В Забранената гора

Рона се взря в тъмнината, но не й беше особено трудно да ги различи.
-Алени са...Според мен скоро ще станат кървавочервени...Та ще тръгваме ли?Ти ми обянси какво точно ще ловуваме и ми кажи, когато....хм...е удобно да нападаме.

-Ами каквото намерим. Аз предпочитам сърна елен, но и мечките стават. Нападаме я така: Първо ще потгониш улова, а аз ще го умъртва и сед това ще делим.

"Да подготвя??Ама какво?!Нали знае, че нищо не разбирам?!"Недоумяваше Рона докато крачеха през гъсталаците.След няколко минути мярна с крайеча на окото си някакво размазано петно, което бе достатъчно, за да изостри сетивата й.Стъпи с крачка напред, но Лия я хвана рязко.Момичето извъртя недоумяващо поглед.
-Какво по дяволите трябва да правя?

-Чакай. Сега аз ще заобиколя, а ти изръмжи и тръгни към животното. то ще се уплаши, а след това поемам аз.

За секунда Лия бе на мястото си, Рона пристъпи бавно напред и зърна клетата сърна, която се бе шмугнала зад един храст.Прехапа устна и се доближи внимателно и безшумно, на което сама се учуди, но настъпа една клонка и звукът се разнесе из гората.
-Опа...
В следващият момент видя само как Лия се нахвърля върху животното...

Лия захапа животното и за мих го умъртви. Цялата уста на лия беше в кръв, а очите и наситено червени.
-Рона ела. Знаеш ли? как се пие кръв или трабва да показвам. Май ще показвам.- Лия приклекна над умрялата сърна и заби острите си зъби в тялото ма животното. След това се надигна и каза на Рона.- Схвана ли ?

Рона въобще и не гледаше какво прави Лия.Смо облзиа лекичко долната си устна и се отдаде на новите си животински инстинкти.Кръвта на сърната се докосна до устните й и чувството бе наистина страхотно.Няколко минути не можеше да отдели зъбите си от плътта на животното, накрая когато сметна, че може да спре вдигна глава и избърса кръвта от устните си и се уплаши.
-Това аз ли го направих?!

Лия се усмихна и спокойно и отговори.
-Ами да виждаш някой от твоята страна?! Не нали. Значи си го направила ти.- Лия се усмихна.- Животните се набръчкват леко когато има изпиеш кръвта. Аз ще попия още секунда, защото съм доста гледна.- лия се преведе към животното и за секунда изпи доста кръв. След това стана и каза.- Хайде да си тръгваме.

Още се беше ококорила и не можеше да се окопити от станалото.И щеше да кара стотици години така?!Направо не й се вярваше.Изправи се и без да се обръща към безжизненото тяло на сърната закрачи с Лия към замъка.

Мая беше облякла една дълга рокля.Тя тичаше из гората.Роклята й се скъса по краищата, но нея това не я интересуваше.Изведнъж видя Лия и Рона.Хората или по-точно вампирите които търсеше.Тя се приближи и каза тихо:
-Лия, Рона...-момичетата погледнаха Сали.-Искам да попитам нещо.Лиян ще ме направиш ли вампир?

Лия се смая. Всички ли искаха да стават вампири. Щеше да приеме, въпреки, че беше против правилата.
-По дяволите Сали и ти ли? Сигорна ли си, че ги искаш?- Сали кимна и Лия се приближи към нея замаяна от жаждата, която изпитваше.- Сали не е правилно. Не знам дали ще успея да издържа. Отново те питам сигорна ли си?- Рона също беше изненадана и гледаше уплашено.

-Да...Не ме интересува дали ще може да спреш.Аз го искам. Моля те.-Каза Мая и и една сълза се стече по бузата й.

-О добре.- лия се приближи още по-близо до Сали и за секунда се озова зад нея. След това я захапа. Започна да смуче, но изведнъж се спря. тя знаеше, че ако не спре ще убие Сали. Сали започна да се гърчи от болка. Лия се приближи до нея и и хвана ръката. След това каза не Рона.
-Рона ела. Дръж и другата ръка.- Рона се приближи и хвана ръката на Сали. Минаха около два часа и Сали започна да се успокоява. но как можеше толкова бързо новороден да се съвземе ? Това се чудеше Лия, нно знаеше едно. Че довечера нито тя нито Рона ще спят добре. Сега оставаше само Лиза да иска да е вампир и Лия щеше да скочи от някъде.
-Ще кажа на Лиза да търси някой друг, за да я ухапе ако иска. Хайде Рона да замъкнем Сали до момичешката спалня на дома ни.- Двете вампирчета взеха на ръце Сали и бързо затичаха към замъка.

