Лиза не беше виждала тази стая. Тя пристъпи вътре и се огледа. От всички страни я гледаха портретите на много велики магьосници, някои от тях живели преди стотици години. В дъното имаше малък портрет със сребърна рамка. От него надничаха две дълбоки сини очи. Над тях се спускаха красиви златисти къдрици, хванати небрежно с фибичка.
- Коя ли сте вие? - попита Лиза, като задаваше въпроса по-скоро на себе си, от колкото на картината пред нея.
За нейно учудване жената от портрета заговори:
- Здравей миличка! Аз съм графиня де Моралес. А ти си...?
- Елизабет Паркър. От Хафълпаф. Вие учителка ли сте била тук?
- Можеш да ми говориш и на ти - усмихна се графинята. - Преди около двеста години аз бях ученичка тук. От дом Хафълпаф, разбира се - смигна тя на Лиза. - В пети курс се проведе Тримагически турнир... но аз не бях допусната. После, когато бях в седми курс пак имаше турнир, в който аз станах представител на Хогуортс. Завърших на второ място - само на осем точки от победителя. Мисля, че спечели Бобатон... Тогава беше водеща сила. Та да се върнем към мен. Като завърших станах праподавател по Дуелиране (тогава имаше такъв предмет), но след две години го премахнаха от учебния процес. Тогава аз се кандидатирах за аврор, но преди да разбера дали съм приета умрях...
Елиза много се учуди за хладнокръвието, с което графинята говореше за смъртта си. Тя не се стърпя и попита:
- А как точно стана това? Можете ли... искам да кажа можеш ли да ми разкажеш по-подробно?
- Ами мога... поне ще се опитам. Една вечер просто си легнах ииииииии... Май съм забравила камината запалена. Прозорецът беше затворен, така че е най-вероятно да съм се задушила.
- О... съжалявам - Лиза наведе глава.
- Няма нищо. Случи се преди толкова години... - графинята се загледа в една точка.
- Аз трябва да тръгвам... Обещавам, че пак ще намина скоро.
Тя се отдалечи с бавни стъпки. От днес нататък вече имаше още един сигурен приятел в замъка. Това я правеше много по-спокойна.
