Двора на училището

Дворът бе много красив най-вече през пролетта и лятото.Имаше пейки навсякъде,а бе много приятно когато през свободното си време излезеш на двора и се порадваш на природата,която те заобикаля.В далечината се виждаха планините,виждаше се също и плашещата върба,която бе малко по-надолу.

Часовете на Лиян бяха приключили и тя искаше да поседне да и помисли. Изведнъж някой една до нея и поздрави.
-Здрасти.-каза човека седнал до нея. Тя се обърна и видя едно русо момче което беше високо за възрастта си.
-Здрасти.-каза тя леко смутено.
-Ти си внучка на Хари Потър нали ?!
-Да внучка съм му и какво ?- каза тя и се намръщи.
-Хайде да се запознаем-каза момчето- Все пак сме от един курс.
-Добре. Аз съм Лиян Потър, а ти кой си?
- Аз съм Райън Патърсън......

-Радвам се, че се запознахме Лиян, но имам малко работа! каза Райън и след като се сбогува с новата си приятелка изчезна.

Анна реши да отиде сутринта на двора,преди да почнат учебните занимания,за да се успокои от учебна "треска".Изведнъж тя съзря едно вълче.
-Я,ела тук,миличко,ела.
Момичето излая за да привлече вниманието на вълчето.То се приближи до нея.
-Хей,откъде знаеш как да го привлечеш към себе си?-попита едно русокосо момче от Грифиндор-И защо не учиш?
-Опала,ти кой си,и почнало ли е мъчението ми?
-Казвам се Райън Питърсън и съм от Грифиндор,да скоро вече ще почва.
-Ами,аз...-Анна не беше сигурна дали да му каже-Ами аз...Аз...По-късно ще ти обясня.
-Почакай,искам да ти кажа нещо-аз съм върколак,но на никого недей казвай,нали няма да ме издадеш?
-Ами...-тя вече можеше да му каже-Аз също съм върколак...на май мога да ставам само вълк...трябва ми търпение,защото съм мъгълка.
Момичето каза "Чао" на двамата,на вълчи език и си тръгна към Хогуортс,за да учи.

Хърмаяни дойде в двора на училището.Тя се огледа и тъй като не забеляза никой си разпери крилцата и полетя малко.После седна и се замисли за нещо, но забрави да си си скрие крилата и професорката остана с тях.

Лейла Джоунс реши да излезе на въздух.Тя отиде в двора.Както си вървеше видя професор Грейнджър с разперени крилца.Момичето се стъписа.То не знаеше,че учителката е полуангел.
-Професоре....Добре ли се?...

Днес беше първият ден на Калън.Тя реши да поогледа училището, и започна с двора.Едно наистина красиво място.На един дъх, Алис се доближи до едно дърво.И с плавно движение, се качи на него.Така по-добре щеше да огледа поляната.Цялата поляна грееше от красота.

Беше хладен следобед.Рона реши да излезе навън.Излезе от замъкът и закрачи по двора.Момичето вдиша дълбоко.Времето беше страхотно.Облачно с лек ветрец.Разтръска прелестните си сребристи коси и отвори изразителните си очи.За миг вече се беше преобразлила в истинският си вид на вийла.Косата й блестеше повече от всякога, в очите й блестяха светлинки, а обемните й устни придобиха розов цвят.Откога не го беше правила!Затича из двора засмяна и се въртеше ли въртеше...Чувстваше се великолепно.После спря, седна на едно хълмче и се загледа в кадифеното небе.

Бях излязла малко от замъка. Огледах се, нямаше никой. Затичах се през слънцето. Спрях на едно хълмче, а слънцето ме огряваше и кожата ми блестеше като диамант.Следмалко усетих че зад гърба ми има някой. Обърнах се бавно, зад мен стоеше...

Видях професор Даркскай да тича и да се наслаждава на слънцето.Кожата й блестеше...значи...беше вампир?Това не я тревожеше.Тя се обърна към Рона
-Здравейте професр Даркскай!Аз съм Рона от Хафълпаф!На разходка, а?Усмихнах й се лъчезарно, за да й вдъхна доверие.

Усмихнах се на Рона:
- Дааа... А ти да не си случайно вийла?
Погледнах ученичката си учудено. Тя се засмя и кимна. Засмях се и аз отлично знаейки, че никога не бих се издала че съм вампир...

Анна излезе на двора и подуши вампир.
-О,не,пак ли,и то професор.Тя отиде като човек там и видя някаква професорка,да говори с Ронамитра от Хафълпаф.Момичето почти успя да стане вълк и така отиде притях,като си оголи зъбите
-Еййй,добро вълче...добро...-тя подуши въздуха и усети че има върколак-...ВЪРКОЛААААК!-ИЗВИКА ТЯ.
Рона стана свидетел на светкавичният писък на вампир,и извика:
-Не-точно когато професорката се опита да атакува смелата Грифиндорка.

