Двора на училището

Рона не отместваше поглед от Лейла през цялото време.Когато стигна до края на думите си просто не се сдържа.Сърцето и се сви и първокурсничката избухна в плач и се строполи на земята, схлупила глава в дланите си.

Лейла не можеше да разбере какво става.Тя веднага клекна до приятелката си и я прегърна силно.Стискаше я,но тя не спираше да плаче.След няколко минути най-после малко се поуспокои.Тогава Лейла я погледна някак уплашено .
-Рона, явно наистина има нещо сериозно!Много се притеснявам за теб.Моля те кажи ми какво става!Ще ти олекне!

Рона поклати глава.Дори не вярваше, че е способна да се разстрои от такова нещо.
-Като малка никога не съм имала приятели.-едвам пророни момичето-Всички ме наричаха особнячка, заради косата ми, единствената ми утеха винаги е била Хермес.И ето, че намерих теб и...всичко стана по-лесно.Ти беше единственият човек, на който съм се доверявала и съм се забавлявала.Но тогава се появи Харпия и си те открадна.Държа се отвратително с мен, което, макар че се опитах да прикрия, ми дойде в повече!Когато припадна ти започна да я посещаваш всеки ден, всеки часи ти започна д апрекарваш повече време с нея.И моят свят се срути.Доверието ми към хората изчезна и...и...-не можеше да довърши изречението и отново изхлипа.

Лейла не можеше да повярва!Всички моменти й минаха като на лента.И да-Рона беше права!Рейвънклоуката наистина в последно време не обръщаше внимание на приятелката си,а семо на Харпия.Сега силно се разкайваше.
-Рона,СЪЖАЛЯВАМ!Наистина!Незнам какво ми стана.Вие с Харпия сте много различни,но и двете сте ми приятелки..и..незнам защо тези дни съм повече с Харпия!Не предполагах,че това те разстройва толкова!Моля те прости ми!Не се сърди!Ще ти се реванширам.Утре можем да прекараме цели ден заедно идкаш ли?Ще посетим сем. Уизли,може и дъдлитата.Ще си направим пикник в гората!Съгласна ли си!-Лейла сещо се беше разплакала.

Как можеше да го направи?Да се довери отново?Но, не - това беше Лейла и й се извини!Или пък не биваше...?Разтърси главата си от мисли и се сгуши по силно в приятелката си.
-Ето от това се нуждаех...-насили се да се усмихне, Лейла направи същото.Тя избърса сълзите си, стана и подаде ръка на Рона.Брюнетката се поколеба само за миг и пое ръката й.После отново се прегърнаха.Решиха, че достатъчно късно и се прибраха в замъка.

Харпия реши да подиша въздух на мястото където припадна.Излезе навън.Беше студено,листата на дърветата бяха изпокапали,въпреки това всички домове бяха на двора.Стигна до края на двора където беше намерила едно дърво на което можеше да си почине(само неговите листа не бяха паднали и короната му беше тъмно зелена).Вещицата се качи в гъстата корона на дървото и започна да гледа какво правят останалите й съученици на двора(имаше добра гледка).

Лела и Рона се бяха видели на излизане от Хогуортс.Те решиха да си направят пикник както Лейла предложи вчера.Минаха през кухнята с духчетата и напълниха една кошница с разни вкусотии.След това взеха он общата стая на Рейвънклоу една постелка и тръгнаха към двора.Беше почнало да се смрачава.Момичетата седнаха близо до едно дърво.Постелиха си извадиха храната и започнаха да ядат и да си бъбрят.
-Хей,Рона как мина денят ти?-попита Лейла разсеяно.

Рона натъпка устата си с чийзкейк и изфъфли:
-Нищо интересно!Днес нямахме часове - следователно и домашни...Отскочих само до Соварника, за да оставя Хермес и през другото време се скитах наоколо!-отпи една глътка тиквен сок и продължи-Нещо интересно при теб?

-Нищо особено!-Лейла извърна очи и реши да не споменава на Рона за това,което и бе споделила Харпия.
Пикникът продължи около два часа.През това време Лейла и Рона си прекараха чудесно.Бъбриха си оживено и изядоха всичко.Накрая легнаха по гръб и се загладаха в луната.
-Рона,хайде да се прибираме!Стана ми студено.-и наистина досега не беше имало толкова хладна нощ.
-На мен също!Хайде!
Момичетата взеха постелката и вече празната кошница и се запътиха към двореца.Двете бяха многодоволни от пикника и решиха някой ден да повторят.Точно преди да влязат в Хогуортс заваля силен порой.Изглежда сезадаваше буря.Приятелките погледнаха небето и побързаха да се скрият на сухо.

Харпия реши да се поразходи на двора и да си полегне под дървото й където щеше да си почине след часовете и 3рите дни който не беше виждала легло.Нямаше никой на двора.Отиде при дървото и започна да гледа тъмите есени облаци.По едно време някой наруши гледката.Вещицата се обърна и видя както винаги....

