Бюрата за четене

Дарбире на Рона... Дали това бяха онези промени в чудовище, за които одве беше споменала?. Хората винаги си мислеха, че подобни способности са страхотни и е забавно да ги притежваш, но изглежда реалността беше различна.
-Не знам какво да ти кажа.-призна Снса.-Това си ти, това е твоята съшнот и няма как да я промениш. Просто мисли позитивно, забавлявай се и се усмихвай. Ти каза, че го можеш. Просто се постарай да го правиш по-често.-каза с усмивка тя.-Искаш ли да се поразходм малко?-предложи тя, вече беше разбрала, че днес нямаше да се чете.

Мая влезе в библиотеката уплашена.,,Бързо Мая митологи..банши...каквото й да е.Най-накрая Сали намери една книга с малко информация за създанието и се прибра доволно в общата стая.

Днес бе първият ден на Лавендър.Тя искаше да навакса с цялото учене, дори и на нея да и се струваше невъзможно.Рейвънкловката се настани на един стол и взе някакви книги за заклинания за 1 курс, черните изкуства, отварите и една книга за ЗСЧИ.Отдели поглед от книгите, когато видя едно момиче пред себе си.

Лиза скучаеше. Напоследък тя имаше твърде много свободно време. За да не стои само в общата стая, тя реши да се поразходи из коридорите. Минаваше покрай библиотеката и реши да поразгледа някои книги и да си намери някое интересно четиво. Влезе и с бавни крачки обходи цялата библиотека. Взе си няколко книги и отиде да седне на масичките. Там седеше едно момиче с мантия на Рейвънклоу.
- Здравей! Ти сигурно си нова? - поздрави я Лиза и зачака отговора на момичето.

-Да...Аз съм Лавендър Браун от Рейвънклоу.А ти?-попита Лавендър.
Тя затвори книгата която четеше, и я постави на масата.

- Елизабет Паркър от Хафълпаф. Живея в Бирмингам с мама, сестра ми Изабела и втория ми баща. Биологическия... ако си била в часа по Грижа за магическите създания ще знаеш. Ако не си - ще го разбереш друг път. Ти откога си тук? - попита накрая Лиза.

-От вчера...-измърмори Лавендър-И да..присъствах в часа.-тя се усмихна.
-Ти домашни ли ще пишеш?

- Ами не... смятах да почета някоя интересна книга за "Хогуортс"... но определено си намерих по-добро занимание - завърши с усмивка Лиза. - Ти?

-Амии мисля да се заема със четенето на книги за Митология,билкология,ЗСЧИ,ГЗСМ,Отвари и няколко други.-отговори усмихнато Лавендър.

- Уау, явно си доста амбициозна! - възхити се Лиза и допълни: - Всъщност не се учудвам. Все пак си от Рейвънклоу - каза тя и намигна на новата си приятелка. - Как да те наричам накратко? Лавендър ми се струва прекалено дълго...

Луна влезе в библиотеката и започна да търси книгите които и трябват. Скоро намери няколко доста полезни книги и се запъти с огромна купчина книги към една маса. Може би щеше да и се наложи да прекара ноща в четене. Зачете се в дебелите книги, но нечий говор я разсея. Две момичете, които тя не познаваше си говореха, тя се опита да ги игнорира и да продължи с четенето. Имаше да научи по толкова много предмети, едвам смогваше, а това беше само една първата седмица.

Мона ходеше като муха без глава.Чудеше се къде да отиде и реши днес да посети библиотеката.Там видя Елизабет паркър от дом хафълпаф.Мона изгледа злобно Лиза и отде до нея.
-Лиза,Лиза.защо си се заровила в библиотеката?Вън времето е прекрасно.-Лиза погледна Мона и каза...

- За разлика от теб аз УЧА! И по-добре не се заяждай... - Лиза мразеше всички от дом Слидерин заради надменното им държане. А и те веднага щом разбираха, че е мъгълокръвна започваха да се заяждат. Тя се стараеше да не избухва, за да не показва слабост. Успя да запази самообладание и продължи да чете.

Луна забеляза спора, колко мразеше слидаринките, бяха толкова тъпи, но се мислеха за голамята работа и за много велика, само защото са чистокръвни. Взех си книгите и отидох до момичето от Хафълпаф.
-Може ли да седна до теб?-попитах аз.

- Да, разбира се, седни! - отговори и Лиза и изгледа злобно Монда. - Домашни ли ще пишеш или просто ще учиш? - зададе въпрос на Луна.
- Ами да, задръстеняците като не запомнят нищо в часа после трябва да преписват от книги домашните! - изсмя се злобно слидеринката.
- Направи се че не я чуваш! - прошепна Лиза на своята приятелка от Рейвънклоу.

Луна обаче се ядоса.
-Ами то да ти кажа ти нито запомняш нито четеш, май ти си задръстената! Не ми се вярва да помниш защото паметта ти е по- къса от тази на мухата!
И заразлика от теб ние не преписваме направо, но да на някой умът им стига само до там да препишат дословно, не могад да разсъждават и да преработят текста!- каза Луна с хладен, но умерен тон и отвори една тежка книга зачете се и обръщаше внимание на Слидаринката, точно толкова, колкото и на стената.

-Ще видим.-Каза мона.-Тя за малко да използва магия.-Най-скоро време Луна Де Адел ще си получиш заслуженото.-Мона се обърна и си тръгна.

Мона стигна до някъде.После се обърна и каза:
-Луна извинявай.-Луна се учуди от думите на Халоу.
-Уау...ти се извиняваш...незнаех, че можеш.
-Чуй...-Мона се опита да върне приятелката си, но се отказа.-Не ме интересува.Свикнала съм сама аз и без приятел минавам.Не ме нтересува подкрепата на нкойАз много бързо мога да се се сприятеля с някой и само с една дума да не му проговоря вече.Има потърпевши.Например Амая.-После мона се обърна и с бавни крачки се запъти към изхода.

Луна все още беше смаяна.
-Почакай!- Мона се обърна.- прощавам ти, прсто наистина се държа доста гадно, но и аз не се държах по-добре, затова извинявай. Знам какво е да нямаш приятели.

-Нищо.Аз съм свикнала много рядко се сърдя.Почти винаги нр го вземам на сериозно.Сега тръгвам.-Каза МоНда и излезе от библиотеката.

Лиза влезе в библиотеката и зарови поглед в безкрайните редици с дебели, прашни книги. Тя търсеше повече информация за домашното по Елфология. След няколко минути Бет взе три огромни книги и отиде да седна на масичките. Зачете се и започна да пише върху пергаментовия лист. Когато свърши прибра пергамента в чантата си и остави книгите на местата им. След това тръгна към кабинета по Елфология, за да си предаде домашното.