В Забранената гора

-Ще ме удошиш!-задави се Драко, но Харпия го пусна.
Той също се радваше да я види.Най-сетне усмивката му не беше злобна, всъшност само малко.
-Мина цяла вечност!-той я прегърна с едната си ръка-Тук има ли много мътнороди?-Драко се ухили

-Има много!За тях грижа не бери.Знаеш ли колко ми липсваше!!!-от щастие коварната усмивка на Харпия се появи.-има една хъфалпъвка дето ми ходи по нервите и докато те нямаше си направихме едно дуелче....-продължи да разказва вещицата на брат си.Той по едно време я прекъсна:
-....

-Ех, колко съм изпуснал...Хафълпафка ли?-Драко се засмя-Никой няма да пречупи Малфой, и нея ще я оправим!-Драко отново се засмя.

-Аз на дуела я оправих.Така ме беше ядосала,че и се стъжни.Вчера в стаята с портретите ми каза да стоя надалеч от нея,но на мен не ми пука.Като и ти си тук ще е по весело!Днеска ако е на двора ще ви запозная.-засмя се слидеринката.
........

-Това ще е чудесно!-Сивите очи на Драко се бяха размечтали злобно.-Какво ще кажеш да изчезваме от тук, и да отидем в замъка?Може да има някой досадник с който да се позаяждаме....

-Съгласна съм!
Драко и Харпия тръгнаха към замъка.

Както Джеймс си се разхождаше видя учениците да излизат от гората.
-Здравейте! Гората не се нарича забранена случайно.Наоколо се навъртат всякакви същества.Излизайте преди да съм стигнал до точките.

-Оххх професоре не ни плашете с тези точки.-каза нагло Харпия на професора.

Съжалявам ако е прозвучало заплашително.Но, в хогуортс се борите за точки и знания-Не й остана длъжен той.

-Ние си трупаме точки.Дори да махнете няколко не ни пречи да ги възобновим,нали?

-Проф.Слидерин ще се погрижи за това!-изсумтя Драко със зла усмивка, която винаги си беше такава.

Мая се разхождаше в забранената гора.Тя си мислеше ,,Колко е тайна вечера, романтична и особенно в забранената гора.''
-Винаги знам как да спра да си мисля за хубави работи.-Каза тя, а след това се блъсна в едно дърво.
-Ето това не харесвам на тъмнината.-Каза тя като седна и се подпря на дървото.,,Дано не ми се е подулаа главата вече''мислеше си тя като тогава забеляза, че вън е студено.Тя стана и тръгна на вътре.Мая се спъна в един камък.
-Толкова съм непохватна.-Извика тя с цяло гърло.После седна подпряна на едно дърво заплака.

Точно тогава се разхождаше из гората Джеймс и видя Мая.Отиде при нея излекува раната й и я придружи към замъка с досадно натякване че гората е забранена за посещение.Самият Джеймс не се слушаше, защото беше страшно уморен от дългия ден.

Професър Потър реши да посети Забранената гора за да види любимеца на Хагрид(Арагог). Но, той не знаеше поради отсъствието си, че Арагог е мъртъв.Той стигна до свърталището на паяците.Щом паяците го видяха започнаха да му говорят.
-Махни се оттук човеко! Тази част на гората е само за паяци.Такива като теб убиха баща ни.
Паяците наскачаха върху Джеймс който беше безкрайно изненадан.Извади пръчката си за части от секундата и отблъсна паяците с Протего тоталус.Опита се да обезвреди всички с Инкарцерус, но те бяха страшно много.Изведнъж се подсети за магията измислена от неговия съчуник Сивиръс Снейп.Изрече Сeрпенсортия базилиск и от пръчката му излезе малък, но достатъчно страшен базилиск който да изплаши паяците.Повечето паяци се изпокриха, но един малко по-едър скочи на врата му и го захапа.Джеймс го запрати на далеч с Уингардиум Левиоза и падна в безсъзнание на тревата.Секунди след това базилискът изчезна, защото магьоникът който го бе призовал припадна от захапката на паяка.

След няколко часа Потър се събуди и разтърси глава.Погледна часовника си с 12 стрелки и се хвана за главата.Вече се бе стъмнило, а той беше навътре в гората.Професорът се магипортира до прага на гората и училището.Навлезе в двора и се запъти към училището.По пътя видя Харпия която отново се заяждаше с някой, но предпочете да не се забърква в личните отношения на учениците.

