Мрачните коридори

-А, добре тогава.Чао, незнаех, че искаш да си тръгна!-каза той готвейки се да поеме обратната посока.

-ДРАКОО!
Лейла точно се беше зарадвала.Тя настигна Драко и го хвана за ръката.След това го издърпа отново до Харпи.
-Няма да си тръгваш!Чу ли?!

-Няма!!!!-заплака отново Харпия.Гласът й беше мощен.все пак беше вещица прокобнина.-Няма а си ходиш!!!!!НЯМААААА!!!!-за да не си тръгне пак се вкопчи в него силно.

-ДОБРЕ!Само престанете да ме дърпате!-Драко се измъкна от хватката на Харпия.

-Така вече става!И повече да не са ти хрумвали такива работи за напускане!-Лейла се избърса очите и се ухили.Харпи също се поуспокои-Хайде да ходим някъде!Някакви предложения?-рейвънклоуката погледна приятелите си със сияещи очи.

Лиза се разхождаше по коридорите. Хрумна и че може да посети своята приятелка от стаята с портрети - графиня Де Моралес. Тя тръгна натам. Дебелите порти на стаята бяха затворени и за огромно съжаление на Лиза бяха заключени. Тя се опита да приложи заклинанието "Алохомора", но то не действаше. В този миг тя чу стъпки и си помисли, че ако е учител ще загази много. Затова се обърна и бързо изтича към общата стая.

След като на ХАрпи й беше омръзнало от вампири и те нямаха място тук тя реши да събере дрехите си и да замине обратно в Лондон.И без това брат й си бе отишъл поради технически причини.Вещицата последва примера на брат си.Тя вървеше по коридорите.Никой не знаеше къде отива.Всички бяха зачудени къде отива.Само едно момиче знаеше къде отива.

Лейла също обикаляше из коридорите.Тя цял ден скучаеше и беше във вече обичайното си тъпо настроение.Тя не беше виждала никого днес.По едно време зърна приятелката си Харпия наблизо.Тя беше се беше запътила нанякъде.Рейвънклоуката веднага отиде при нея.
-Здравей,Харпи!-поздрави момичето-Къде си тръгнала така?!-мигаше Лейла с големите си очи.Тя се чудеше какво ли и е скимнало на слидеринката.

-Ами.....имам малко работа в момичешката стая.От едно момиче трябва взема едно нещо.-Харпия с мъки креше от Лейла тежката истина и се усмихна приятно.Никога не се усмихваше така.Усмивките й бяха или коварни,или самодоволни или лукави.-А ти на къде,Лейла?

-Амии мотая се!
Лейла веднага усети,че приятелката и крие нещо от нея.Тя никога не се държеше така.Момичето погледна Харпи многозначително и започна:
-Такам..Харпи,кажи ми какво става!Какво криеш от мен?И не..не ми казвай,че е нищо,защото виждам ,че се държиш странно.

-Честно,не мога да ти кажа.Много ми се иска да ти кажа,но......-Харпия я потупа по рамото и се пита да продължи,но Лейла я последва.По едно време една грифиндорка я попитаМ
-Харпия,вярно ли,че напускаш за известно време?
Харпия се смути:
-Махай се!Какво те бърка?-разкрещя и се тя.
Лейла изгледа приятелката си странно и смутено.

Лейла се опули.Какво ли имаше предвид тази грифиндорка.
-Харпи...К-каквооо говри това момиче?!Заминавааааш??!!Ама защоо??Нали ще се върнеш?!!Обещай миии-рейвънклоуката се разплака.Първо Драко...а сега и Харпи...Това вече беше прекалено.

-Опа.....ами виж Лейла ще замина за Лондон,защото тук вече е опасно.Мама ми изпрати писмо и аз реди това бях решила да замина.Съжалявам много,че те оставям.

Лейла се разрева още повече.Та какво щеше да прави сама тук в Хогуортс.Сега Рона беше станала вампир и сигурно щяха да си говорят по-малко и от последните пъти.
-Харии...ОБЕЩАЙ МИ,ЧЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ!Моля те....Как ще седя тук без тебб?!Какво ще правя..?-рейвънклоуката се хвърли на врата на приятелката си-Обещай ми....-хълцаше момичето.

-Хей,хей стига!Ще ме убиеш преди да съм си заминала.Ще направим наводнение.Не плачи пак.Може да видя дали ще дойда.Ако нещата станат както преди ще дойда.Совите ще ми съобщават.-Харпия се опита да се откъсне от Лейла тъй като я задуваше,но не можа.

Лейла пусна слидеринката и я загледа право в очите.Никога не я беше гледала така-някак разочаровано.
-Как така ще видиш?-хлипаше момичето-Моля те!Не ме оставяй!Добре,замини за известно време...Но после се върни...Умолявам те,Харпи!Върни сее......

-Когато вида,че нещата се подобравят и започне да намалява свърталището на вампири ще дойда.Обещавам ти!Не плачи,защото НЯКОЙ хара ще те помислят за ревла.Стегни се!Горе главата!-изправи Харпи унилото и тъжно лице на Лейла.-Усмихни се,де!

Лейла се опита да се усмихне,но нещо не се получи.Как можеше да се усмихне?!Та нали най-добрата и приятелка заминаваше.От очите на рейвънклоуката продължаваха да се стичат сълзи.Тя погледна за последно Харпия.
-Ще те чакам....-промълви момичето.След това се обърна и хукна на някъде разстроена.Целият и свят пропадна.

Харпия беше също така тъжна,че ще заминава може би за дълго време.Поглена Лейла която тези неща ги преживяваше трудно,но нямаше как.Прокобницата продължи към момичешката Слидерин стая.

» Мрачните подземия