В Забранената гора

-Амиии,аз също се чувствам страшно самотна.Имам си приятели,но ги виждам много рядко.И да,има едно момче,но не съм го виждала от седмица-Лейла се натъжи и очите й се насълзиха-Професоре,аз ще тръгвам,че стана много късно.Приятна вечер!-рейвънклоуката се обърна и се запъти кам двореца.

-Довиждане г-це Джоунс!-каза Лили и загледа как Лейла се прибира сама към замъка.Лили въобще нямаше намерение още да се прибира-тя тръгна до стадото на тестрлоите.Тя стигна бързо-явно двете с Лейла не бяха много далеч от стадото.Лили се загледа в тестролите.Тя можеше да ги види,защото бе видяла смъртта.Приближи се до тях и погали един от големите тестроли по главата.След това към нея се приближи едно още малко тестлолче.На Лили и бемного сладко-размаха пръчката си и от въздуха изникна една сурова пържола.С въртеливо движение на пръчката,Лили приземи пържолата до малкото и то започна да я яде.След секунда я изяде и изчезна на някъде.Лили отиде до любимия си тестрол,познаваше го от бебе.Тя го беше кръстила Лагориян.Качи се върху гърба на Лагориян и Лили му прошепна на ухото "Хайде да се разходим из гората".Тестролът веднага я разбра и потегли бавно в галоп през поляната между дърветата.

Лили се наведе до главата на тестрола Лагориан и му каза:
-Заведи ме до замъка.-Лагориан веднага я послуша и смени посоката си към замъка.Те стигнаха бързо до къщата на Хагрид и Лили слезе от тестрола.Благодари му и забърза към замъка.

Професор Белисима тъкмо се беше събудила.Беше слънчева сутрешна неделя и слънчевите лъчи пронизваха прозорците в спалнята на учителите.Гъделичкаха толкова приятно очите!Тя ги отвори бавно и се наслади на момента.Не беше гладна, затова реши да излезе навън.Щом прекоси прага на замъка и мигом вятъра подухна дългите й кадифени коси.Жаклин вдиша дълбоко и застъпва грациозно.Тръгна към Черната гора.През денят не изглеждаше толкова зле.Когато стигна достатъчно навътре, тя се огледа предпазливо.После разпери крила и полетя нагоре.Чувството беше прекрасно.Полетя известно време из въздуха и се въртеше весело.Тогава видя пред себе си една полянка.Реши да кацне.Скри си крилата и легна на тревата.

Мая се моткаше в забранената гора.Изобщо не гледаше къде стпва.Мислеше си за някакви н мои, ни твои простотии.Изведнъж видя човек.Когато се осъзна видя, че това е Рона.
-Хей Рона.-Извика Амая.
-Здравей.-Поздрави Рона.Рона попита нещо Мая, но тя пак се замечта за нещо.
-Амая.-Извика Рона.Мая се стресна.
-На мен ли говориш.-Попита Амая.
-Не виждамдруги Амаи на около.Даже и човек не виждам.-Каза Рона леко обидено.
-Таа...За какво говорихме.-Каза Амая.
-Ами точно питах какво правиш тук?И то сама.-Рече Ронамйтра.
-Мотая се.Не ми се спи.напоследък съм много замислена.-Каза Сали и погледна надолу.
-А ти какво правиша самичка?-Попита Амая...

-Падам си по самотните разходки.-измърмори съвсем безразлично Рона.-Често го правя.Искаш ли да се поскитаме заедно?-обнадеждено попита момичето.
-С удоволствие!-Двете с Мая тръгнаха из гората.

Амая започна да върви с затворени очи.Иведнъж се спъна и извика:
-Ауч.-Рона се засмя.
-Не се смешно Рона.-Каза Мая като удари Рона на шега по главата.Така двете момичета се заиграха.Те бягаха все по-навътре в гората.изведнъж.Спряха изморени да си починат до едно дърво.
-Мисля, че немога повече.-Каза Мая и седна и се подпря до дървото.
-Мен пък караката не ме държат.-Каза Рона, която също седна да си почине.