Вечерта беше студена,а небето без звезди.Всичко бе замлъкало.Само два образа се разхождаха наоколо.Два мрачни слидерин образа.Тези образи бяха на 2вамата Малфой.Харпия и Драко се разхождаха в гората.Харпия беше бясна на Джеймс и й се искаше да си го изкара на някой.Драко забеляза от самото начало на деня нещо странно у сестра си и се чудеше защо е така.
.................

-Защо си...ядосана...-попита мрачно Драко.
Той знаеше, причината, и той беше леко бесен заради Джеймс.Драко шогледна към Харпия, и се вгледа в сивите и студени, вече бясни очи.Той имаше чуството, че Харпия иска да убие някой заради гнева си.

-Познай заради кой се нервя от първия път!Само ако го видя ще му изкормя главата.Ще си я държи в ръцете.-Говореше Харпия с прекалено много гняв в гласа си.По пътя си от гняв тя риташе каквото и си препречеше.Чакаше само момента ако някой и се отяде да го направи на нищо.

-Уф да...-измънка гневно Драко.-Знам, че ще се оправим с енего!-каза Драко и погледна към Харпия която риташе всяка пречка на пътя си.
-Предложи на някой дуел, ще го изкормиш и...няма да ти олекне.После пак ще изкормиш някой на дуел и...може да ти олекне поне малко!-измънка злобно Драко.

-Вече на личносто на която се нервя му предложих.Може да се вкючиш и ти заедно с мен.Ако искаш,де!-Харпия продължаваше да рита всичко по пътя си всичко.-Писна ми от него!Щом дойде и веднага ние с теб си го отнесахме.-Вещицата се струполи на тревата и легна.По едно време една сова долетя при тях с писмо от Джеймс.Там той пишеше,че е съгласен с придизвикателството.Прокобницата се усмихна злобно и двамата с Драко се отправиха към залата за дуели.

Денят беше към края си.Лейла се чудеше какво да прави и обикаляше сам сама.Днес беше в тъпо настроение и й се искаше да отиде на някое зловещо място.Сети се,че от много време не е ходила в гората и се запъти натам.Вече се усещаше идващата зима.Духаше вледеняващ вятър,който се впиваше в момичето.Беше и страшно студено.Вечерта настъпи и стана тъмно.Лейла вървеше бързо,за да се стопли.Тя стигна до забранената гора,зловеща какно винаги.За малко да се откаже да влиза,но пък какво толкова...Запрестъпва с бавни крачки навътре.Нищо не се виждаше от тъмнината.Отвреме навреме се чуваха странни звуци.Рейвънклоуката реши да влезе още по навътре.Както си вървеше някои се появи зад нея.Тя си искара акъла и се обърна рязко.Това беше Харпия.

Беше мрачно,без звезди по небето,съществата в гората се бяха скрили.Няоколо бродеше само вятъра и Харпия.Но само за момента.Харпия видя един образ,който навлизаше навътре в гората.Слидеринката го последва.Образа изведнъж спря и вещицата се озова зад него.То се обърна и се оказа,че е Лейла.
-Какво правиш,Лейла?Защо сама навлизаш в гората?-попита я любопитно слидеринката.

Лейла се зарадва на приятелката си.Точно такъв човек искаше да види.
-Амиии днес ми е много тъпо!Искаше ми се да отида на някое зловещо място и дойдох тук.Пък и отдавна не съм идвала.-отвърна рейвънклоуката с някакъв умрял безразличен тон.Вятърът се усили.Някаква гарга крясна и момичетата се стреснаха.-Тъпа птица-измърмори Лейла.След това отново се обърна към Харпия-А ти,Харпи?Накъде си тръгнала?Как така не си с Драко-усмихна се леко тя.

-Охххх,аз се разхождам,защото не ми се стой в Голямата зала да празнувам Рдто на Джеймс с другите.И без това не съм в добри отношения с него.До колкото за Драко не съм го виждала от вчера.Ти няма ли да ходиш в залата при другите?

-Амии ще ходя!Но по-късно.-Лейла премига пред приятелката си.Искаше й се да отиде с нея в Голямата зала.-Харпии,защо не дойдеш с мен на рождения ден?Знам,че не понасяш Джеймс,но там сигурно ще са почти всички и може би ще е забавно!Може да забравиш за него и просто да си представиш,че това парти е за някого другиго.Пък и как така ти-Харпия Малфой-няма да отидеш в залата и да се забавляваш(доколкото може)заради някакъв си професор?!Все едно се криеш.Хайде,ела с мен и просто няма да му обръщаш внимание!-рейвънклоуката се надяваше да убеди приятелката си.