Стаята с портрети

Тук се намира стаята с говорещите портрети.Тя бе голяма,като зала,а от земята до тавана бяха окачени портрети със всякакви илюстрации на тях.Вратата към стаята също бе голяма и привличаше вниманието отдалеч.

Харпия е разхождаше по коридорите и изведнъж видя една огромно врата която не й бе привличало вниманието преди.Тя отиде до вратата и чу гласове.Отвори вратата и видя говорещи портрети.Огледа ги съмнително и продължи да обикаля по стаите с портретите.Те за миг промениха темата на разговора си-Харпия.На слидеринката не й направи впечатление,защото чу познат глас.Влезе в една от стаите в стаята и видя "приятелката" си Рона.Вещицата я заговори:
-Ооо,кого виждат очите ми!Рона как си?-както винаги гласът на прокобницата беше ироничен и подиграватилен.

Рона се разхождаше по коридорите.Мина покрай някаква врата и чу гласове.Любопитството й надделя и отвори вратата.Но когато погледна помещението се стъписа.Толкова много портрети, които оживено разговаряха.Не си затваряха устите.Закрачи напред по дългият коридор в стотици портрети - Стари, прашни намръщени, любопитни, весели, магйосници, вещици....Тогава чу нещото, което презираше.
-А кой следи сега?-Не се обърна.Нямаше такова желание.

-Незнам кой кого следи миличка.-усмихна се Харпия и я потупа по рамото.-В стята забеляза един портрет на много готина вещица прокобница.Тя изглеждаше много красива.Слидеринката се приближи да портрета,а Рона я изгледа странно.Харпия заговори портрета:
-Здравей!
-Здравей мила моя.Как се казваш?
-Харпия Малфой,а ти?
-Линвина.Ти си сестра на Драко Малфой,нали?
-Да същата.А ти от къде знаеш за него?
През това време Рона се намеси:

Снимка на Линвина:
Стаята с портрети 150

На Рона не й се слушаха захласнатите гласове на двете вреоятно - слидеринки.
-Офф, ако ще ми говорите пак за този егоистичен лигльо, по - добре ме гръмнете!-двете прокобници се обърнаха към Рона раздразнено.Тя вдигна ръце.
-Какво?

-Първо Драко не е егоистичен лигльо.-Развика се Харпия.
-Второ Драко е един от великите смъртожани с които имах честа да се познавам и нямаш право да говориш така за него.-допълни Линвина.Харпия я загледа зачудено,но главно погледа й беше насочен върхо Рона.На Рона и оставаше съвсем малко да избухне....

-Най- великите магйосници ли?-Рона се захили съвсем искрено-Ама вие чувате ли се госпожо?Този самозванец ли?-още веднъж се разкикоти-С цялото ми уважение - нямате никакъв вкус за велики магйосници.Да, имена като Албус Дъмбълдор, Хари Потър се запомнят и биват назовавани и славени , но...-прокашля се и се почеса по врата-Драко Малфой е най - много в челната...100ица!-замълча за секунда и после пак рече загледана в Харпия-Не мисля, че и от това тук ще излезе нещо.

Харпия се ядоса и й каза:
-Това нещо тук си има име да ти е ясно и ако завиждаш....не е моя работа, а си е твой проблем!
-От нея ще стане също ного добър смъртожаден също като Драко,а Албус Дъмбълдор и Хари Потър бяха малка пречка за нас.-усмихна се портрета коварно.Малката вещица видя,че ще си има другарка въпреки ,че е портрет и също се усмихна коварно на Рона.Хъфалпъвката се намръщи....

Лейла обикаляше по коридорите.Тя мина покрай някаква голяма врата и чу гласове.Два от тях й се сториха познати.Момичето бутна вратата и влезе надничайки.Там бяха приятелките й Харпия и Рона и си говореха с един от многото портрети.Очевидно отново не бяха в най-добрите си отношения,но рейвънклоуката реши да пренебрегне това.
-Здравейте!-каза весело тя-Какво правите тук?

-Нищо не правим.Говорех ме си!
-Коя е тази миличка?-ещицата попита слидеринката
-Една приятелка.
Лейла се учуди много,че портрета нарича Харпия "миличка" и двете се гледат много приятелски и попита:

-Ааа,вие познавате ли се?-Лейла погледна портрета и след това Харпия.
-Дам запознахме се преди малко!-отвърна слидеринката.
Лейла погледна и Рона и направи някаква физиономия.После се обърна кам жената в портрета.
-Аз съм Лейла Джоунс!От рейвънклоу .Приятно ми е!-усмихна се леко тя.-Ако ви прекъсвам може да си тръгна.

