Тоалетната на Стенещата Миртъл

Тук бе тоалетната й.В гневни изблици тя често наводняваше помещението.Почти никой не идваше тук заради Миртъл-тя често плачеше без причина и стенеше.
Когато учениците правиха нещо,което не е разрешено,те идваха тук и никой не можеше да ги хване.
Мивката в тоалетната й бе входът към стаята на тайните,но Миртъл не го знаеше.

Лиян всеки ден четеше в тоалетната на Миртъл. Отвреме на време Миртъл стряскаше Лиян, но това не я притсняваше. Един ден Лиян отиде в тоалетната и чу шум. Тя се провика:
-Ехоо, има ли някой.- ако беше Миртъл щеше да си признае, че е тя.
Лиян погледна до една от кабинките и там видя....

Там видя Харпия която бе започнала да се заяжда с Миртъл,но някои я прекъсна и тя излезе от кабинката и каза:
-Охо здравей.......ъъъ как ти беше името?
Момичето се представи:
-........

-Аз съм Лиян. А защо се заяждаш с Мииртъл? Какво ти е направила?-попита Лиян възмутена от държанието на Слидеринката Харпия. Тя зачака отговора на въпроса си.....

Харпия й отговори:
-Ти не си ли някаква роднина на Хари Потър?-засмя се иронично и продължи:
-Няма какво да правя и за това се заяждам с нея Very Happy

-засмя се коварно Харпия.
Изведнъж някои друг влезе в тоалетната и се намеси:
-........

Това беше Лейла .Тя много се изненада,когато видя двете момичета.
-А,здравейте!Какво правите тук?Харпия пак ли се заяждаш с някого? Very Happy

Професор Белисима се запътваше към Голямата зала, когато чу гласове от тоалетната на Миртъл.Необичайни весели гласове...Надникна през открехнатата врата и вътре видя ученичките си-Лейла Джоунс, Харпия Малфой и Лиян Потър.
-Момичета проблем ли има?-попита ги съвсем безразлично и нормално учителката.

Харпия се стресна,но не й пролича много и отговори на проф.Жаклин Белисима:
-Оо,проф.Жаклин Белисима нещо сте се объркали Smile

-усмихна се Харпия.
Професорката се усъмни в думите й,но се съгласи и си тръгна.
След като професорката си тръгна Харпия продължи да разговаря със съучениците си в тоалетната.
-Аз!-възмоти се Харпия-Не,не се заяждам с никого!
Лейла не й повярва и продължи:
-......

-Хах,та ти винаги го правиш!-засмя се момичето-Но няма значение.На стенещата Миртъл нищо няма да й стане.Пък и тя самата попринцип се заяжда почти с всички.-Лейла каза последното изречение с някак равен и безчувствен тон,който не беше обичаен за нея.-Момичета,хайде да отидем някъде другаде!Тук няма какво да се прави.

Решиха да отидат при мъгалите и отидоха

Рона излезе от Голямата зала.Днес всеки можеше да намери разликата й във външният вид и хората се обръщаха стреснати, когато момичето минеше покрай тях.Кожата й беше бледа, косата почерняла, а погледът й не излъчваше предишното сияние - очите й бяха мрачни като надвиснали облаци и когато вървеше гледаше изпод вежди.Това въобще не беше нормално за вийла.Рона сякаш не забелязваше нищо.Взе от Общата стая една тетрадка и перо и се запъти към коридорите.Не искаше да излиза навън - днес беше слънчево, а това не й харесваше.Шмугна се в тоалетната на Миртъл.Тя веднага застена, когато прекрачи вратата, но първокурсничката не й обърна внимание и се облегна на стената.Отвори тетрадката и заскърца с перото.

Харпия реши да отиде при Миртъм да се позаяжда малко,а да се нахъса прекалено много преди дуела,но чу скърцане на перо.Когато влезна видя Рона я попита:
-Какво правиш!?-гласа й беше пренебрижителен.

По едно време писъците на очилатката взеха да я подразват, но тя упорито пишеше.Тогава чу гласът.Рона затаи дъх и погледна изпепеляващо Харпия.
-Стой далеч от мен!-Досега не знаеше, че е способна на такова ръмжене.

-Не ме е стах от теб.Да си знаеш за във бъдеще.И да ръмжиш пак няма да ме стреснеш.-Харпия се задоволяваше и с това.
Миртъл се закикоти,но слиеринката я скастри с думите:
-Ти да мълчиш,че ще ти се стъжни.
Духа се стресна и отиде в тоалетната си.

-Виж какво, още веднъж ти казвам, стой далеч от мен!Не те заплашвам, а те предупреждавам!
Миртъл изстена за пореден път и Рона я замери с тетрадката.Тя се разрева и се гмурна в канала.Първокурсничката се обърна към Харпия и я погледна многозначително.Пламъкът в очите й се виждаше.

