Мрачните коридори

Тук са коридорите на Хогуортс.Можете да пишете под формата на РП.

Лейла и Рона влязоха в училището с тихи стъпки, за да не ги чуят префектите.
-Каква нощ, а?-проговори първа Рона- Жалко че не може да се похвалим за патронуса...
-Ще има и следващ път предполагам-плахо се усмихна Лейла.
Рона прегърна силно Лейла:
-Благодаря ти, че ми беше приятелка днес!Лека нощ!-каза набързо Рона, запъти се към общата стая на Хафълпаф и отзад Лейла видя, че косата й порозовя..

Лейла се запъти към кулата на Рейвънклоу.Въпреки,че тогава си помисли,че й се е привидяло,тя не спираше да мисли за косата на новата й приятелка Рона.Защо беше порозовяла...каква беше Ронамийтра?Куп мисли й минаха през главата...Нямаше обаче голямо значение-Лейла много харесваше момичето и след случилото се в гората вече я смяташе за много добра приятелка.

Том се качи на стълбите и зачака.Скоро те се разместиха и той се качи на горните етажи.Спънасе в последното стъпало и падна.Намери на земята косъм.Не беше от човек нито от котка.Прибра го в джоба си.
__________________________
http://wordofmacig.bulgarianforum.net/index.htm

Точно в този момент Лейла минаваше от там.
-Здравей,Том!Аз съм Лейла Джоунс.От Рейвънклоу.Видях те да слагаш косъм от земята в джоба на мантията си.Чий е?

Лейла и Клаус вече бяха по коридорите.
-Сигурно ти е хубаво в Хогуортс?Поне има хора от твоя дом.Въпреки,че някои много се заяждат.Аз съм сама в Рейвънклу...И всяка вечер седя сама в общата стая като откачена.-каза момичето и леко се усмихна.

-Да наистина е много гадно да си сам.
-Аз се чувствам много добре в грифиндор, но наистина те съчувствам.
Клаус погледна очите на Лейла и те бяха тъжни, но в същия момент сияеха...
Грифиндорецът и Рейвънклоуката продължиха по тъмните коридори. Запленени от своя разговор, те не осещаха как времето минаваше.

По едно време двамата спряха.Клаус започна:
-Днес си прекарах добре,а ти?
-Даа!Аз също!Като изключим случката с Лиян и Анна.Благодаря ти,че се справи с тях!Иначе щяха да продължат да се заяждат с мен.-Лейла погледна момчето.

Клаус се приближи към Лейла и я целуна, след това той се отдръпна и почака нейнята реакция.
Русокоското беше доста доволен от целувката с Лейла и се чувстваше на 7-мото небе. Той се притесняваше за нейната реакция, но в същото време се чувстваше прекрасно...

Лейла стоя известно време без да реагира.Това беше първата й целувка.Момичето сияеше.То погледна Клаус прегърна го силно и го целуна като отговор на неговата целувка.Лейла никога не беше изживявала нещо по прекрасно!

Клаус щастлив от отговора на Лейла я прегърна и продължи да я целува страстно след което двамата се запътиха към кулите целувайки се.

Лейла и Клаус стигнаха до кулата на Рейвънклоу.Двамата вече трябваше да се пуснат,колкото и да не им се искаше.
-Лека нощ,Клаус!-каза нежно Лейла.
-Лека нощ и приятни сънища!-Клаус я погледна още веднъж и отново я целуна.След това двамата се разделиха.Мамчето тръгна към кулата си,доволно от днешната вечер.

Харпия се прибираше от Бялата Гробница към кулата на Слидерин и беше още по-коварна от всякога.Гробницата сякаш я бе променила.По пътя за кулата я заговори.......

Рона се запътваше към следващият час, когато видя Харпия.Не беше толкова самоуверена, а леко притеснена.
-Здравей Харпи!-Рона й се усмихна леко, но добросърдечно.-Какво правиш?

