Тоалетната на Стенещата Миртъл

Навън беше ужасно студено, началото на ноември показваше характер и бе почти невъзможно да се излезе навън.Ако не бяха заклинанията, най - вероятно дори и по коридорите от дъховете на учениците щеше да излиза пара.Рона гледаше през прозореца в момичешката спалня близо час, когато реши да се поразтъпче.Взе си скицника, един молив и емпечетворката и излезе от общата стая на Хафълпаф.Коридорите бяха предимно пусти, така че момичето можеше спокойно да се наслаждава на спокойствие.Чудеше се къде да се свие, когато минаваше покрай тоалетната на Миртъл.Естествено не я чуваше - музиката, която излзиаше от машинката заглушаваше всичко, та реши да я навести.Шмугна се в помещението и поздрави вяло без да чака отговор:
-Здрасти Миртъл. - Отиде в дъното и се свлече до стената.Отвори скицника и прокара молив по празният лист.

Лия лежеше на леглото си в момичешката спалня. Тя беше като труп. Сякаш гледаше филм с затворени очи. Изведнъж тя си пое звучно въздух и стана. След това тръгна нанякъде без да знае накъде. Мина през общата стая стълбището коридорите и т.н. изведнъж тя се озова в тоалетната на Миртъл. Тя се сви в един ъгъл и отново затвори очи. След малко тя чу музика. Не беше силна, но тя имаше свръх слух. тя тръгна да търси източника на този звук след това видя Рона с МП4-ката си да слуша музика и рисува.
-Здрасти рона, какво става?-попита тя, а очите и бяха все така червени.

Рона вдигна поглед и се усмихна вяло.Не обърна особено внимание на вида на Лия, вече нищо не й правеше впечатление.
-Хей...драскам си, нищо особено.
Моливът изскърца за последно, а Лия любопитно надзърна в листа.Хафълпафката стисна устни и зачака реакцията на приятелката си отрисунката си.

-Ъм... хубава рисунка. Хубаво рисуваш.-Лия се залюля от миризмата на кръв. Вероятно някой ученик минаваше наблизо. Лия се опита да запази самообладание и успя. След това отново погледна Рона, която драскаше и каза
-А Рона ти откога рисуваш?

Завъртя очи и кривна глава малко замислена.
-Ами от скоро...Една - две години може би... - зачуди се дали има някаква особена причина, поради която да пита и подбели очи за миг.Сетне се сепна:
-Хей...Да не си помислиш, че винаги рисувам такива...страхотии...Просто напоследък...Нали разбираш - на такава вълна съм! - усмихна се лекичко, а точно тогава Миртъл излезе от една тоалетна и започна да стене, но Рона не й обърна внимание.Настъпи кратка пауза мълчание, което наруши Лия:

-Ех, тази Миртъл. Никога на млъква,но неможем да я упрекваме. За рисуването и аз рисувах, но когато отидох при Волтури спрях, защото трябваше да обикалям света, за да накзавам сгрешилите вампири. Не ги убивах, само ги зашеметявах. А да трябва да знаеш, че може и да имаш някаква сила.- Лия се замисли каква може да е тя.- Моите са две, но много рядко ги използвам. Знам, че е невъзможно но доста са ме хапали когато са ме превърнали.

Рона вдигна вежди. Сили ли? Хах, ще бъде магьосница, вампир и на всичкото отгоре може да има някаква сила... Ако въобще се появеше де.
-Уау... А в какво се изразяват твоите сили? - полюбопитства и вдигна поглед в очакване.