Мрачните коридори

Джеймс се разхождаше по коридорите когато видя двете момичета.Усмихна им се бегло и продълже да върви по коридорите.Беше щастлив че се връща в Хогуортс след толкова време.Мислеше да посети Бялата гробница.В нея лежеше любимия му учител.

Ани се замисли дали да каже на преподавателката си какво й е.Реши да й каже,започна отново да плаче.
-Сутринта получих сова,че...че...
Грифиндорката започна да плаче още по-силно.
-Спокойно.Какво е станало?-каза разтревожена Адамс.
-Баща ми е претърпял катастрофа и е загинал.

За първи път от много време насам в очите й запариха сълзи. Сякаш гледаше отражението си преди години. Сякаш се връщаше в миналото си. Напълно споделяше болката на момичето. Без да казва нищо я притегли в прегръдките си. Сякаш прегръщаше някой за първи път в живота си. Беше забравила какво е.
- Съжалявам, наистина. - каза тя искрено и тихо, докато притискаше ученичката в обятията си.

В този миг Ани се почувства по-добре.Имаше нужда точно от такава прегръдка.Двете стояха така близо десет минути.
-Професоре,ще може ли да замина за погребението?-очите на момичето отново се напълниха със сълзи.

Драко и Харпия влязоха във замъка, и тръгнаха по мрачните коридори.Забелязоха една учителка, и едно момиче от "Грифиндор".Драко се спря любопитно.

-Какво има Драко?Кого видя?-попита Харпия.

-Уффф!-изофка той-Май видях някакво си момиче обаче има учителка до нея.Не е добър момент за дразнене!-Драко се намръщи.

-Хаха-засмя се Харпи.-Не са единствените нали?има и други-усмихна се коварно на брат си.

-Права си.Много ми се иска да видя тази хафълпафка с която си се била, и естествено си я победила.Кой би могъл да те победи в дуел?Теб-Харпия Малфой?-Драко се засмя също.

Рона се беше запътила към библиотеката.Искаше да си помогн с едно домашно.И без това по цял ден киснеше в Общата стая безцелно.Крачеше по мрачните коридори и не след дълго някакви гласове започнаха да отекват наблизо.Хафълката сви очи.И сякаш всичко в нея се преобърна.Не, не беше ядосана, нито тъжна - беше и безразлично и любопитно.И като по чудо се ухили радостна:
-Охоо!"Какво виждат очите ми!"И ако това не е братчето на Харпия!

-Ами да същия.Вече сме по-силни и незнам какво ще правиш.-засмя се надменно Харпия.

-Ооу, това ли е хафълпафката?-Драко се засмя коварно-Да точно аз съм братчето на Харпия.-Злата усмивка не слезе от лицето на Малфой

-Хмм...с този злобен смях сте като в тандем.Нищо чудна да се разхилите в хор...Дам, наистина си приличате - и двамата знаете само да се кискате и нищо друго.
Не, Рона хич и не беше се стреснала, че вече са двама.Драко с нищо не се различаваше от сестра си.

-Още нищо не си видяла...злобният смях е само началото!-каза Драко

-Какво ще следва после - ще затанцувате и запеете за славата на Волдемор?-и заимитира някакви глупави движения...

Минерва беше дочула всички този шум и веднага се магипортира. Рона знаеше, че може сериозно да загази, но Слидерин нямаше никакво намерение да е занимава с нея. Щом видя Драко Малфой тя се спусна към тримата ученици!
- Здравейте! - поздрави тя. - Драко Малфой е дошъл в "Хогуортс"! - изненада се тя.
- Да... Приятно ми е, проф. ерм... - запъна се той на името и подаде ръката си.
- Слидерин! - подсказа му преподавателката, стисна ръката му и се усмихна.

-О, тайфата се събра...-промърмори под носа си Рона и се загледа нанякъде, за да не привлича внимание.

Драко също си подаде ръката и се здрависа с проф.Слидерин.
-Ние с Харпия тъкмо си търсехме с кой да се заяждаме...-поясни Драко.

-И си намерихте...-Рона се усмихна иронично и си потърси някаква точка, в която да се концентрира, за да изолира другите.

Драко чу думите на хафълпафката.
-И да...намерихме си.Харпия се е била на дуел с Ронамитра, нали професор Слидерин?-Драко се усмихна коварно

Рона вдигна вежди и разшири очи.Щяха да загазят сериозно.Отвори уста, но Харпия я прекъсна.

Харпия изпредвари Миневра и каза на досадната хъфалпъвка:
-Не прави физиономии,защото от този момент си загазила много,миличка.
Рона я изгледа странно.

-Ти си много зле.Ако ще съм наказана и ти си с мен.Какво като професорката е милосърдна към теб?Ако нкаже само мен спокойно мога да кажа на Дъмбълдор и ще загазиш с мен.
Рона вдигна рмене безразлично.Харпия й се пулеше насреща, но вече гледаше на слидеринката по друг начин.Чак сега - когато видя и Драко, Рона усети, че всъщност прокобницата се държи лигаво и дори бебешки.Нямаше нужда да се ядосва - тя хич и не беше на нейното ниво.И не ставаше дума само за държанието - Харпия не беше изживяла и половината от това на хафълката.

-Не ме заплашвай с Дъмбълдор.Само едно ще ти кажа НЯМА ДА ТИ ПРАВЯ КОМПАНИЯ АКО ТЕ НАКАЖАТ!-засмя се Харпия.

Рона вдигна вежда, изгледа Харпия и отговори провлачено:
-Това смешно ли трябваше да прозвучи..?

» Мрачните подземия