Бюрата за четене

Рона седеше в Общата стая и се мъчеше, надвесила глава над домашните си.Накрая реши, че няма да успее сама.Погледна през прозореца.Навън валеше.Взе тетрадките си и излезе от помещението.Излезе от Подземията и закрачи към Библиотеката.Скоро се озова в дълга стая, тиха и спокойна, нарушавана от скърцащи пера, разместващи се книги и библиотекарката.Рона се запъти към секциите в дъното.Извади няколко дебели книги и ги просна на най-близкото бюро.Отвори ги и заби нос в тях.Дъждът трополеше по прозорецът до главата на момичето, а някакви листчета прелитаха край нея.

Стъпките на Санса отекнаха в ненарушаваната от почти нищо тишина. В дома си тя имаше огромна библиотека и много обичаше да се затваря там и да чете с часове. Сега можеше да го прави тук. Санса се огледа и забеляза на една от масите едно момиче-всъшност май беше единственото тук. Хвърли и един поглед, но първо реши да си взме книга, а след това можеше да отиде при нея. Запъти се към един от дългите рафтове и след няколко нинути се показа с дебела, подвързана с черна кожа книга. Тежичка беше. Санса се запъти към масата, на която стоеше непознатото момиче и строполи отгоре книгата, като изпуфтя:
-Уф, това наистина тежи.-момичето дръпна стола да себе си и седна, разтваряйки книгата.-Изглежда не съм единствената, която е решила да почете малко.-каза с усмивка т.-Как се казваш?

Рона вдигна поглед изненадана и смутена.Запримига насреща на непознатото момиче.Откъде такава смелост?Просто дойде и...я заговори?!Без дори да пита дали мястото е свободно.Не беше срещала много такива хора.Не се знаеше, така че не прибърза с мненията.
-Ронамитра...Лъвгуд.-Погледна изпод вежди непознатата грифиндорка-А вие сте..?

-О, ама не ми говори на вие.-засмя са Санса.-Аз съм санса Старк.-представи се тя и подаде ръката си над масата. Защо ли Ронамитра я беше изгледала така странно? Може би беше избързала или беше нахална..
Извинявай, не те попитах дали мястото е свободно? Ако не ти трябва компания ще отида другате..-смутолеви леко притеснено тя.

Ръката на Санса провисна във въздуха.С все така вдигнати вежди Рона погледна ръката, сетне момичето.Вече нямаше значение, нали беше седнала.Още няколко мига се чудеше дали да подаде ръка, когато реши, че трябва да прояви любезност и пое увисналата длан на грифиндорката.
-Така и така си тук...От новите предполагам...От коя държава си?

-Да, от новите съм.-каза леко притеснено Санса, а по бузите и се беше разляла руменина. Ронамитра май не я беше приела добре. Санса се беше почувствала доста неловко, докато ръката й висеше над масата а другото момиче не я пое доста дтлго време.-До сега съм живяла в Норвегия.-обясни тя.-За първи път напускам страната си. Искам да кажа Хогуортс е първото чуждестранно място, на което стъпвам.-каза тя и се размърда неспокойно на стола си.-А ти от къде си?

-Германия, Дюселдорф.Там съм родена и съм израснала....Да не те притеснява нещо?
Рона вдигна вежда и погледна момичето, което мърдаше неспокойно на стола си.

Санса реши да бъде директна. Искаше да разбере защо момичето не я беше приело добре.
-Не, нищо не ме притеснява, просто се чудех..да не би да имаш нещо против мен, да не съм ти направила нещо?-попита засегнато тя.-Извинявай, Ронамитра, но наистина се държа странно. Аз просто седнах тук и исках да се запознаем. Не познавам абсолютно никого тук освен една слидеринка-лицето й се смръщи в недоволна гримаса при споменаването на Харпия-и исках да се запозная с още някого. А ти, ти направо ме..Санса не довърши. Беше изрекла всичко това на един дъх и сега спря да говори толкова рязко.

Рона отново вдигна вежди.Помълча малко и после рече:
-Знаеш ли.Точно тази слидеринка ме превърна в това.
Погледна преценяващо Санса.

О...-промълви Санса.-Значи Харпия не само е нагла и заядлива, а даже е и заразна с тези си качества!-изсумтя момичето.-Слушай, не бъди такава! Такива хора отблъскват другите от себе си и причиняват само болка и раздори. Накрая не постигат нищо.-каза сериозно тя.-Не мисля, че един добър и честен човек би искал да се превърне в нещо такова. Не й позволявай да ти въздейства.-тази Харпия наистина вече й лазеше по нервите, макар че беше прекарала с нея едва няколко минути.-Но и аз не знам защо ти казвам тези неща..Едва ли ще послушаш просто една непозната, която дойде на масата ти и седна без дори да попита.-сега вече наистина се чувстваше гадно.

