстъпи крачка назад, но професорката не я изпускаше от поглед.Пипом намери най - близкото дърво и се залепи са него с лице към учителката.Преглътна мъчно и съсредоточи вниманието си към нея.
-Професоре, добре ли сте? - Гласът й трепереше и колкото и да се мъчеше да звучи уверено, не можеше.Не можеше да намери очите й под качулката, а и не бе сигурна дали икаше да ги погледне.Мозъкът й бе блокирал за каквито и било движения, заклинания или магии.Волтури я заобиколи още веднъж, сетне спря на крачка от нея и се взря в момичето.

-Спокойно добре съм.Но не мога да кажа същото и за...теб.-Александра се доближи точно до Рона и се облегна също на дървото.Имаше голям вятър, и миризмата на хафълпафката изкушаваше Волтури.Тя вече не можеше да се сдържа.Приближи се до нея.Нямаше да губи време.Стрелна се със такава скорост към Рона, и я ухапа.Момичето започна да се гърчи от болката, а Алекс още не беше дошла на себе си.

Рона гледаше право напред и дишаше през устата.Усещаше, че преподавателката се е облегнала на същото дърво, но не трепваше.Седеше вкаменена.Думите на Волтури режеха тишината, а дъхът й беше все по - близо и по - близо...И след миг усети пронизваща болка във врата, изкрещя силно и се загърчи.Не виждаше какво става, през погледа й минаваха сумати картини, размазани, мрачни....И последва мрак...

Сладката миризма от човешка кръв изчезна, и Волтури се осъзна.Ядоса се на себе си дето се е предала пред момичето.Взе я на ръце и хукна по-надълбоко в гората, за да не се натъкнат на някой ученик.Волтури я качи на едно дърво и седна до нея.Рона още се гърчеше от болката, но скоро отровата щеше да се разпространи нацяло, и да бъде вампир.
-Д-добре ли си?-попита я Александра.
Беше глупаво да я пита сега.Естествено, че не беше добре.И сигурно щеше да съжалява, че е превърната във вампир.

Рона усети нещо странно между сърбеж и болка от лявата част на врата си.Чувстваше тялото си по особен начин - помисли си, че просто е уморена.Изсумтя и смръщи чело.Усети вятър, който да брули лицето й.Отвори рязко очи и се задъха.Завъртя трескаво глава и срещна погледа на проф.Волтури.Хвана врата си и се паникьоса.
-КАКВО СТЕ МИ НАПРАВИЛИ?!
Иксаше да прозвучи остро и заплашително, но се сопна.Какво по дяволите ставаше с гласа й?!

-Ти стана...беше превърната във....вампир..-каза Александра-Добре, знам, че ще се мъчиш за това добре, и когато станеш вампир ако искаш си отмъстявай!Скоро съвсем ще ти мине и ти ще си...вампир.Може би след 10 минути...НО НЯМАШ ПРЕДСТАВА КАКВО Е ДА СИ ВАМПИР И ДА НАДУШВАШ ЧОВЕШКА КРЪВ ПОСТОЯННО!Аз не съм от вегетарианците!

Просто замълча.Защо...И внезапно в мозъка й изникнаха сумати картини...Ще й се налага да убива хора...или жиовтни...Ще се наложи да зареже вкусът на пилешките крилца, пицата, тиквеният сок...Ще се наложи...ще се наложи...родителите й...Ами Хогуортс?!Щеше ли да може да остане?!Нямаше начин да се върне у дома, какво щеше да прави?Ами приятелките й?Лейла, Санса, Лиза...Дори Лия, Мая и Ана щяха да й липсват.После се появи Харпия, която я пронизва с кол....Офф...Инстинктивно вдигна ръка към лицето си, но сълзи нямаше...Опипа врата си - вече нямаше рана.Вдигна поглед към Волтури и прошепна:
-Защо ми го причини?
Не изчака отговор.Скочи от дървото и побягна на някъде...

