В Забранената гора

-Благодаря,Том,и ти си супер.Какво да правим тук?Искаш ли да търсим нещо?

Том се изненада. Той не бе видял колко навътре са влезли.
- Не. Ако искаш да си тръгваме - предложи той.

-Добре,но ако останем,ще те пазя,Том.-рече нежно Анна.

Нещо се мръдна от храстите.От там се появи Том Рандол.
-О,здравейте-поздрави той.-НАли не си ттръгвате?
-Не разождаме се,отвърнаха те.-хайде да тръгваме на вътре
__________________________
http://wordofmacig.bulgarianforum.net/index.htm

Докато вървяха,Анна каза на Том Риддъл:
-ъЪъМ,Том,трябва да се сдържаме пред хората,нали?
-Да!Разбира се,Ани!-рече и тихо Том Ридъл.

Тримата продължиха по пътя все по - навътре в забранената гора. Изведнъж Том спря и попита:
- Къде отиваме всъщност.

Ахам,сетих се.-рече Анна-Към къщата на дървото.Идвате ли?
Момичето се преобрази на полу-вълк,защото е по-лесно,и се затича.Момчетата я последваха.

- Спри Ани, спри - извика Том.
Анна спря и той се доближи до нея.
- Каква е тази къща?

Една,направена от дядо,който я е правил с един Хафълпафец и Рейвънклоуец на 14 години.

Амая дойде в забранената гора самичка.Тя се стараеше да не я открие никой.Изведнъж й се приядоха плодове.тя се огледа видя че няма никой и направи едно ябълково дърво.Докато то растеше тя си мислеше, че е добре, че все още никой не е разбрал за силите й или поне не се сещаше кой знае за тях.Когато ябълката порасна за минути.Амая се покатери на дървото и откъсна една ябълка така започнна после изяде още няколко.После чу гласове.Слезе колкото може по-бъзо от дървото и започна да го премахва, но не беше стигнала до края когато някой попита:
-Какво правиш?-Амая се беше уплашила и затова бягаше все по-навътре.Човекът бягаше много бързо, но може би не беше човек.Амая се чудеше какво да направи.изведнъж тя извика:
-Спри.
-Какво правеше?
-Ами... аз такова нещо там... нещо видях....-Човекът зад нея изобшо не я разбираше и попита:
-Можее ли да повториш.-Тогава Сали се сети какво да каже.
-Ами видях, че расте ябълково дърво и ми се стори странно.-След това Мая се обърна и видя...

Амая седеше с гръб към Рона и момичето чакаше то да се обърне към нея.
-Изненада!-провикна се весело Рона и отхапа от ябълката, която Мая беше изпуснала.-Аз пък да взема да си помисля, че криеш нещо от мен.-Рече със сърказъм девойката и се усмихна лъчезарно.

Амая се усмихна като разбра, че Рона не знае нищо.Мая се обърна радостна.
-Да се връщаме тогава.-Извика Мая.Рона се чудеше защо е толкова весела.И двете момичета тръгнаха към Хогуортс.Зад тях се чуха съпки и когато се обърнаха видяха..

....Харпия която незнаеше какво да прави и бродеше из гората!Както вс знаят тя обичаше да се заяжда...
-Ооо,Рона,Мая какво правят 2ве момичета в гората съвсем самички?-както винаги провиквайки се.
Тя очакваше реакцията им.

Рона я сърбеше езикът да й отговори и веднага се заяде, защото не понасяше да я обиждат:-А какво прави едно момиче само в гората.-момичето се усмихна лукаво.Рона не беше такава по природа, но винаги, когато някой се заяждаше с нея не се сдържаше да не остане по-назад.

Харпия не се замисли и веднага й отговори:
-Ами разхаждах се.Мен не ме е страх от разни създания и за това се движа сама.Вас кат ви е страх.....-Харпия наливаше масло в огъня определено!

