В Забранената гора

-Не,просто си се блъска постоянно в дърветата.Не вижда добре в тъмното.Ако искаш да се нахраним.Тук има много зайци,които са достатъчни за една бърза нощна закусчица,нали?

-Да, може. Но трябва да сме бързи. А ти ще се прибираш ли в замъка? Или ще останеш с Улфъс? А Улфъс може ли да се превръща в човек?- Лия се подсмихна и погледна вълчето, което се съвземаше след удара в дървото.

-Не,няма да се прибирам в замъка.Ще остана с вас.А и Улфъс е чистокръвен вълк.Не е човек.Затова мога да се разбирам само на вълчи език с него.

-Жалко. Щеше да ми е приятно да го видя в човешка форма. Защото ще яко един вампир да се варти с двама върколаци.- Лия се засмя при мисълта.- Хайде ще тръгваме ли на лов?

Окей-рече момичето и се превърна във върколак тичайки.След нея се тътреше малкият Улфъс.

Лия се засили след Анна. Тя можеше да мине нея и Улфъс, но не искаше. Бягаше плътно зад тях. Изведнъж тя подуши някаква миризма. не вълча. Като мирис на животинска кръв.
-Анна животно.-каза силно тя и отново тръгна да души.- Съвсем близо е. Но не знам какво е. Може би мечка или елен. Не елен е. Дръж го!- извика на края лия и видя как Анна и Улфъс повалят огромния елен. Тяникога не беше предполагала, че ще се храни редом до върколаци, но ето, че стана. След секунди Лия се озова до елена и му захапа гърлото. В този момент той умря и тя веднага даде знак на Анна и Улфъс да започват с вечерята. Тя се прикова до врата на животното и започна да пие.

-Хей,Лия,да оставиш и за нас малко.Не искам месото да е сухо.-засмя се Анна.
Само Улфъс мълчеше.Той мляскаше съвсем тихичко и си гризваше по някой път от месото.

Лия се надигна вече заситена от животното. Е заситена дотолкова, че да не убие някой на връщане. Тя беше оставила малко от кръвта на животното тялото му.
-Ето оставих ви. Ух, трябва да се измия.-Лия изчезна за секунда после се върна напълно чиста. Тя беше одскочила до бизкото езеро. Лия изчака другите да се заситят и когато свършиха Анна каза:

-Е,не беше чак толкова зле.Досега не бях яла елен.Само зайци.А ти,Лия.

-Аз пък само заци не съм яла. Така да само на зайци не съм пила кръвта. Много малко имат. Поне за мен. Иначе съм опитвала всички видове животни в гората. Е почти всички. А ти как така не си яла елен?

-Ами...Просто не съм успявала да хвана някой елен.Всъшност са много вкусни.
В този момент Улфъс отново се блъсна в една мура.

-Какво му има на Улфъс? Как може да се блъска в дървета? Та нали е вълк?- Лия се засмя.- Не пък е още малък нали? Това ще обясни защо се блъска в дървета.

-Е,да.Лия,искаш ли към къщичката на дядо Рудолф?-попита светкавично Анна.

-Къщичката на дядо Рудолф? Че къде е тя?-Лия никога не беше чувала за това място.

-Ами...-тя извади компаса си-Точно на север.Значи 99 крачки на север,една на изток,три на запад и четири на юг.Това е като загадка.Разбираш ли?

-Разбирам да, но ще трябва някой друг път да ми го покажете става ли? Защото сега става късно и ще се прибирам в замъка. Довиждане Улфъс.- Лия се усмихна и погали по козината вълчето. След това стана и изчезна в сенките.