Харпия се разхождаше наоколо.Беше студено,тъмно,зловещо и беше пълнолуние.Чуваше се вълчи вой."Сигорно някой учиненик пак се е трасформирал!Много са зле!!"помисли си харпи докато вървеше през гората.Изведнъж видя 2ва човешки образа.Приближи се безстрашно и видя нейната "приятелка" Ронамитра и как "тича" по старите дървета.Тя се досети и извади пръчката си и изкреща с твърд глас:
-КАКВО ПРАВИШТУК?МАЙ СЕ ДОСЕЩАМ!ЧЕСТИТО РОНА!ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!-усмихна се вещицата самодоволно.Имаше едно на ум.

Прескачаше от дърво на дърво преусмисляйки всичко, което й се случи.Имаше си достатъчно проблеми, защо трябваше да става...Дори не можеше да го произнесе.Щеше да е безсмъртна...Да живее вечно...И точно в този миг се чу най - противният, пронизващ и отвращаващ глас, който бе чувала.Такъв глас се помнеше.Стисна ръка в юмрук и си пое дъх.
-Не можеш ли просто....да си тръгнеш?!
Д бе, като чи ли щеше да ме послуша.За нея думата "просто" не беше със същото значение.Надали щеше да я остави.Но как уцелваше просто моментите...На това поне можеше да й се "възхищава".

-Какво е това отношение към приятелка?Как може така Рона!-в гласа й се забеляза ирония.-Само не се опитвай да ме ухапеш!"Страх ме е!"-засмя се злобно вещицата.

Рона смръщи чело.Харпия я гледаше тъпо, а първокурсничката просто я наблюдаваше.Поне стоеше на разстояние от нея.Не че се страхуваше да не я нападне, нямаше такова желание.Да, като си помислеше за нечий врат усещаше глад, но бе вампир от няма и половин час.И точно сега нямаше намерение да говори точно с нея.И пак добре, че не можеше да се качи при нея на дървото.
-Какво искаш?

-А нищо!разхождам се и те видях.Досетих се че вече си се транфигорирала и така.-докато Харпия говареше отметна косата си назад и се хвана за връта.-Ти на къде си тръгнала?Много бързаш!

Присви очи.Колкото и да й бе неприятно, беше любопитна.
-Я чакай малко - ти пък от къде знаеш какво се случи преди малко?!
Блъфираше.Как иначе.Нямаше да й позволи да хукне и да разправи на цялото училище, че е вампир.И без това едвам щеше да се оправи с директорките...

-Вещиците като мен-прокобници имат някой такива плюсове.Да знаят какво се е случило.Ти си вампирка-кръвожадна.-Харпия продължаваше да изкушава Рона пипайки се по въта.-Сега май ще се прекръстиш,а?Май на там нещата са тръгнали.-захили се малката прокобница.

Това беше ново.Вещица прокобница.Но коремът й се сви, като я гледаше как се дазни с нея.Не издържаше.В такова крехко състояние не можеше да понесе такава доза - дразнение и изкушение.Беше едва на 11 и колкото и зряла да беше, не можеше да понесе всичко наведнъж.Но й липсваха сълзите.Те бяха единственият начин, който бе доказателство, че не е такова чудовище.А сега ги нямаше.Значи вече бе истинско чудовище.Ирония на съдбата...Харпия продължаваше да се превзема, Рона само поклати глава в отрицание и продължи да скача от дърво на дърво към нищото.Нямаше да издържи.Слидеринката наистина подразни сетивата й.И какво?Вече напълно ли се бе трансформирала или там както го наричаше Харпия?Нямаше да се справи...Не и сама.И се сети, че единственият й изход е Волтури.Сърцето й се сви.Ако още имаше такова, де.

Джини реши да посети забранената гора.Тя стигна пред нея, и вдигна поглед за да я огледа отпред.Беше мрачна,тъмна и зловеща.Момичето влезе навътре, а от време на време се чуваше шумоленето на разни същества.Дори една сова летеше към Хогуортс.
Джи чу шум, и се обърна рязко назад...