Огледалото "Еиналеж"

Веднага му стана ясно , че е загубила пирятлекаат си заради някакъв изрод и видяното във огледалато й се отразило доста зле.Момичето сотеше до него,забила поглед във земята и слъзи капеха от лицето й.Той не исакше да нахалства,затова меко каза и сложи ръка върху рамото й:
-Предлагам ти,по-добре да се махнем от тук и повече да не се връщаме,за д да не се разтройваш излишно от в идяното ои да храниш някакви надежди.-обясни грифинодрецът.
Рона вдигна поглед към него и леко се усми хна при тези негови думи,сигурно едва ли някой друг я успокоявал и разбирал как се чуства.
-Много ти благодаря,Ричард-промълви тя след като се овладя ипордължи:Влезе ми във положението и по никакъв начин не лйбопитства,въпреки това ти разказах,защото имам доверие-завърши накрая Рона и разтърс и силно глава,за да изтире видяноот от огледалото.
-А сега,ако искаш да тръгваме?-предложи момчето и я наметна ссъс воето дебело яке отгоре,за да я стопли.

Рона кимна безмълвно.Не разбираше защо винаги нещата се спираха около Харпия...Тя не заслужаваше такова внимание.Опита се да намери положителна страна на нещата - поне се беше запознала с Ричард.Странно, не знаеше, че има човек освен Лейла, който можеше да я разбере.Очевидно беше, че само някой, който е изпитал болка може да го направи, но сега не й беше до разпитване.И друг път щяха да се видят - все щяха да си поговорят.Точно в този момент не й се приказваше.Изправи се и заедно с грифиндорецът излезе от стаята.Хвърли бърз поглед за "Сбогом" на огледалото - надали щеше да се осмели да дойде отново....Може би след година - две...

Джеймс обикаляше училището от скука и случайно попадна на огледалото Еиналеж.Беше му много интересно да погледне.Приближи се малко до огледалотэ за да погледне, но видя че някой стои зад него.......

Денят беше мрачен и студен.Лейла се чудеше какво да прави,и както обикновено обикаляше из замъка.Тя беше в някакво тъпо настроение.Всичко и беше безразлично.Както си вървеше по един от коридорите,рейвънклоуката видя малката тъмна врата,водеща към стаята е "Еиналеж".Реши да влезе и да провери какво ще изобрази огледалото.То си беше посредата на стаята,както винаги.Лейла отиде пред него и седна на земята с кръстосани крака.Огледа се.Първо виждаше само себе си,но след това се появиха и образите на родителите и.Те стояха зад нея,гледаха я и се усмихваха.Очите на момичето се насълзиха.Беше му много мъчно,но пък в същото време се радваше да ги види.Поседя така около половин час и реши да тръгва.Лейла си спомни,че някои хора бяха казвали,че не е много полезно да се седи дълго време пред това огледало.

Лиза скучаеше и реши да се разходи из замъка. Видя една притворена стая, в която не беше влизала. Тя бутна вратата, която лекичко проскърца. Влезе вътре. Там нямаше нищо, само едно голямо огледало. Бети се приближи. Усети, че това огледало е необикновено. То не показа отражението и, а... Ами да! То показва ОНОВА, което най-силно желаеш да видиш! Лиза стоя с часове, без да може да отлепи поглед от чудното огледало.

Мая изхвърча от кухнята и дойде тук.Тя видя , че лиза стои пред огледалото.
-Лиза...?-Учуди се Амая, но го каза толкова безразлично.Лиза Много се зарадва, но Мая не беше такава.Беше по-различна.Държеше се много студено и с безразличие.И за това Бети се учуди, че Мая говори така...

- Какво ти е, Сали? Добре ли си? - Лиза много се учуди, че Амая се държи толкова студено с нея.

-Не се чувствам добре заради нещо от моето минало.просто вече не издържам.Искам да се махна.Никъде не мога да си намеря място.Но не ме питай за какво.Само ще ти кажа, че Мразя братовчедките си Мелиса, Аника и Деметрия.Направо са ужасни.Никой не знае какво са ми правили само защото аз съм магжосница, а те не.-Каза Мая и очите й се насълзиха.
-Но това е минало.Няма значение.Да не те занимавам с неща, които... вече са минали и надявам се няма да се повторят.Ти как си Лиза?

- Ъми... Добре съм... Искаш ли да се разходим някъде? Стоя повече от час пред това огледало...

-Ами добе.Нямам нищо против само, че къде?-Попита Мая...

- На двора, например... - на Лиза и беше все едно. - Само да се махаме по-бързо от тук.

-Добре.-Съгласи се Мая.После двете момичета тръгнаха към двора.

Днес Лейла беше в много лошо настроение.Беше и тъжно и се чувстваше самотна.Докато обикаляше из замъка мина край стаята с огледалото.Огледа се да види дали няма никого и реши да влезе.Отиде пред Еиналеж с бавни плавни стъпки и седна на земята.Поколеба се и вдигна поглед.От там я гледаха както обикновено-родителите й.Рейвънклоуката се усмихна и поседя там.След тове мръдна леко настрани и отражението в огледалото се промени.Сега вече от там я гледаха двамата Малфой.Лейла се изненада приятно.Странно защо ли виждаше не само Харпия,но и брат и-Драко.Те заедно с Лейла се разхождаха,говореха шумно и от време на време се хилиха.Рейвънклоуката се засмя.Но и стана и малко гадно.Тя не беше виждала приятелите си от много време.Момичето се подпря на коленете си и остана там загледано в чудното огледало.