Рона сбърчи чело.
-Ти май не разбираш...Не, не ме е заразила...А просто ми е причинила ужасно много болка, чрез, която ме е обзела много тъга и...понякога...
Рона замълча.Щеше да прозвучи глупаво и Санса нямаше да й повярва.
-Какво понякога?-настоя грифиндорката.
-...Се превръщам в нещо акто чудовище...Косата ми изсъхва, погледът ми се изпразва и става мрачен, а аз се държа студено с всички.Та...и аз незнам как ми е повлияла, но не, не ме е заразила.Просто е зла...
Каза всичко това монотонно с изключение на последната дума.Сведе поглед надолу замислено.Чудеше се дали грифиндорката ще пол'бопитства какво й е направила...

-О, тая...-Санса не довърши, просто стисна зъби и премълча.
-Знаеш ли, Рона, ти не си такава. Тя те е превърнала в това, но тии не си такава. Можеш отново да се промениш. По този начин не само че нараняваш околните, но най-вече нараняваш самата себе си.-момичето наблегна на последните думи. Не си го причинявай. Не й заради нея.-Санса се чудеше какво толкова е станало и какво й е сторила Харпия, но дали не ставаше твърде любопитна? Все пак реши да опита:
-Ако ще ти олекне и това ще ти помогне по някакъв начин, можеш да ми се довериш и да споделиш това, което се е случило.-каза сериозно тя. Ако Рона искаше, можеше да й каже. Ако не-е, тогава Санса нямаше какво да направи.

Рона се подсмихна наум.Санса беше упорита като Лейла.Не мислеше, че ще й олекне ако й каже нещо, а и не изгаряше от такова желание, но и без това нямаше какво да прави...
-Ами, когато се появи в училище правех всичко възможно да се сприятеля с нея, но не се получаваше.Веднъж бяхме заедно в Къщата на красъците, тамс е случи нещо с кракът ми и ми помогна да стигна до Болничното крило.Без да успея да кажа нещо тя излезе от там...Продължи с заядките и...и ми открадна най - добрата приятелка...След това казах на Лейла...тоест приятелката ми, за това и продължихме приятелството, но тя ни делеше...Прекарваше времето и с двете.Заядките между мен и Харпия продължиха, все така се дразнехме и...Лейла беше много ядосана.В библиотеката...на ето онова юро говорехме и аз отрекох, че ще има дуел между мен и Харпия.Но на другият ден тя ме принуди и аз не издържах.В този ден за първи път изглеждах по онзи отвратителен начин...В полунощ се дуелирахме и тя ме победи...а Лейла гледала в ъгъла през цялото време...Но след това сякаш не ебеше станало - тя до днес се държи по същият топъл начин с мен, но през другото време сигурно е със слидеринката.....Та това е общо взето.
Гледаше в ръцете си, не мислеше, че ще помогне да поглене Санса в очите.

-О...-Санса просто не знаеше какво да каже. Това хич не беше хубаво.-Рона, това хич не е хубаво. Но..май съм излишна тук.-каза тя. Още усещаше, че рона се държи студено и безразлично с нея, без да има никаква причина, а това не й харесваше.
-Аз исках просто да помогна, но на теб май ти е все тая, щом продължаваш да си така студена. Ако се нуждаеш от приятел и от съвет-аз съм насреща. Но ако ти преча-кажи ми, ще отида някъде другаде.-приготви се да стане тя.

Рона продължаваше да гледа към ръцете си без да продумва.Минаха няколко секунди, в които грифиндорката шаваше.Санса стана от стола и се обърна, но вийлата хвана рязко ръката й и я дръпна да седне.Не я погледна - продължи да се взира безцелно в дланите си.

Лейла реши да се порови в библиотеката-любимото й нещо.Тя тези дни не беше излизала много от общата стая и се надяваше да види и някоя от приятелките си.
Както се ровеше из рафтовете момичето видя Рона и още едно момиче до нея.Лейла се зарадва и веднага отиде при тях.На хафълпафката и личеше,че не е добре от километри.
-Здрасти Рона!Какво става?Изглеждаш ми тъжна.-попита тя внимателно приятелката си и кимна на другото момиче.