-Не ни пречиш!-отгвориха и 2вете вещици в хор.
-Аз съм Линвина.Приятно ми е Лейла.
-Амм...не ми разказа от къде познаваш брат ми!-прекъсна ги Харпия.
-Е..добре.Може Нарциса да ти е разказвала,че има сестра.
-Да разказвала ми е.Това какво общо има?
-Ами сестрата на на Нарциса съм АЗ!
-Харпия и Лейла е стъписаха и динственото което Харпия мжа да каже е:
-Тоест ти си ми леля!
-Да точно.
Слидеринката и рейвънклоувката се спогледаха и се стъписаха.След това Лейла каза на Харпия:

-Ха!Да не повярваш!Имаш си роднина в Хогуортс.Супер.-Лейла се ухили.След това се загледа във всики други портрети.Имаше чувството,че са хиляди!И всички бърбореха тихо.Момичето се поразходи из стаята след това се върна при приятелките си и лелята на Харпия.
-Аз ще тръгвам.Приспа ми се.Някой ще тръгва ли с мен?Рона?Харпи?-момичето запремига с морскосините си очи.

-Е аз ще дойда с теб.За Рона незнам.Аз ще тръгвам лелъо.Чао!
-Чао,мила.
Момичетата се запътиха към стаите си.

Изведнъж там се магипортира Директорката. Харпия я видя и се върна.
- Но магипортирането в "Хогуортс" е невъзможно... - възкликна тя.
- Моят пост си има плюсовете, Харпи.
- Е, да... Ерм... Здравейте! - поздрави тя, макар и късно.
- Не се притеснявай! Знам, нямаш търпение да станеш 2ри курс, но аз ще го издействам, ако някой друг преподавател те спира...

-Ооо мерси професоре!А да ви запозная с леля си.-благодари Харпия на Миневра и започна да я запознава с леля си:
-Това е Линвина Блек.Тя е сестра на Майка ми.....Миневра по едно време я прекъна:

Рона още седеше в стаята загледана в един много необичаен портрет и когато чу думите на проф.Слидерин просто не се сдържа.
-Професоре това не е честно!Вие...вие...не сте безпристрастна..!
Знаеше, че ще си изпати от това и се изчерви виновно, макар със същата физиономия от ярост.

- Не съм пристрастна, Лъвгуд! Харпия просто се справя отлично! - изсъска Минерва. - О, Линвина Блек ти е леля! - възкликна Слидерин.
- Да...
- Страхотно! - усмихна се Мин...

"Ама не е честно!".Рона изцъка неудобрително и тъй като нямаше намерение да стои и да слуша разговора на Харпия и Слидерин, закрачи по дългият коридор към вратата, като задърпа Лейла със себе си.

-И аз се изненадах много,че Линвина ми е леля!-усмихна се Харпия.
-А да ти кажа,че във втори курс ще имам черния знак от професора.-каза слидеринката на леля си.Нарочно повдигна тази тема,за да ядоса Рона и се усмихна подло.
Миневра кимна с глава и подтварди думите й.

Рона вече кипна.
- Не е честно! Имаме си убийца сред нас! - извика Рона на висок глас и всички портрети се заобръщаха...
- Достатъчно, Лъвгуд! - извика Минерва, видимо ядосана.

-Рона наистина прекаляваш.Стваш досадна и ще ти се случи случка.Внимавай много.-Разкрещя се много по-силно Харпия от Миневра.

Гневът на Рона надделяваше над разума за пореден път.Приближи се бавно към Харпия, която я гледаше многозначително - гадаеше какво иска Рона.Беше на сантиметри от лицето на слидеринката и изсъска в в ухото й:
-За пореден път ти казвам...Стой...далеч...от мен!

Лейла гледаше всичко отстрани и реши да се намеси.
-Стига,достатъчно!Рона,успокой се,моля те!Хайде да тръгваме!Искаш ли?-каза притеснено рейвънклоуката

Минерва бе предала урока, ис е разхождаше по коридорите.Видя настаналата врява, и се приближи.Черните и очи святкаха от неразбирателство и от...празнота.

» Стаята
» Стаята за сбирките ни.
» №10-Стаята на Амая
» Стаята за събрания и тренировки
» Входът към Стаята на Тайните