Харпия реши да се поразходи на двора и да си полегне под дървото й където щеше да си почине след часовете и 3рите дни който не беше виждала легло.Нямаше никой на двора.Отиде при дървото и започна да гледа тъмите есени облаци.По едно време някой наруши гледката.Вещицата се обърна и видя както винаги Рона.Погледная накрива и я попита злобно:
-Какво правиш тук?Да не би да ме преследваш?.....

Рона беше решила да се поразходи зад замъка, можеше пък да намери нещо интересно.Излезе и закрачи по моравата, подскочи, когато чу нечий глас, но когато се пбърна видя Харпия.
-Да бе точно, сякаш си нямам друга работа...-подметна саркастично първокурсничката

-Винаги когато аз см някъде се натъквам на теб.Това е безобразие.-започна да крещи вещицата и щеше да спука тъпачетата на вийлата.

Лейла също беше решила да се поразходи.Тя не се зарадва като видя Рона и Харпия отново да се карат.Момичето стоеше настрани и се надяваше приятелките й да не я видят-Когато Харпия изкрещя обаче,рейвънклоуката нямаше как да не се намеси.
-Харпиии,какво става?Защо крещиш така?Пак ли се карате?!-Лейла сбръчка челото си ядосано.

Харпия и Рона се смутиха и слидеринката реши да замажи положението:
-Аммм...не,не не карме само си приказваме.Нещо си се объркала!
Рона се усмихваше на всяка нейна дума и потвърждаваше думите й.Лейла не вярваше на вещицата....

-Да бе сигурно!Така си приказвате,че може би и в Хогсмийд ви чуват!-Лейла говореше безразлично.Вече и беше омръзнало.-Карайте се щом искате!Това на истина е много умно!Хайде продължавайте.-момичето се усмихна иронично.След това се обърна и тръгна бавно към двореца.

Рона понечи д акаже нещо, но се отказа и остави Лейла да си тръгне.
-Виж какво направи!Стига си крещяла като някаква побъркана и спри да ми държиш такъв тон!Какво да направя, че те виждам навсякъде?!Ако не си забелязала госпожице всеки път се опитвам да се отдалеча от теб, когато те видя! - и тя беше започнала да крещи. -Това че явно ти е приятно да започваш да се дразниш с мен и да викаш като обезумяла си е твой проблем!И не ми прави физиономии!!

Харпия се ядоса и се провикна към Лейла:
-Хайде тръгвай си и следващия път като ни видиш не ни се пречкай.Въпреки че сме ти приятелки т`ва не ни пречи да се караме и си е наша работа.
Слидеринката се беше вбесила,защото напоследък всички й казваха какво да прави и после Рона и се разкрещя обаче вещицата не й се сдържа и й каза:
-Ще викам колкото си искам.Т`ва да ти е ясно!Не ме интересува за вас 2вете писна ми от вас!-и обърна гръб на Рона.Отиде някъде побесняла.

Рона се възмути.
-Абе я...пффф лигла!-продължи да крачи забила поглед в земята, а студеният вятър пронизваше ушите й.След малко не чуваше стъпките на Харпия и всичко стана зловещо тихо.Огледа се на няколко страни предпазливо и се върна в замъка.

Мая се разхождаше на двора изведнъж се блъсна в някого.Като погледна видя Аделина-новата рейвънклоука.
-Оу извинявай не внимавах.Аз съм Амая Саламанка от хафълпаф.-Представи й се Сали...

харпия решида се разходи на двора и да седне на тайното си място,за да остане на спокойствие ако е възможно най-накрая.Тя отиде при дървото и се изкачи на него.Откъсна един лист от дневника й и започна да пише до семейството си.В писмото тя разказваше кат е намерила в стаята с портретите леля си.Тя изглеждаше досущ като Харпия.Когато го написа тя слезна от дървото и отиде до соварника.

Лейла излезе на двора за да подиша чист въздух.Ето,че вече се беше запознала с Драко Малфой.За съжаление очакванията й не се оправдаха.Той се държеше много...сухо.Момичето не очакваше да не е надменен и заядлив като сестра си.Просто се надяваше,че като рейвънклоуката е приятелка на Харпия той ще се държи малко по-дружелюбно.Лейла се излегна на тревата и се загледа в луната.

Харпия реши да излезе на двора.Отиде на нейното си място-качи се на дървото.Двора бе пуст,времето мрачно-задаваше се буря и всички бяха на в Голямата Зала.Единствено на вещицата не й беше студено.......

Мая се разхождаше из двора на училището като видя Харпия.
-Какво правиш там Харпи?-Зачуди се Мая Като от клонките едвам я виждаше...

-Какво те интересува какво правя?-отгвори дърносано Харпия на Мая с въпрос.Докато Харпия започваше да се заяжда с хъфалпъвката някой дойде...