В Забранената гора

-Амм....аз се чувам ного добре.Нито съм надрусана......Само питам!-захили се гръмогласно Харпи.

-О,божеее!Ти пак ли си ги мислиш тези глупости?!-сбръчка чело Лейла.-Нямаш ли друго какво да правиш,че си фантазираш някакви работи.-ухили се тя.

-Ми....всъщнос имам и други работи за вършене.Много по-забавни от това да ви дразня.-усмихна се самодоволно вещицата.

Беше пълнолуние.Анна и Улфъс бягаха на тревата в Забранената гора-Любимото им място.Анна прегърна вълка си.Изведнъж момичето стана върколак,но когато чу шум,се скри в сънката на един голям бук и заслуша:
-Хаха,Харпи,толкова си забавна.-рече един глас.
-Не прекалявай.-извика друг глас.
Изведнъж Анна се сети и им извика:
-Ха,двама подли слидеринци иии,я,кого виждат очите ми,Лейла Джоунс.Какво прави тук една страхлива рейвънклоука в Забранената гора.Ооо,скъпа ,Лейла,Лейла,Джоунс.Как да те наричам?-Изсмя се Вълчето и изведнъж тя и Улфъс завиха на пълнолунието.
-Само Лиян да беше тук,щяхме да се напикаем от смях.А,това е нашата песен.
:
Трима,трима,кат дивеч,
Трима,трима,кат месо.
Дали ще задоволят те
нашето тяло?
Нека да опитаме поне!
Хе-хе-ха-ха-хе!

-Ооохооо!Най-накрая една грифиндорка.Много весело!Даже и върколак.Много взе да става интересно!-ухили се до ушите с лукава усмивка Харпия.
Брат й също се усмихна лукаво,защото най-накрая вижда грифиндорка-"най-любимия му дом".
-Е,Анна сега какво?Ще ни изядеш ли!?-захили се злобно слидеринката.

-Оооо,не,аз страхливите бебенца,дето са много сладки,не ги ям.Но за Драко-него го мразя.Той не е сладък.Само гадните непрокопсаници ям.Е,сега какво,Харпия,ще ме напляскаш ли?И без това си разхождам вълка.
Слидеринката впери очи в Улфъс,който пращеше от злоба и чакаше удобен момент да се хвърли върху слидеринците и да си поиграе със рейвънката.

Лейла гледаше отегчено.Какво пък искаше Анна.Само си търсеше белята.Тя слушаше плямпанията на грифиндорката и реши да се обади.
-Анна,какъв ти е проблемът?-сбръчка чело рейвънклоуката-Нямаш ли си друга работа,та си решила да се заяждаш с нас?Иии не мисля чи тук някой е "гаден непрокопсаник"!

-Аз не съм казала че има гадни непрокопсаници , Лейла.
Анна пусна вълка си,но му прошепна да напада слидеринците.Вълка се шмугна между краката на лейла,тя падна и той доволно я облиза.
-И добавям само,че Улфъс сигурно те харесва,Лейла.-засмя се Анна.

Директорката навлезе в гората.Беше в необичайно лошо настроение.Видя пред себе си двама слидеринци,грифиндорка и рейвънклоувка.Познаваше ги всичките.Видя,че нещо спореха с Анна.Лили отиде и се намеси:
-Добър вечер.Какво правите по това време в гората?И какво става тук?-попита малко объркана професорката.

-Ами професоре,аз си разхождах вълка,докато те ме натопиха,че съм се заяждала с тях.Не е честно!-рече Анна съвсем като малко сладко ангелче.

-Аууу....много си умна просто.Трябва и медал да ти връчат.Кой дойде при нас,а?Лъжкиня малка!-Харпия се запъти към нея с отмъстителен поглед.Щеше да я хване за врата,но Лейла я хвана за ръката й я издърпа назад.

Лили вече се ядоса.Беше готова да се намеси,но Лейла дръпна Харпия от Анна.Погледа на учителката засвятка и гласът и се повиши:
-Всички веднага по общите стаи!Бързо!-учениците като че ли се постреснаха от вида на директорката и забързаха пред нея към замъка и Лили вървеше зад тях и се ядосваше от видяното.

