Двора на училището

Драко се намръщи.
-Да.Няма да се....-Драко въздъхна.
Все пак Лейла беше приятелка на Харпия, и не можеше да се дразни с нея.На него все му се дразнеше с някой...особено с милите хора.

На Харпи не й се седеше повече на двора:
-Амм....на мен ми е студено.
След като Харпия каза,че й е студено двамата с Драко се запътиха на някъде и си взеха Чао с Лейла.

Днес беше поредният прачен и дъждовен ден.Беше станало по-студено и ветровито.Изглежда зимата приближаваше.Днес през цели ден Лейла си седя в двореца.Тя те беше срещнала никой познат и това я караше отново да е в онова тъпо настроение,в което беше тези дни.Рейвънклоуката реши да излезе навън по-тъмно.Обичаше да прави това!Гората и езерото й се сториха прекалено зловещи и затова избра двора.Стигна да него с бавни провлачени крачки и се излегна на тревата.Тя беше малко влажна и момичето се измокри.Това обаче не и попречи и затова остана там за да кледа кръглата луна.Въпреки мрачния ден нощта беше много ясна.

На вън беше много хубаво слънчево време.Ани реши да използва момента да се поразходи из двора на Хогуортс.Докато вървеше натам си мислеше колко е самотна.Имаше нужда от много добър приятел или приятелка до себе си.Искаше да сподели мъката си с някой,но така и не можа да намери.Стигна двора,видя една празна пейка и седна на нея.Изведнъж си спомни хубавите моменти прекарани с баща й.Отново преживяваше мъката си.По бузите на момичето потекоха зълзи.Изведнъж едно момиче я прекъсна...

-Какво ти има?-Попита Амая.Тя разбра, че момичето плаче.Мая се опита да се направи, че поне я интерсува но не се справи много добре.После ужас се изписа по лицето на хафълпафката.Тя пак бягаше към миналото си.После се пправи:
-Извинявай не се държа много-добре с хорат в нас имам всичко слуги и така нататък...

Ани погледна хафълпафката и избърса сълзите си.
-Не се притеснявай.Напоследък чесо плача.
-Защо?
Ани остана изненадана от въпроса на момичето.
-Мислих,че всички вече знаят за смъртта на баща ми.

Амая се шокира.Потъна в земята от срам за въпроса си.
-Извинявай незнаех...аз... даже не...незнам како да кажа.Съжелявам много за баща ти.-Очите на Сали се насълзиха.после една сълза започна бавно да се спуска по лиценто на Мая.Тя веднага я избърса.После Ани каза...

-Не се притеснявай.Опитвам се да не мисля за това.Получава се,но пак плача-каза грифиндорката като за пореден път избърса сълзите си.
-Нормално е да плачеш.
Ани се усмихна леко.Очите и блестяха от сълзите й.Хафълпафката се натъжи и по нейната буза отново се появи сълза.

Амая незнаеше какво да каже.Тя просто остави сълзите да си текат.
-Ами опитай се да се забавляваш.Все някак си ще го преодолееш.

Ани се замисли над думите на хафълпафката.
-Благодаря за съвета ти.Ще се опитам да направя нещо по въпроса,но сигурно опита ми ще е неуспешен.Трябва да вървя.Чао.
Ани се затича към замъка.Тя плачеше още по-неутешимо.

Мона вървеше към двора, а коварната й усмивка грееше на лицето й.Тя се покатери на едно дърво и разтвори една тетрадка.После започна да рисува.После затвори тетрадката и скочи от дървото.През това време точно от там минаваше едно момиче.Мона се приземи точно пред него.момичето се стресна.

Катрин леко се стресна, но се усмихна злобно щом видя зелената мантия на момичето срещу себе си.
-Оо, рдвам се, че срещам слидеринка!-усмихна се злобно Катри-Аз съм Катрин Блек, и съм нова!-представи се злобно Кати.

-И аз съм нова.Казвам се Монда Халоу.-Представи се слидеринката.Момичетата замълчаха задълго.Те се разбираха само с поглед.-Къде искаш да отидем?-Попита Мона новата си приятелка.

Беше студено,тъмно и зловещо.Нищо не се виждаше.Тя зърна само два бледи образа."Явно са нови"помисли си тя.Реши да се намеси в разговора им и се приближи.
-Здравейте,момичета!Как сте?-попита ги тя любопитно.

-Добре!-лицето на Катрин светна от зловещо вълнение когато видя още една слидеринка.

-Е,радвам се.Как се казваш?-попита я Харпи.-Аз съм Харпия Малфой,приятно ми е.Радвам се,че има 2ве нови слидеринки.ще се разберем все някък,нали?-намигна им тя.

-Естествено..-Катрин се усмихна злобно-Аз съм Катрин Блек...

-Аз съм Монда Халоу.Приятно ми е да се запозная с още една слидеринка.-Усмихна се коварно Мона.

-Какво ще кажете да отидем в забранената гора?-попита Катрин и се погледна Мона и Харпия.

-Ами аз съм съгласна.-Мона се подсмихна и погледна Хрпия.

-Ами аз ще ви напусна,защото имам една работа.Вие се разходете.Внимавайте като влезете в гората.Аз тръгва.Чао.Приятна разходка.-Харпия се усмихна приятелски на двете момичета и влезе в замъка.

Двете хафълпафки пристигнаха.На двора беше хладно.Мая се излегна на земята и започна да гледа облаците.
-Май ще има буря.Виж там колко е тъмно.-Каза Сали.

- Вероятно... - отговори и Лиза. - Ти също си елф, нали така? - попита я тя след кратко мълчание.
Мая кимна.
- И аз. Имаш ли някакви... как да кажа... по-особенни възможности? Интересно ми е, защото аз не откривам нищо, абсолютно нищо... Това, че съм елф дава ли ми някакви преимущества? Ако знаеш, де...

Катрин обикаляше из Хогуортс, и още и беше смешно за Миртъл.Слидеринката отиде към двора и гледаше злобно.Видя две хафълпафки които си говориха.Кат продължи пътя си, очаквайки скоро да срещне Мона.

Мона видя Катрин и венага отиде при нея.
-Здравей...изпратих писмото.Сестра ми скоро ще пише.-Зарадва се Мона, а ти какво правиш?не си ли виждала Харпия скоро?