-Амиии.....-Харпия се стъписа,но продължи:Разхождам се.Тоест се връщам от Бялата Гробница.Нещо ме заболя главата и реших да се прибирам в кулата.А ти?
Рона почувства нещо странно у Харпия,но й отговари:
-.......

Нямаше го обикновенното подмяташе, нямаше я досадната закачка..Какво ставаше?
-Тръгвам към час!Ъм..Харпи добре ли си?-бавно и плахо попита момичето.

-Мда много съм добре!
Рона не мислеше така,но си замълча и продължи по пътя си.Харпия направи същото,но всички домове говореха за странното й поведение.На всяка крачка я спираха и питаха дали е добре и какво й е,а тя не отговаряше.Сякаш си бе глътнала езика!

Тази сутришна неделя беше мрачна и мокра.Рона не искаше да излиза навън.Измъкна се от Общата стая и тромаво закрачи по коридорите.Отврем навреме някоя капка плахо падаше по прозореца, портретите я поглеждаха изпод вежди, а стъпките й отекваха.Досега момичето не се беше чувствало така.Някак...не беше обикновенна тъга.И за първи път й беше гадно ара друг човек.Само при мисълта сърцето й се свиваше.Не можеше да понесе тази мисъл.Облегна се на една стена и се плъзна до земята.Обгърна с ръце колената си и захлупи глава.Такава болка не беше по силите й...

Лиза тъкмо си беше написала домашните и не знаеше какво да прави. Реши да се разходи из Хогуортс. Тръгна по коридорите. Портретите я оглеждаха от глава до пети и, щом отмине шумно я коментираха. Тя не им се сърдеше - денят за нея бе прекрасен и тя беше в необичайно добро настроение. По едно време се заплесна, и когато стана време да се прибира в общата стая, не намери пътя заобратно. Видя едно момиче от нейния дом.
-Здравей! - каза му тя. - Аз съм Елизабет Паркър. Нова съм. Ще ми помогнеш ли да намеря пътя за общата стая? - тя зачака отговор.

-Разбира се.-Каза Мая с усмивка.Двете момичета тръгнаха къъм общата стая като си говориха.
-Извинявай забравих да ти се представя.-Каза Мая.-Аз съм Амая Саламанка.А твоето име беше...-Попита Амая.
-Оу Елизабет Паркър.-Отново се представи Елизабет.
-Приятно ми е.-Каза Амая.
-И на мен също.-Усмихна се Елизабет.
П.П може направо после да пишеш в общата стая

След като Харпи е бе вледенила от времето навън притичваше към общата стая,за да се стопли.Коридора бе пуст както никога.Само в коридора бяха Мая и новата хъфалпъвка Елизабет Паркър който отиваха някъде.Прокобницата ги поздрави докато бързаше да се стопли:
-Здр момичета!На къде?
-Ами...към общата стая.А ти?-каза Елизабет.
-И аз.Студено ми стана.-засмя се слидеринката и след това продължи към стаята с хапещия дневник под ръка.

Харпия "летеше" по коридорите и бързаше да отиде в кулата на Слидерин,за да се наслади на леглото си.

Беше мрачен ден, навън не грееше слънце. По мрачните коридори отекваше ритмично тропкане на токчета. Ейми вървеше все направо и направо, сякаш без точно определена цел, но внезапно се спря. Пред нея стоеше ученичка, съдейки по облеклото й беше от Грифиндор.

По румените бузи на грифиндорката се стичаха големи сълзи.Ани видя,че вече не е сама.Бързо избърса сълзите си и погледна професор Адамс.
-Добър ден,професоре.

Професорката забеляза, че нещо не беше наред. Това насълзено дете й напомни на самата нея преди години. Затова Ейми реши да прояви съчувствие.
- Добре ли си? Какво има? - попита с ясен шепот преподавателката, като гледаше лицето на грифиндорката, което блестеше от забърсаните сълзи.

» Мрачните подземия