Рона се строполи и задиша учестено.Атмосферата беше малко зловеща.Вятърът пееше някаква тъжна песен, а от време на време и шумове достигаха до ушите на момичетата.
-Страшничко, а?-попита Мая.
-Определено.-възкликна другото момиче и се засмя.
-Гъделичканеееее!-Рона се нахвърли върху Сали и започна да я гъделичка.Приятелката й се смееше неудържимо.Изведнъж спряха, стреснати от някакъв шум.

Момичетата настръхнаха.Извадиха си пръчките и ги насочиха от там където идва шумът.
-Какво ли тоеа?-Попита изплашена до смърт Амая.Рона само повдигна рамене.Двете момичета започнаха да петреперват от време на време, това което приближаваше беше толкова близо.Излезе нещо.Личеше си, че беше голямо.То издаде някакъв звук.Момичетата дори и непожелаха да го видят.Те побягнаха.Амая се заклещи кракът.
-Мая.-Извика Рона.
-Бягай Рона.-Извика Мая.
-Ами ти.-Каза Рона.
-Аз ще се оправя.-Каза Амая като още незнаеше какво има зад нея.Тя се обърна видя един кентавър.
-Вкамени се.-Извика Мая.На рона й текна една сълза.Тягледаше оплашено Мая.
-Вкамени се, вкамени се, вкамени се.Чуй какво ти казвам ВКАМЕНИ СЕ.-Амая извика толкова силно, че вече магията й подейства.Двете момичета бяха толкова уплашени.Мая се успоки малко и се подсмихна.
-Това нещо можеше и да те убие.-Каза Рона която също се подсмихна.
-Да.Но сега нямаме много време.Хайде.-Каза Мая като дръпна Рона за ръката.

Двете побягнаха в някаква посока.Надяваха се да е правилният път към замъка.Зловещите звуци се чуваха постоянно и децата настръхваха.
-Почакай, трябва да седна. -каза Мая.Рона се приближи до нея.
-По добре да седнем зад този храст, не бива да се набиваме на очи!-Сали й кимна и първокурсничките седнаха да си отдъхнат.Рона се хвана за сърцето.Разкъсваше гърдите й.
-Кентаврите са гадни същества.Направо не мога да повярвам, че успя да произнесеш вкамени се!Ще очакваме да станеш голяма магйосница, а?-брюнетката се усмихан на приятелката си.-Още малко и патрон ще призовеш!
След няколко минути бъбрене девойките решиха, че ще е най-добре да продължат.Уплашиха се, че ще се загубят и дълго вървяха без посока.Тогава Сали се обади:
-Рона виж!Вървели сме малко отклонено...Погледни надясно!Там е замъка!
Лицата им грейнаха и двете момичета се затичаха надалеч от гората.След второто приключение в Черната гора, вийлата беше сигурна, че повече няма да стъпва в нея.
Влязоха в замъка и се запътиха към подземията, за да си починат в Общата стая.

Анна Портър се разхождаше с вълка си Улфъс.Тя го намери в забранената гора,и някой и беше позволил да си го вземе за домашен любимец.Този вълк според Вълчето беше божество-Черен вълк със Зелени очи.Изведнъж нещо изшумоля и тя подуши човек...Улфъс също.

Рона седеше в библиотеката и четеше интересна икнига за Билкологията.Прочете за едно невероятно растение, което растеше в тъмни, сумрачни гори.Сърцето й се сви при мисълта в гората, но момичето реши да я потърси в Черната гора.Излезе от замъка и закрачи сред дърветата.Там видя Ани с някакъв вълк до нея.Сърцето й подскочи, но не се уплаши.
-Здрасти Ани.Какво правиш?

Нищо,каня те на рожденният си ден в Забранената гора.Ще дойдеш ли?-
рече Вълчето на Рона и тя отговори.

-Рожденният ти ден??К-кога, къде по-точно..Какво?!

Рона просто не се беше стърпяла.Целият гняв, който някога беше насъбрала в себе си изведнъж се изля, но тя не се почувства по-добре, напротив - лицето й беше пламнало, докато крачеше в края на Забранената гора.Вече беше факт - презираше Харпия и не можеше да я погледне.За нея беше нищожество - лигла, която трябваше да се сложи на мястото, но брюнетката не искаше да се занимава с това.Свлече се на стъблото на едно дърво и се загледа в една точка.Тогава се усети, че е забравила за Джейкъб.Не можеше да се върне на езерото...не и след това оттегляне...

