В Забранената гора

-Какво толкова!Голяма работа!Иии как да не може да се здрависа?!Това,че е залитнъл веднъж нищо не значи.-нареждаше Лейла.-А ти,Драко,защо се палиш толкова?!Като се заяжда Харпи с теб не й обръщай внимание!Как може да се дразните за такива глупости.-рейвънклоуката също замръзваше от студ.Чувстваше се като ледена висулка.Беше станало като зима.Момичето гледаше двамата Малфой.

-Хахаха!Лейла май нещо става тука.Намирисва ми на някакъв романс.Ще ви оставя насаме.Оправяйте се.-Харпия беше бясна и се запъти на някъде.Лейла и Драко я гледаха как се отгделечава.

Драко отново се намръщи.Харпия се също се ядоса и се отдалечи.Драко въздъхна.

-Офф...Харпи какви си ги приказва.....-измърмори Лейла.-А ти защо се ядосваш толкова?!Цяла вечер се мусиш,като малко дете!-тя се ухили.Никога не би си представила,че Драко Малфой ще се цупи така.Тя го гледаше странно.И двамата мълчаха като пукали.Минаха няколко минути и Драко реши да се обади:

-Просто ми писна Харпия да се заяжда със....здрависването ми.-каза Драко-А сега да я намерим защото иначе тя ще се сърди за вечни времена.-Драко погледна към Лейла.

-Добре!Ама няма пак да се мусиш като почне да се заяжда!-Лейла също искаше да намерят Харпия.Слидеринката никога не й се беше сърдила и не искаше това да става.Вятърът се усили и стана още по-студено.Лейла и Драко тръгнаха нанякъде в тъмнината.Къде ли можеше да е Харпия...?

-Добре де няма...а относно Харпия тя може да е...в общата стая на Слидерин..или....на някое мрачно място.-предположи Драко.-По добре да я потърсим в замъка.
Драко е Лейла тръгнаха към замъка.

Слидеринките се запътиха към заранената гора.
-Леле...тук мога да се пребия.-Каза Мона като се подсмихна.-нищо не се вижда.

Катрин се засмя мрачно.
-Ами да, мрачно си е и....зловещо!-тя се усмихна злобно на Мона.

Мона отвори чантата си, за да види дали има червило и изведнъж видя хоркрукс.Тя изпищя и изпусна чантата на земята.
-Какво има Мона?-попита Катрин.
-Нищо Кат само хоркрукс.казах на Етъл да не го слага.-Мона много се уплаши.
-може ли да го...-Катрин искаше да го види, но Монда я прекъсна:
-Дори не си го и помисляй.Това нещо е опасно.-Мона стоеше и цялата трпереше като гледаше чантата си ококорено.ю
-Аз отивам соварника искам да махна това нещо.-Каза Мона и се затича към общата стая първо да напише писмото.

Катрин вдигна рамене в недоумение, но Монда вече тичаше към общата стая.Слидеринката тръгна да се поразходи, а когато искаше Мона можеше да я намери.

Драко се наслаждаваше на мрачната гора.Той се беше облегнал на едно дърво, и още беше в мрачното си настроение, че Харпия е сърдита, дори и на Лейла.Той погледна напред, и видя момиче да се приближава...

Това беше точно Лейла.Тя беше в тъпо настроение и реши да обикаля сама из гората.Видя Драко и тръгна към него.
-Здрасти,Драко.-поздрави тя-Какво правиш тук?Защо си сам?Харпи няма ли я?-рейвънклоуката говореше с някакъв отчаян тон.Чувстваше се много зле.Очите и още бяха насълзени от спомена за родителите й.

-Не, няма я сигурно си е намислила да крие до края на живота си...-Драко се намръщи-Ти не си ли я виждала?-попита той.

-Амии...не!Дано да не се сърди още!-намуси се Лейла.Тя погледна нанякъде замислено.След това отново се обърна към момчето-Тя всъщност за какво се разсърди?Имаше ли причина?-измънка тя.Още тогава не и стана ясно защо приятелката и се обърна и тръгна.

Драко си спомни за Харпия, в общата стая.
-Всъщност и аз не мисля, че има причина да се сърди...-измънка мрачно Драко, след като прочисти гърло.

Лейла беше седнала на един камък и гледаше в една точка.Драко също мълчеше-изглежда,че и той не беше в цветущо настроение.По едно време някакъв шум се чу на близо.Рейвънклоуката подскочи от страх.Тя много лесно се стряскаше.
-Дракооо...Хайде да мръднем на някъде.Прекалено дълго стояхме тук.Ако искаш да се поразтъпчем малко?!-Лейла предложи това защото я достраша.Тя се опита да не го показва,но не се получи.Тези странни звуци в гората винаги я плашеха.

-E...добре..-каза той разбивайки надеждите си да се срещне със някое странно безглаво окървавено същество..-Къде да отидем?-попита той.

-Амиии....Мислех си за езерото,но там е огромната гадна сепия.Какво ще кажеш да отидем по навътре в гората?!Само да не е тук.-Лейла се очуди сама от себе си.Уж я беше страх,а искаше да ходят навътре в гората.Сигурно беше заради настроението й.-Нали не те е страх?-Зададен на някой Малфой този въпрос звучеше леко глупаво,но просто се изплъзна от устата на момичето.

Драко погледна Лейла и се ухили.Идеше му да избухне в смях.Нямаше какво да каже, и за това с рейвънклоувката се запътиха към по навътре в гората.

На Харпи й беше студено,но "надуши" Лейла и брат си.Реши да ги стресне.Беше се скрила в един храст и подслушваше разговора им.По едно време вещицата настъпи едно клонче.Лейла се стресна.Когато тръгнаха навътре в гората слидеринката се провикна:
-Ах вие!На къде отивате без мен?-захили се тя.

-Кой най-сетне се показа?-Драко се усмихна подигравателно, а лицето на Лейла направо светна от радост като видя Харпи.

-Харпиии!Къде се губиш?-Лейла се ухили.-Не съм те виждала от сумати време.Онези вечер с Драко се убихме да те търсим!-рейвънклоуката много се радваше да види приятелката си.Ето какво беше видяла в Еиналеж!Точно това беше показало огледалото-тримата да са заедно и да се шляят безцелно.

-Не се губя никъде!Ходя на часове и така.А между вас вече няма ли да стане нещо....така..... ?-попита любопитно тя.Харпи си ги представяше много хубави.Знаеше,че тази тема им е доста болна.

Драко погледна неодобрително Харпия.
-Само се чуй...какви ги дрънкаш!-Драко поклати глава.