Лейла нахлу в гората.Тя беше тъжна заради заминаването на харпия и искаше да остане сама.Тя се стресна за момент от обичайните странни звуци,чуващи се наоколо.Това обаче нямаше значение.Момичето занавлиза все по навътре и навътре в мрачната гора.Какво ако изскочеше някое същество?!Даже по-добре...Както си вървеше,рейвънклоуката съзря нещо,което я стресна.На земята беше трупът на една сърна...Толкова беззащитна...Накой беше изпил почти всичката кръв на горкото животно.Личеше си,защото то се беше сбръчкало...Боже..Кой би сторил такова нещо на бедната животинка.Лейла се натъжи още повече.Погледна за последно сърната и хукна обратно към замъка.Разходката и беше достатъчна....

Харпия се разхожаше напед-назад и както винаги отиде на любимото си място-Забранената гора.В замъка нямаше никой.Дори и прортретите в стаята тъпееха и обсъждаха темата която бе модерна-Вампирите-приток на вампири в училището.Дали не е дело на Лорда?Харпи не мислеше така.Тя беше нещастна.Драко го нямаше.Спомни си как с Лейла ридаеха на куидичните трибуни.Вещицата бе изпълнена с мъка.Само чудо би я развесилило и би и върнало злобното изражение.

Драко бе разбрал, че Харпия ще напуска Хогуортс за известно време.Само това му трябваше-тя да си отиде.Той обиколи целия Хогуортс да я търси, но се сети, че тя ще е в гората.Той я позна отдалече, заради русата дълга коса.
-Харпиия!-той хукна към нея останал без дъх, все пак я търсеше из цял Хогуортс.

Харпия както си вървеше из гората и разглеждаше отекчено чу вик който пронизваше тишината.Тя се стресна за миг и не можа да познае гласа.Обърна се и вида брат си.Това беше чудото което очакваше.Затичаше към него.Прегърна го и го попита:
-Какво правиш тук?Нали нямаше да стъпиш повече тук?Какво те накара да дойдеш?-говореше с вълнение прокобницата.

-Tи...за...нищо...на...света-задъхваше се слидеринецът-няма да ходиш в Лондон без мен!-Драко не пусна сестра си от прегръдката им.

Харпия стоеше втрещена след думите му:
-Амаа....ти..от къде знаеш,че ще си ходя в Лондон?Коя клюкарка ти е казала да я.... .

-Ами подочух...-каза Драко-Все едно, както и да е.Тъпите вампири няма да оцелеят за дълго...-закани им се слидеринецът.

-Дано да е така.Сега и Рона се присъедини към сварталището им.Аз първия ден от трансформацията й я подразних.Все пак беше гладна.-захили се тя.

-Хаха.-Драко се засмя, но изведнъж лицето му помръкна-Дори и в нашия дом си имаме вампир...Джейн Волтури!Да не е сестра на Лия Волтури?-момчето се намръщи.

-Оооо, знам.Тя преди ден преди да реше да замина дойде.Може би е сестра на Лия.Не знам.Те Волтури се навъдихо много:
-Лия Волтури
-проф.Александра Волтури която направи Рона чудовеще(вампир)
-Джейн Волтури
Взе да става скучно.-намуси се вещицата.

Лейла току ще се бе върнала от пътуването си.Още щом стъпи в Хогуортс тя се сети за Харпи и Драко.Знаеше,че тя може би нямаше да ги има,но въпреки това се надяваше да ги зърне от някъде.Реши да се поразходи из гората.Искаше и се да остане сама.Прекоси двора,тичайки и нахлу в мрачната гора.Започна да влиза навътре.Тогава чу гласовае....познати гласове...Не,може би и се причуваше.Навлезе още по-навътре и гласовете се усилиха.Тогава съзря в далечината две светлоруси глави.Възможно ли беше това?!Очите на рейвънклоуката светнаха.
-ХАРПИИИ!ДРАКООО!-затича се викайки момичето към двамата си приятели.

Харпи се обърна и видя Лейла.Не я беше видяла от вечерта в която й бе казала,че ще заминава.
-Лейла,мила....къде се губиш?-усмихна се до уши слидеринката.