След като видя, че Амая не е в общата стая, Лиза се запъти към забранената гора. Беше почти сигурна, че там ще намери приятелката си.
-Мая-а-а-а-а! Тук ли си? Искам да се сдобрим! Амая-а-а-а-а-а! Сали-и-и!
Никой не и отговори. Тя се облегна на едно дърво и заплака... Животът и не струваше...

Джейн се разхождаше из забранената гора.Явно щеше да загази, защото 1.гората беше забранена, и 2.не бе безопасна за хората.Тя очакваше всеки момент да изскочи някой вампир или върколак и да бъде схрускана.Но едва ли би станало.Кой вампир от училището, би изпил кръвта на ученичка.Джейн се засмя на мислите си, и продължи да крачи из гората.Спъна се на една клонка, и падна.Претъркули се надолу.
-Ааауч!-измънка тя, и се изправи.
Джейн се огледа, и погледна ядосано към клончето което я спъна.

Амая се разхождаше из забранената гора.Тя вървеше изправено, но гледаше надоло.Изведнъж видя проф.Грейнджър.
-Здравейте професоре.
-Здравей Мая.Какво правиш тук.
-Махам се от училище.-Погледна тъжно Мая.
-Защо?-Попита професорката.-Връщай се в стаята.Ако направиж такова нещо незнам какво ще направи директорката.-Каза професорката.
-Аз знам.Ще ме изключи.И по-добре.-Каза Сали.
-Защо какво се е случило?-Попита проф.Грейнджър.Мая разказа цялата история за Елизабет с всички подробности...

-Мая чуй.-Каза професорката.-Всичко ще се оправи.Вярвай ми просто потърси Лиза.Искам обаче да се върнеш в общата стая.Обещай ми, че няма да ходиш никаде.най-малко ми говори за напускане.Ясно.Не се предавай лесно.Виж... животът е пред теб.Може да съм го казвала хиляда пъти на учениците, но е вярно.-Каза Хърмаяни.
-Сега искам само да се успокоиш да се върнеш и да не правиш глупости.Разбра ли?-Мая само поклати глава.
-Сега имам работа.-Каза профеорката.-Ако ти потрябвам да знаеш, че съм в кабинета ми.-Мая се обърна и тръгна, а професорката отлетя.

Минерва се разхождаше из забранената гора.После мислеше да отскочи при Хагрид.Полу-дяволката показа крилете си, литна и седна на едно дърво като после прибра крилете си.В Хогуортс учениците бяха много умни, което направи впечатление на Макгонъгол.Знаеше, че мехлемът е простичък.Тя забеляза у тях начинът им на мислене.Остави тези мисли, и се загледа в небето.

На Лиза и се стори, че чува шум от гората. Тя влезе и се огледа. Високо горе, на едно дърво тя забеляза учителката по Билкология - Минерва Макгонагъл.
-Добър ден! - каза тя, но преподавателката не и обърна внимание. - Добър ден! - повтори тя, вече доста по твърдо.
Този път Минерва я забеляза и погледна надолу.

-Добър ден....Елизабет Паркър..-Макгонъгол си я спомни от часа по Биология.-Хубава местенце, нали?-Минерва се усмихна леко.
Имаше предвид забранената гора.И да, май наистина беше прекрасно място.Досега ан Минерва и с еслучваше много често да се усмихва.

-Ами да... - отвърна Лиза. - Страховито е, но е доста красиво. Не ви ли е студено? - попита тя и потрепера. - Ако искате може да отидем при Хагрид, за да се постоплим!

-Добрая идея!-каза Минерва.
Двете тръгнаха към Хагрид.
П.п. аз ставам

Харпия се реши да се поразходи в забраненята гора и чакаше брат си.По пътя чу злобния глас същия като нейния.Обърна се и видя любимия си брат.Повикна се :
-Дракоооо!!!!-и му се нахвърли на врата.Той едвам дишаше от силната прегрътка на сестра си.
-.....