Санса също кимна-леко сковано. Погледът и се плъзна по новодошлата, оглеждайки я преценяващо. Това сигурно беше Лейла, която Рона беше споменала преди малко. За секунда погледът на Санса се изпълни с неприязън, но миг след това вече я нямаше и на лицето и беше изписано каменно изражение. Вече наистина не разбираше Рона. Веднъж се държеше студено ибезразлично с нея, а сега, когато тя бе станал;а да си ходи, я беше хванала за ръката и я беше върнала на стола. Но как да я попита пред другото момиче? Как можеше да разбере какво става?

Рона се зарадва на появата на Лейла много, но не можеше и не можеше да се усмихне.Тъкмо щеше да стане и да прегърне Лейла, когато погледът й се спря към Санса.Наистина беше попрекалила.Изказванията й бяха много сложни, както и държанието и надали Санса беше я разбрала.Няколко погледа гледаше каменното лице на Санса и си мислеше, че Лейла не беше се появила в най - подходящият момент.Почеса се по главата и стана.Обгърна с ръка рейвънклоуката и представи:
-Това е Санса Старк.От грифиндор - от новите момичета е.Амии...-сбърчи чело.Нямаше представа какво да каже.Не можеше да изгони приятелката си, а и дължеше някакво обяснение на Санса.Тъкмо започна да я разбира.Реши да си замълчи.Това винаги беше най - добрият начин.Надяваше се някой да проговори, но помещението потъна в непромицаема тишина.Рона погледна Санса, която гледаше....странно и Лейла, която оглеждаше любопитно двете момичета.Тогава й хрумна, че ще може да обясни на рейвънклоуката всичко по - късно, а ако продължат да мълчат Лейла може и да се усети...Часовникът отмерваше секунди, а миговете, които минаваха се сториха цяла вечност на брюнетката.Мозъкът й работеше трескаво.Сигурно бяха минали няколко секунди без някой да продума...

Лейла видя изражението на Санса.Очевидно грифиндорката не й се радваше много.
-Аз ще тръгвам.Изглежда прекъснах нещо.Приятно ми беше!-усмихна се леко лейла на новото момиче.

-О, не, абсолютно нищо не си прекъснала.-каза Санса също с усмивка. Трябваше да се държи добре, все пак не познаваше момичето. Но имаше едно наум.-И...приятно ми е да се запонаем.-смутолеви тя и отново настана неловка тишина. Санса и беше казала, че нищо не е прекъснала, но не беше казала и да остане.

"Kaква бъркотия само..." Мислеше си Рона докато седеше свлечена на стола.Щеше да й стане много гузно, ако изпъди Лейла, но знаеше, че по - късно ще я намери и ще й обясни всичко.Подвоумя се, но нали й беше приятелка щеше да я разбере.Първокурсничката даде знак с очи на рейвънклоуката към вратата и се усмихна гузно - надяваше се да разбере...

Санса се размърда на стола си и затвори огромната книга. Днес май нямаше да е денят за четене. Погледна Рона право в очите и каза:
-Е, Рона, а ко имаш да ми казваш нещо...

Рона изчака Лейла да се отдалечи достатъчно и подхвана:
-Виж...извинявай за държанието си...И аз незнам аккво ми става просто...Не разбирам как свички в училището са толкова безгрижни, как си нямат проблеми.Учат си, забавляват се, някои са влюбени, други се разбират страхотно с приятелите си.Оф, де да можеше и при мен да е така...Съжелявам, че те занимавах досега с глупостите си...

-А, не са глупости.-успокои я Санса.-Не се тревожи.-каза тя и се усмихна леко.-Опитай и ти да бъдеш като другите, просто не се връзвай на проблемите и се забавлявай.-посъветва я тя.-Няма защо да се тормозиш заради такива като Харпия.-очите й се изпълниха с ненавист като спомена това име.

Рона поклати леко глава с вдигнати вежди, гледайки към ръцете си.Премести погледът си към Санса.Не беше забелязала колко красиво бе лицето й:леко пребледняло, с зелени блестящи очи и тъмно руса коса, която префектно подчертаваше скулите й.
-Не е толкова лесно.-въздъхна тежко.-Опитвала съм се разбира се, но с това променливо настроение в комбинация с способностите ми ан емтаморфмаг съм направо...бърканица...-каза го с присмех в смеха си, обърна глава към една секция отсреща, където две книг се блъскаха една в друга, опитвайки се да се разместят, и продължи-В един миг съм студена към другите и съм изпълнена с тъга, в друг се държа като най - обикновенно дете и се усмихвам...Дарбите ми не ми причиняваха проблеми, докато не дойдох в Хогуортс.Вече съм на мнението на останалите - те само ми пречат.Както е станало през цялото ми детство.