Огледалото "Еиналеж"

Рона беше свършила с вечерята и излезе от Голямата зала.Тогава мина покрай стаята, където се намирае огледалото Еиналеж...и реши да само да погледне.То беше в края на стаята...толкова величествено и толкова просто.Рона се приближи с тихи стъпки и застана пред него...Ето!То се появи!Тя беше...И тогава момичто чу шум зад себе си.

Рона усещаше болката на момичето.Тя се приближи плътно до Лейла и я прегърна.
-Умрели ли са?-прошепна плахо момичето.

-Бяха убити!Както много други- от Волдемор!Опълчили са се срещу него и ... -Лейла се обля в сълзи.Винаги се разстройваше,когато говореше за това.

-Няма нужда да обясняваш по-нататък...ясно ми е...майка ми е аврор..и..ми е разказвала ужасни неща...
Лейла хълцаше кротко във прегрътките й, когато Рона се загледа в огледалото...имаше толкова много хора изгубили родителите си...заради...заради Волдемор!!Гняв я обля и косата и придоби огненочервен цвят, а очите й пламтяха!

Лейла надигна глава.Беше се поуспокоила малко.Тя видя косата на Рона.Вече беше сигурна,че снощи не се й се е привидяло.
-Рона.....Косата ти...Различна е.Какво става?-продума в недоумение момичето.То беше много объркано...Какво беше приятелката й?!..

Рона се смути, свали ръцете си от Лейла и заобръща главата си напосоки(докато косата й отново стана сребристо-руса).
-Аз..а..ами...-момичето въздъхна-Аз съм метаморфмаг...според настроенията си цветът на косата и очите ми се променя...затова снощи беше бяла при дименторите от страх...в коридора от притеснение...а сега от гняв...освен това мога дапроменям външният си вид!Когато си поискам мога да стана баба или възрастна жена...а може и да разбрала, че съм вийла...но засега не съм използвала силите си в училище...днес се отпуснах да... и професор Грейнджър естествено видя...та..това са тайните ми.-косите й отново порозовяха...-Сигурно ме мислиш за ужасно странна...-и сведе глава.

Лейла мълча известно време.След това се съвзе.
-Виж Рона за мен това няма значение.Ти си ми прятелка и те приемам каквато и да си.Пък и това,че имам такава приятелка е строхотно,нали?-и момичето се усмихна.
И двете се засмяха.След това решиха да подишат чист въздох и се запътиха към езерото.

Амая дойде пред огледалото и седна.Тя се задлед в него.Иизведнъж зад нея се чуха стпки.Амая се обърна и видя Лиян.
-Здравей Лия.
-Здравей Мая.Какво видя.-Попита Лиян.
-Ами едно голямо нищо.-каза Амая.-Ти какво виждаш?-Попита Амая и зачака отговор от Лия.

Ричард още не беше си оправил багажано реши да се поразходи из замъка на кратка разходка и така съвсем ненадейно той се натъкна на една стая.Момчето влезе вътре и първоот нещо,върху което му падна погледът беше едно оогледело. На Ричард веднага му стана ясно,че това е Огледалато Ейналеж,за което се носеха най-различин историй.Той присътпи плахо напред и когато се озова на близко разстоение от него се зачуди дали да погледне.Беше доста разколебан,а не искаше да вижда неща,който щяха да го разстроиват.Затова реши да почака малко и седна на земята пред енго,дълбоко замислен какво ли ще му покаже огледалато.

Първоначално гри финодрецът се стр есна от неочакваната поява на момичето,изгледа я подозрително,но веднага се смекчи изражението и стана,за да я поздрави.
-Здравей,аз се казвам Ричард Дейвис и съм от Грифинодр-отвърна той и се опита да си оправи малко дрехите,кйто целите бяха потънали в парх.
-Досетих се,заради червенаат мантия-отвърна момичето и леко се притесни сякаш,че се появила така внезапно във помещението.
Изминаха около десет м инути и никой от тях нещо не казваше.Тогава Ричи превъзмогна притеснението си и предложи:
-Искаш ли да ми правиш малко компания тука,тъй като ми е доста скучно,пък и сега сега се чудех дали да не хогледнем ъв в огледалото?-попита момчето. Надяваше се,че тя ще остане ,тъй като му се сотри доста симпатична и щеше да си поговир със някой.

Ричард посотя известно време така,чудейки се дали да го направ или не.
-Да ти кажа чество,малко ме е страх от това,какво ще видя-каза той и не смееше да отиде до огледалато.
-Защо те е страх?-учуди се момичето и се приближи до него.Това огледало не ти показва лоши и тъжни неща,а само нещата,за ко йто мечтаеш и искаш да ти се сбъднат.
-Сигурна ли си?-продължаваше да се притеснява първокрусникът,който сякаш започваше да губи желание да гледа .
-Хайде,отиде нищо няма да ти стане-подкани го Роначитра.Обещавам,че аз съм след теб.
Ричард плахо пристъпи напред,отиде до оглеадлото и започна да се взира във него.В началото нищо не сатна,но изведнъж пред него картината се избистри и тогава видя.....
"Господи,но това не може да бъде"-помисли си той,като гледаше какво му показв а огледалато.Първо видя,че той сатва популярен играч по куидич и играя на най-силните първенства.Още повече се шокира,когато видя,че е облечен във сватбен костюм и се намира в църква.Момчето си помисли,че то ва е лудост,но огладалото отрази мечтата му преуспял живот и семейство,като показа семяна каритна на него и неговите деца.
Ри чард се върна доста шокиран от видяното и седна до Ронамитра,която леко се беше изплашила от външният му в ид.

Ричард стоеше и наблюдаваше Рона,окято цялата беше преблядняла,докато гледаше какво й показа огледалато.Това със сигурно не беше за хора със слаби нерви и явно момичето беше видяла нещо,което я е разтърсило до основи.Първокурсникът още не беше се съвзел от видяното,така че запази мълчание и нямаше да п ита ни що,ако тя не му каже.Но оттук нататък вече щеше да стои по-далече от огледалото и нямаше да се доближава до него.През това време Рона стоеше като ударена пред огледалото и стоеше като статуя,без да помръдне.