-Tя е човек!От грифиндор!Казва се Анна Портър...Анна покажи се!

Момичето я послуша и веднага стана на човек.Тя получи само леко одраскване от нокрите на професорката.
-Ще кажа на директора-каза Рона.

Тогава директорката отиде в двора,разсеяна,като си мислеше за дела на Министерството.Тя видя вълк,който се хвърля на колешката и Бела но учителката не атакува.После видя че вълка се превърнна в Анна.Лили отиде бързо при тях.
-Анна какво правиш?Защо нападна учителката?(Лили знаеше че Бела е вампир,но нямаше нищо против,защото тя бе обещала че няма да нарани никой в Хогуортс.)-Веднага се връщайте с Ронамйтра в замъка!
-Но...-възпротивиха се момичетата.
-Никакво но!Бързо по общите стаи!-заповяда строго Лили.Двете момичета се прибраха в замъка.Останаха отвън само Лили и Белатрикс.
-Леле,Бела!Какво й стана на Анна?-зачуди се Лили.-Тя просто се затича като върколак към теб!-каза Лили.-Хайде да се прибираме в замъка,въпросът е приключен.-каза строго Лили и двете учителки се прибраха в кабинетите си.

Изненадах се от атаката на грифиндорката. Но не направих нищо. Знаех че острите и нокти по никакъв начин не могат да навредят на твърдата ми кожа. Изведнъж към нас се приближи Лили. Тя се обърна строго към вълка:
- Анна! Защо нападна учителката?
Още веднъж я погледна строго и каза:
- Хайде, отивайте в общите стаи на домовете си!
Двете момичета опитаха да се възпротивят, но Лили ги погледна с поглед нетърпящ възражения. Двете тръгнаха към замъка мърморейки. Тя подкани и мен и двете тръгнахме към кабинетите си. Прибрах се в кабинета си...

Е,какво ще правим тук?-попита Анна
Незнам,да измислим нещо.
-Искаш ли да се разхождаме из двора,и аз да те нося пак на гърба си?
-Да-рече Лейла,тя седна на гърба на Анна и двете потеглиха в една дълга,дълга,дъъълга обиколка...

Те минаха почти навсякъде извън Хогуортс-видяха куидичното игрище,запознаха се с Хагрид...Лейла много се вълнуваше.Тя викаше от щастие.Двете момичета минаха и покрай езерото.Лейла се сети какво беше изживяла там и затова поиска да се отдалечат.Накрая стигнаха до Бялата гробница.

Анна реши , че е време да се връщат.
Двете момичета тръгнаха към общите си стаи.

Професор Белисима беше свършила с задълженията си днес и реши да излезе, за да подиша малко чист въздух.Времето беше задушно след дъждът изсипал се миналата вечер и миришеше много приятно на изпарения.Жаклин реши да походи, а не да се магипортира.След няколко етажа се озова на двора на училището.Закрачи по равната морава, и вятърът подухваше безупречната й коса.Тя разпери крила и се издигна във въздуха.Полетя известно време и кацна на едно перфектно място, от което се виждаше залезът.Поседя загледана известно време и реши да полегне на хълмчето.Затвори очи и изживя мига...

Но чу шум.Обърна се и видя едно момиче.Това беше Ани.
-Професоре,не исках да ви изплаша.
-Какво правиш тук?
-Обичам да идвам и да гледам залеза.Много е красив,но ще си тръгна ако искате.
-Ани,ела.Седни до мен.
Ани лахо седна до преподавателката си и загледа замечтано залеза.
-Професоре,имате ли семейство?
Ани се изчерви.Въпросът й беше изскочил незнайно как от устата й...

Професорката се засмя нежно.
-Задаваш ми много личен въпрос, но ще ти отговоря.Да имам.Семейството ми е съставено от мен, майка ми, баща ми, по-големият ми брат и по-малката ми сестра.Майка ми е вийла, баща ми елф, брат ми също, сестра ми вийла.Повече не мога да ти кажа.А ти мила?-попита Жаклин с кадифеният си глас и й изпрати най-милата усмивка.Усещаше, че нещо я тревожи.Щом й задаваше такъв въпрос...

-Извинявам се за личния въпрос.Аз съм от семейство на мъгъли.Семейството ми е съставено от мен,майка ми,баща ми,брат ми и двете ми сестри близначки.Моята история не е много интересна.
Ани се усмихна и отново погледна залеза...

Професорката се загледа към момичето.Настъпи мълчание.Жаклин отново пусна нежният си глас:
-Нещо тревожи ли те?Можеш да споделиш с мен...винаги!

-Единственото,което ме тревожи е това,че съм далеч от родния ми дом,от семейството ми.До сега не съм отсъствала толкова дълго време и...
-И?
-И просто много ми липсват.
Ани отново загледа залеза,който беше почти изчезнал...