В Забранената гора

-Амии..Трябваше да замина за няколко дни.-ухили се Лейла-Охх,радвам се,че те виждам тук!-рейвънклоуката прегърна приятелката си.Беше наистина много щестлива да я види и то с Драко.-Дракоо,а ти къде се загуби?С Харпи си помислихме,че си заминал!

-Щях да замина...-отговори той-Лейла, ти още ли си приятелка на чудови...тоест Рона де...-попита я Драко.

Лейла се замисли.
-Ами...може би..да.Смисъл...не сме се карали,но тя е много странна в последно време.И сега,когато е вампир незнам как ще се държи!-рейвънклоуката леко се натъжи,но после погледна Драко и Харпия и отново се усмихна.Не беше си и представяла,че ще са отново заедно.

-Само да не те помисли за вечеря...-Драко се засмя мрачно-Тези тъпи вампири нямат място в Хогуортс!-ядосваше се той.

-Аз на Рончето съм й обещала десерта.-усмихна се подигравателно Харпи.

Лейла се намръщи.
-Ама вие защо я мразите толкова Рона?!Е,знам,карали сте се много пъти,но това не е ли прекалено?

-Да е прекалено!!Да да!Та това е началото.Във втори курс ще е забавно.Дано Миневра да направи обещаното от нея.-подсмихна се самодоволно тя.

-Леейла...май скоро ще се наложи да избираш.Ронамитра или ние...Както каза Харпия, във втори курс ще е забавно, но не и за чудови...Ронамитра де.-каза Драко и се намръщи.

-Е,това,че ми е приятелка нямали да промени нещо?!Или поне..хмм...да ви смили?-попита Лейла загрижено.-Каквоо?Драко не мога да повярвам,че ми казваш това!Защо пък да трябва да избирам?!-опули се момичето.

Не беше много студено,но на Харпи й бяха ледени ръцете.Това бе нормално за нея.Се пак казваха,че има змийска кръв.
-Стига де!Рона или ние.Не я подлагай да кръст.Виж,че с нея изобщо не си говори.И си казвай думата до край.Никой няма да ти направи нищо.Само да посмее.

-Ще дойде време когато аз,Харпия и Ронамитра ще вземем да се избиваме с авада кедавра и т.н. Лейла все ще трябва да заеме някоя страна!

-Авада Кедавра ли?!Какви ги говориш?Ето това вече е прекалено!Не мисля,че някой от вас двамата би използвал Авада Кедавра....поне засега!Не мисля,че сте толкова лоши!-Лейла може би наивничеше.Но наистина не можеше да си представи как Драко или Харпия убиват някого.

-Не сме способи ли?Да бе.Аз бих убила още сега ако някой ми се изпречи на пътя.Можех и на дуела с Джеймс да използвам Авада Кедавра.Просто не си заслужаваше.Той сам си отиде.За това съм му благодарна много.-тя погледна Драко когато спомена техния "любим"учител по летене.

Забранената гора.Забраненото място.Ани обичаше забранените места.Тя отиде в забранената гора без да мисли за последиците.Беше скучно да е послушна.Дори ужасно.Само като си спомни какви деца има-кротки и т.н.Тя не беше такава.Ани обичаше приклученията.Тя се скочи и за миг беше върколак.Дори не се замисли, че някой може да я вииди.По-добре за нея.Ще има жертва.После се качи на едно дърво.Там седна и започна да си мисли какво да прави в училище.Никой не я харесваше понеже винаги за всико беше виновна тя.И така Ани чака дълго, но никой не дойде.После скочи от дървото и беше вълк.Тя отиде илегна зад един камък.В мислите си тя заспа, но ако някой минаваше тя щеше да гуе понеже спеше много леко.

Анна се разхождаше из забранената гора...С Улфъс,естествено.Двамата чуха шум...
- Хей,Улфъс,чу ли това?
Вълкът одобрително кимна с главата си.
Двамата завиха към Луната.Отнякъде някой им отвърна със същото...

Лия бягаше в гората. Тя чу вълчи вой и се заслуша. Кой ли щеше да е? Не беше виждала скоро Анна и се чудеше дали нямаше да е тя. Лия тръгна натам откъдето се чуваше воя. Това наистина беше Анна. Обаче беше с вълк. Лия сгърчи нос от миризмата. Тя видя Анна и и извика.
-Хей Анна. какво става?

-Ахой,Лия,как си.Променила си се.Аз вече съм на 12.Скоро станах.-момичето си отърси оросената грива около врата и рече:
-Това е Улфъс.Улфъс,недей да и се зъбиш.Приятелка ми е,все пак.
Улфъс престана да ръмжи и вече беше като послушно котенце.Докато Лия се усети,той се гушкаше нежно в нея.

Лия се усмихна. Не искаше да се кара с никой. Тя погали нежно Улфъс, който вече не и се зъбеше.
-А и аз пораснах. Станах на триста шейсет и пет.- Лия се усмихна. Тя не изглеждаше на единадесет, а поне на петнадесет, защото на толкова беше замръзнала когато бяха я превърнали.- Анна аз не съм те виждала скоро. Къде се губиш ?

-Ами...да речем че бях на една така наречена "почивка".И никой не ми е махал точки!Всъшност се криех тук.В Забранената гора.В къщичката на дядо Рудолф-Харабадайката.А ти защо не ми пращаше совата ми?Поне едно писмо не видях от теб.Защо така?

Ани чу гласовете и веднага скочи.тя отново беше човек.Нямаше как да избяга и за това се показа:
-Здравейте.Аз съм Анджелина.От грифиндр.-Каза момичето.

Лия реши да се измайтапи.
-Ехаа, всички мелези са грифиндорци.- Тя се засмя.-Не ми обръщай внимание Анджи аз съм така. Междодругото аз се казвам Лия и съм от хафълпаф. А да и съм вампир.-Джи зяпна учудено.

-Хъъъм,Ан-джи,можеш ли да се прехвърляш от дърво на дърво?Аз не.Лия се мъчеше да ме научи,но напразно.Иии,Лия,не сме мелези,а мелезчета.
Като каза това,всички се засмяха.

-Да това трябва да го призная.- Лия направи гримаса.- Мели искаш ли да поуплшим малко Харпи?- в този момент в очите на Лия все едно се запали пожар.

Да,но къде е тя в момента?-рече Анна и се зачуди.-Ти нали си вампир,та може да я издириш.То и аз мога,нали и тя е вампир,но проблемът е че ме мързи...
-Ъ,Лия,какво ти става в очите-довърши Вълчето и Улфъс се бухна в едно дърво.

-Не е вампир. Тя е истинска злоба. Тоест вещица. Ама от гадните. Нищо ми няма на очите. Вероятно съм въодушавена много. Или пък съм жадна. Но това ще почака. А на Улфъс какво му е? Да не го изплаших ?