Рона тъкмо отвори уста, за да постави на място Харпия, когато Амая с еобади:
-Стига Рона, не си струва!
-О, аз искрено съжелявам Мая, защото мислех Харпи за свястна!Наистина е готина, но минава всякаква граница с лигавщините си!Постоянно се фука, че е чистокръвна и така нататък!Същатата като егоистичният си брат!
Харпия се ядоса много:

-Сега брат ми какво ти пречи не мога да разбера?
Обстановката се нажежи.Извадиха пръчките си.Харпия тъкмо щеше да произнисе заклинанието известно още като заклинание на хулигана/пакостинка-хули-були,но.......

Тогава Лейла се намеси.
-Харпия,сприии!-слидеринката я погледна странно и някак възмотено-Харпи,пак ли се заяждаш със някого?
-Този път не се заяждам аз,а Рона!Убижда брат ми!!!-говореше ядосано момичето.
-Добрее!Стига вече!успокой се!Свали си пръчката и нека да тръгваме!Съгласна ли си?

-Добре!-Харпия се съгласи с Лейла,но се закани на Рона:
-Този път ти провървя,защото тя беше на близо,но следващия незнам кои ще те спаси!
Лейла дръпна Харпия и тръгнаха към Голямата зала.

Рона беше много ядосана.
-Успокой се Рона.-Каза Амая.-Знаеш каква е Харпия.Аз затова я избягвам.Да си мисли каквото иска.Мен не ме интересува.-Рона се поуспокои и рече...

-Проблема е, че я харсвах.Но не мога да се сдържам, когато се заяждат с мен.Иначе е готина, наистина...
Момичетата се обърнаха и последваха примера на Лейла и Харпи...

Амая вървеше с момичетата изведнъж каза:
-Аз ще тръгвам.
-Къде ще ходиш?-Попита Рона.
-Ами на двор ще се поразходя насам, натам.
-Добре.-Каза Лейла коятобеше пред Рона и Амая.Амая се затича и отиде зад едно дърво.Там се почуди къде да отиде.След малко тя напълно реши да отиде в двора.

Лили вървеше в гората безцелно.Тя беше погълната от мислите си и не внимаваше къде върви.Един нисък клон се заплете в косата й и тя спря да я отплита,понеже косата и бе по-дълга и беше по-трудно.Огледа се-бе на ръба на една поляна.Тя излезе на нея и се загледа в небето.Скоро щеше да се стъмни.Тя сведе поглед и седна с кръстосани крака на земята и тихо заплака.Чувстваше се толкова самотна...не знаеше какво да прави.Искаше й се да има някой любим до нея...Тогава тя стана,избърса сълзите и лицето си в ръкава на наметалото си и си каза че няма да плаче.Трябваше да бъде силна.Извърна невероятно светло сините си очи към замъка,който се виждаше в далечината.Чудеше дали да се връща...и тогава си каза че иска да остане още малко на тази поляна.Лили легна на тревата,вдигна пръчката си и загледа покровителя й,който шумеше покрай нея.Сребристо голямо черно куче...покровителят отиде до нея и допря глава до вдигнатата ръка на Лили.И тогава се превърна в дим.Причината бе че Лили се бе разсеяла-чу един храст отляво до нея как изшумява и се приближи до него.Видя как храста помръдва.Лили вдигна пръчката си,готова за сблъсък.Но сблъсък не последва...

Това беше Лейла.Момичето се скиташе само.То видя професорката и плахо се приближи.
-Здравейте,професоре!Извитявайте,че ви притеснявам,но минах наблизо.Чух ви да плачете!Съжелявам за нахалството,ноо има ли ви нещо?Аз мога ли да ви помогна?-Лейла гледаше проф. Снейп и се чудеше дали е сгрешила като й се е обадила.

Лили видя как Лейла я гледа плахо.Тя се засрами,че момичето я е чула като плаче.Тя се зачуди дали да отговори на въпроса на Лейла,но после реши,че е прекалено лично.
-О,да.Г-це Джоунс,това е лично.Съжалявам,но не мога да ви отговоря.-каза със спокоен глас професорката.После видя умолителния поглед на Лейла.
-Е,нищо.Ами,нещо напоследък се чувсвам самотна.-призна си Лили и погледна небето отново.Вече се бяха появили първите звезди.
-А,вие г-це Джоунс?Някакви проблеми в училището имате ли?Или може би сте открили любов?-попита Лили и после си каза че въпросът й бе прекалено личен.Тя съжали че го е задала...