В очите на момичетата се вижаше зловещ пламък.Като винаги на вещицата Харпия пламък в очите й беше на смъртожана,а на Рона-обикновен злобен пламък.Вийлата и прокобницата още малко щяха да започнат дуела тук в Тоалетната на Стенещата Миртъл.
На слидеринката й писна от мрънкането на Рона и й каза:
-Ще се видим в залата за дели.-гласът й беше зловещ като и смехът когато изрече това.Даже и Миртъл се стресна.

Рона промени позицията си, но не й изражението си, което ставаше все по-мрачно.Погледите им бяха приковани една в друга, без да мигват.
-Довечера - в полунощ.Да не вземеш да замрънкаш за брат си...-крайчецът на устните й трепна.Гласът й беше много по-дрезгав и мрачен от обикновенно.Миртъл надничаше любопитно над кабинката си.

Винаги когато някои гоореше лошо за брат й тя се вбесяваше и извика с пискливия си глас:
-НЕ ГОВОРИ ЗА БРАТ МИ ЗАЩОТО ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ МНОГО!!!
Ушите на Рона заглъхнаха,а Миртъл незнаеше къде се намира.
На Харпи това не й направи впечатление и продължи:
-И не мрънкам,за разлика от теб!-захили се коварно...

Напрежението в помещението се усилваше.Рона знаеше, че е уцелила слабото й място и се усмихна почти толкова коварно колкото Харпия.
-Аз съм си зловеща и без знака на Волди, а?-Бр'нетката се ухили още по-широко, а очилатката ги заобикаляше л'бопитно.

-Ооо,ти така си мислиш.Залъгваш се много жестоко.Другата година със знака на Волди ще съм по-опасна от сега!Помни ми думите!-отново се засмя тъй зловещо.
Миртъл не преставае да стени и да обикаля.Хрпия се ядоса още повече и изрече заклинанията насочвайки пръчката си към нея:
-Силенцио!-Миртъл млъкна,но не преставаше а обикаля.
-Петрификус тоталус!-слидеринката се провикна още един път и нахалния дух се вкочани,а тя се усмихна доволно.

След няколко мига Миртъл си възвърна предишният облик и Рона се разкикоти глухо.
-Какво!-скастри я веднага Харпия.
-Май си пропуснала малката подробност, че някои заклинания не действат на призраци.-Ухили се нагло и отиде до една кабинка, за да си вземе тетрадката.Обърна се към слидеринката и изражението й си стана както преди - мрачно и зловещо.Още малко и някой щеше да я помисли за вампир.-До довечера!-изръмжа го точно толкова зловещо, колкото първите й думи към момичето и излезе от тоалетната, с екващи стъпки.

Харпия се вбеси тотално и реши да я довърши довечера.

Лейла обикаляше коридорите.Тя видя тоалетната на Стенещата Миртъл и риши да посети очилатката.Отдавна не беше ходила там.Момичето влезе тихо и видя Миртъл.Духът си обикаляше над кабинките и издаваше някакви странни звуци-безразлични.
-Ъъъ,здравей Миртъл!Как си?-Попита Лейла със спокоен тон за да не обиди лесноранимото момиче-дух.Тогава то й разказа как две момичета са говорили за някакъв дуел.Рейвънклоуката веднага се досети за кои две момичета става въпрос.Сега вече беше убедена,че ще има такъв дуел и че снощи Рона го е скрила.Лейла се намуси и изхвърча на някъде-искаше да остане сама.

Мая стоеше в общата стая самичка, но и омръзна и реши да се разходи.Отоде в тоалетната на Миртъл.
-Здравей Миртъл.-Каза Мая.
-Здрасти.-Каза Миртъл.
-Какво ти е?-Попита хафълпафката?
-От няколко дена съм сама.-Извика Миртъл.-Ето какво ми е.-Мая се нацупи.
-За това не съм ти виновна аз, че да ми крещиш.-Каза Мая.Мъртъл се нацупи и се обърна, а Сали си тргна.

Кати реши да се подразни със стенещата Миртъл.
-О, Миртъъл!-поздрави я Блек със зла усмивка.
-Какво искаш?-попита Миртъл с насълзени очи явно обидена.
-Нищо...само да ти кажа, че наистина си толкова...-Катрин едвам довърши но бе прекъсната от хлипащата Миртъл.
-Защооо всичкии ми се подиграавааат!-крещеше през сълзи Миртъл, гледайки как Катрин се хили.
-Защото си смеешна!-Катрин се смееше злобно и гръмко.
Миртъл ревна силно и се давеше в сълзите си.
-Ауу, да не би Стенещата Миртъл да...
-Спрете да ме обиждате!!!Писна ми да слушам ЧЕ СЪМ ГРОЗНА И ДЕБЕЛААА!ПРЕСТАНЕТЕ!-викаше Миртъл и постоянно прекъсваше Катрин, която се хилеше злобно.
-Уф, наду ми главата ревяща пъпчивке!-изсмя и се в лицето Катрин и излезе от тоалетната на Миртъл