Лейла също се беше изнервила от лъжите на Анна,но знаеше,че ако Харпи избухне ще стане по-лошо.
-Харпи,не се занимавай с нея!-измърмори Лейла-А ти Анна,си много хитра!Как може така да се възползваш от ситуацията от ситуацията-знаеш,че Харпи и Драко понякога се заяждат и се опитваш сега да ни натопиш,така ли?!Еми извинявай,ама тва е жалко и лицемерно!-рейвънклоуката се чудеше как може да има такива хора.

Анна Портър написа:: Беше пълнолуние.Анна и Улфъс бягаха на тревата в Забранената гора-Любимото им място.Анна прегърна вълка си.Изведнъж момичето стана върколак,но когато чу шум,се скри в сънката на един голям бук и заслуша:

-Моля,моля.Аз не лъжа.И не съм малка.А и ти не знаеш как да се защитаваш от върколак.Ходи на ГЗМС.-си мислеше на ум момичето,докато вървеше към замъка със скръстени ръце и сърдито израженийце.-Пак ще изляза,защото съм гладна.А и Улфъс също,така че...

Харпия се ядоса:
-Сам0 заради тази.....грифиндорка...трябва да ходим в замъка ли?Аз май няма да се съглася!Само заради нея ще се прибирам.Имам работа и не ми е до общата стая.Аз ще ви напусна.-запъна се Харпи на едно място като статуя.

Драко се засмя злобно към Анна.
-Портър, разкарай си рошавата тиква от тук!-каза и той подигравателно и тръгна след Харпия и Лейла.

Нямаше как Харпия дя не се засмее и се засмя гръмогласно и много злобно.
-Ааа,неее ти се върха!!!!Имам най-готиния брат!!!-започна да се кефи вещицата.Дъмбалдор,Лейла и най-вече противната грифиндорка се обърнаха да я видят.

Драко забеляза, че Анна е ядосана.
-Нека си се ядосва, може би скоро това вълче ще заскимти!-Драко се засмя злобно, и подкани Лейла и Харпия да тръгват.Те излезоха от забранената гора и се запътиха към замъка, далеч от Портър, която стоеше още в гората.

Харпия се разхождаше наоколо и отиде в гората.Не знаеше какво да прави.Нямаше никой.Седна до едно старо дърво и почна да гледа небето.По едно време някой се приближи.

Това беше Монда.
-Здравей Харпи ъъъ...какво правиш?-Харпия първо не усети, че и говорят, но после видя ч до нея стои Мона.

-Оооо,Мона.Стресна ме.Как си?Някой досада ли ти?-Харпия не пропусна да я попита,защото имаше досадни същества в замъка досаждаждащи на околните.

Мона само погледна Харпия и каза с усмивка:
-Не...само тази Лиян.Следващия път няма да оцелее.А при теб как е?Как си ти?Имаш ли броблеми с някой досадник или досадничка?

-Амм.....аз съм добре.Притеснявам се за брат си.На партито Рона подивя и хвана Драко за врата.С противните си нокти до одра до кръв.Като отидох в общата стая го нямаше.Рона почувства болката след това.Използвах Круцио.-като си спомни това Харпия стисна ръката си в юмрук.Мона като чу какво е направила Харпия се вцепени и я побиха тръпки.

После мона също се вбеси.
-Ама на тия хафълпафки какво има става те... те са невъзможни.Просто ми иде да ги избия до една.-Мона толкова силно викаше, че даже Харпия си запуши ушите...

- Какво имаш против Хафълпафките? - чу се гласът на Лиза. Двете първокурснички от Слидерин я погледнаха учудено.
- Много подло и лицемерно е от твоя страна да говориш зад гърба на Лия... или на когото и да било. Ако толкова те дразни и го кажи в лицето - Бет го казваше толкова спокойно, все едно нищо не е станало.
- Не че искам да си създавам врагове... даже напротив. Затова искам веднъж завинаги да се уточним. - допълни накрая Лиз.