Луна доста често се изгубваше по коридорите, беше твърде разсеята, така се случи и сега. Вместо да отиде към общата стая на Рейвънклоу, тя тръгна по един погрешен коридор и слад известно време влезе в една стая в която имаше само едно огледало. Беше вечер и лунната светлина, която едвам се промъкваше през прозорците осветяваше по някакъв, нереале, вълшебен и нежен начин огледалото. Тя застана пред него, очаквайки, че ще види само своя образ. Тогава тя се изненада, когато видя сестра си. Не можа да сдържи сълзите си. Двете си играеха на същата игра, на която си играеха и последният ден от живота на Селена. Косата на Селена беше пусната и свободно падаше чак до кръста й, подобно на тази на сестра й. Само, че Луна и бе направила едно венче от маргаритки, което я правеше да изглежда като малко ангелче. Двете много си приличаха.
Луна не можеше да спре да гледа огледабото, само ако можеше да върне сестра си. Тя въздъхна.

Лиза имаше малко свободно време и реши пак да отиде при огледалото. Тя влезе в просторното помещение и видя, че не е сама. Там беше и една от новите Рейвънклоуки - Луна Де Адел. Бети се приближи до нея и видя, че плаче. Не каза нищо, но седна до нея. Когато сълзите на момичето спряха да текат Лиза се осмели да и каже:
- Здравей! Аз съм Лиза. Ти си Луна, нали така?
Момичето кимна и избърса сълзите си.
- Е, по-добре ли си сега? - погледна я въпросително Бети.

Луна се усмихна, преди никой не я заговаряше, сега беше намерила няколко приятели, преди всички я изолираха и никой не говореше с нея.
-Да по-добре съм, благодаря, че попита. Просто малко се разстроих...заради огледалото. Но какво всъщност е това огледало? И при теб ли показва нещо друго, а не това което е. Нещо...- Луна не можеше да го опише и прекъсна.

- Огледалото показва това, което искаш да видиш... Но в повечето случаи, то заблуждава. Много хора са полудели пред него. Не е хубаво да се стои повече от половин час... то те обсебва... Може би вече си го усетила - завърши накрая Лиза. - Ти... мъгълокръвна ли си? - осмели се да попита тя.

Луна ислуша внимателно тово, което момичето й каза за огледалото и запомни всяка нейна дума.
-Не, не съм мъгърокръвна, но за мен това не е от значение. Няма значение какви са и какъв е произходът на родителите ти, важно ти какъв си и ти какъв ще си направиш живота. Затова мразя хора, които разчитат на това че са чистокръвни. Не деля хората по кръвта. И харесвам много повече мъгълокръвните от чистокръвните. Аз съм получистокръвна. А ти мъгълокръвна ли си?

- Да... но свикнах. Вече не обръщам толкова внимание на злобните подхвърляния и намеци от представителите на дом Слидерин. Иначе нямам нищо против чистокръвните и получистокръвните. Много ми се искаше да нямам врагове в училището... И бях склонна да се сприятеля дори и със Слидеринците... Но за тях е невъзможно да дружат с мъгълокръвни... За тях е най-важно достойнството!

-Можем двете да сме приятелки, преди да дойда тук не съм имала никога приятели, никой не говореше с мен. Сега мога да кажа, че имам една, а може би две?- Луна беше много щастлива от факта, че тук е намерила няколко приятелки.
-А на Слидеринките, не им обръщай внимание, не си заслужава да се разстройваш заради тях.

- Да, така е - потвърди Лиза. - Ако не обръщаме внимание на досадните слидеринци, те рано или късно ще престанат.
Бети усети, че няма смисъл да разточват темата и затова реши да попита:
- Гладна ли си? Можем да си вземем нещо направо от кухнята. Духчетата са много мили!

Луна се учуди.
-Направо от кухнята! Страхотно! А къде се намира самата кухня?
Попита Луна все още смаяна, беше поогладняла и наистина беше добра идея да си вземе нещо за хапване.

- Кухнята се намира в подземието... или беше на приземния етаж... Не знам, сега не мога да се ориентирам, но знам пътя до там! - каза Лиза. - Отиваме ли?
- О, страхотно! - възкликна Луна. - Толкова съм гладна! Да вървим!
Двете първокурснички се запътиха към кухнята.

Хърмаяни отвори вратата.Доста се изненада когато видя само едно огледало.Видя надписа: "еиналеж ит отощрог-йан а, ит отецил мазвакоп еН"Момичето веднага се досети и го прочете отзад напред.Разчете "Не показвам лицето ти а най-горещото ти желание".Рейвънклоувката погледна в огледалото и видя себе си със значка "Префект".Доста се поизчерви когато го видя, въпреки, че нямаше никого.Тя бързо се махна от стаята и хукна нанякъде.

» Отдел "Регулация и контрол на магическите същества"
» Исторически музей "Магическо средновековие"
» Отдел "Магически злополуки и бедствия"
» Комисия "Достойни за мъгъли обяснения"
» Отдел "Магически игри и спортове"