В Забранената гора

Се качи на едно дърво.
-Използвай задната си тежест и скочи.
Анна се залюля,скочи ,но не измина повече от 3 метра,а най-близкото дърво беше на разстояние 5/6 метра,падна,и се пльоцна на земята.
Лиян изтича при не я и я попита:
-Добре ли си?
Анна отвърна...

Ми,записах се,да от Ордена на феникса съм май че 2-ри вълчо.Питърсън вика,че марзил други със расата му.Ами Том пак е върколак,ама защо не го мрази...Ей,чух нещо.Какво е това?
Да проверим-рече Лиян.

Тогава двете момичета видяха Лейла.Тя гледаше уплашено полу-вълчето.
-Ъъъ,здравей Лиян!Какво става тук,защо не бягаш?!До теб има вълче!

Опс,Опа,-вълчето Анна избяга в гората.
След 5 минути от гората излезе Анна.
-Здрасти,Лейла,да не си видяла призрак?

Тихо,тихо-изръмжа момичето-нищо лошо няма да ти направим,ако не се успокоиш,и не ни издадеш,чу ли.
Лейла кимна с глава,защото Лиян и беше запушила устата.
-Ако ли пък проговориш-Анна си показа зъбите.Лиян също.-ще ти се случи една случка,че нищо няма да помниш.

Тогава Лейла се опита да каже нещо.
-Спокойно..момичета!Защо ми е да казвам на някого.Гроб съм!-момичето се усмихна леко.-Само не ме наранявайте.

да-онея Питърсчета и Рандолчета.Да,тях отлично ги зная,зная и Джорджи...
-Кой Джорджи бе?
-От рейвъните.Таман за Лейла е.
Двете с Лиян щяха да се пукнат,не пръснат от смях.

-Хеййй!Какви си ги фантазирате?И защо се смеете така?Не ми трябва никой нито Питърсчета,нито Джорджита,нито Рандолчетааа!

-АААА!Вече прекаляватее!Казах ви не ми трябва никоййй!И откъде накъде ще ме сватосвате с някого?!

-Но защоооо?!Какво съм ви направила?Това задето видях какви сте ли е?Не съм искалааа!Пък и нали обещах,че ще пазя тайна!!!

-Хайде,Лиян,да я оставим,все пак не е виновна.
Добре,-съгласи се тя-но все пак идеята за сватосване не е зле.
Уффф-каза Анна на Лейла-Толкова си бавна.Качи се на гърба ми.
Лейла започна да се дърпа и каза:

-Сигурно искаш да ме изтървеш отнякъде без да искаш, нали?
-Добре тогава!Върви щом искаш!-каза и Анна.
Лейла не отговори но след това извика:
-Добре дее!Изчакайте мее!Не ми се върви!Но ме дръж здраво,защото ако падна ще мисля че е нарочно!

Хърмаяни от отдавна не беше идвала тук.Тя дойде седна и започна да си мисли за някакви простотии.Изведнъж се сети за драконите.Искаше да намери още много информация за тях.После спря.
-Защо изобщо съм тук?-Зачуди се тя.-Тук ли е моето място?-Тя си мислеше без да осъзнава че говори на глас.Този въпрос остана в главата й, а очите й се се напълниха със сълзи.Тя ги избърса и много искаше да върне ремето назад като беше още дете.Имаше само един човек който можеше да й помогне Патриша Грийн от Рейвънклоу, но се сети, че има по важни неща, а не да просто да върнеш времето.Тя си каза:
-Животът е борба.Трябва да се биеш, а не да се измъкваш.-Професорката стана и реши да се връща към училището.

- Страхотна си - каза Том.
Анна се изчерви и двамата влязоха по - навътре в гората.