В Забранената гора

Забранената гора.Тук имаше всякакви красиви магически създания.Но имаше и опасни.Учениците не си даваха сметка,че тук могат да пострадат и се промъкваха покрай учиелите и директорите и идваха късно вечер.Дърветата растяха нагъсто и имаше безброй трънаци и къпинаци.Всички знаеха,че тук живеят и стадо кентаври,които не бяха особено дружелюбни.Ако не са в добро настроение,може и да ви наранят.Така че-внимавайте!

Хърмаяни реши да се разходи в забранената гора.Тя отиваше все по - навътре и по - навътре.Изведнъж чу шум в храстите, но като се обърна видя, че е проф. Снейп.Хърмаяни се усмихна и поздрави.
-Здравейте.-Приближи се тя.
-Здравей.-Усмихна се проф.Снейп.-Какво правиш толкова навътре в гората?-Попита тя.
-Исках да се разходя, беше ми станало скучно.-Отговори проф.Грейнджър.-Как сте?-Попита тя и зачака отговор...

-Много съм добре,благодаря.-отговори Лили.Тя погледна другата учителка и й се усмихна добродушно.-Хърмаяни,можеш да ми викаш Лили.Все пак и двете сме учителки.-каза мило Лили.
-Разбира се.Вече ще си викаме на ти,Лили.
-Добре,Хърмаяни.Искаш ли да отидем да видим кентаврите?Трябва да говоря с тях,по важен въпрос.-каза съвсем делово Лили и зачака отговор...

-Ами добре.Хайде да вървим.-Каза Хърмаяни и двете професорки тръгнаха.Те вървяха дълго и мълчаха през повечето време понеже нито едната нито другата знаеше какво да каже.Изведнъж лили каза:
-Само още малко.-И се засмя.Това засмя и Хърмаяни.
-Да.-Каза тя.после професорките продължиха пътят си...

Двете стигнаха до бивака на кентаврите.Лили погледна Хърмаяни,която бе малко изплашена.Имаше много кентаври и мъжки и женски.
-Спокойно,Хърмаяни.Всичко ще бъде наред.-успокои я Лили.
-Да.
-Трябва да говоря с водача им.-продължи Лили.Те продължиха до мястото за което се знаеше че е за водача.Намериха го.Той се взираше в небето.Още нямаше звезди,но слънцето залязваше.Водача бе до кръста,мъж с бяла брада и коса,и със ясно сини очи.В тях сякаш се виждаха мънички звездички.Тялото му бе на златисто кестеняв кон.
-Здравейте.-поздравиха наведнъж и двете учителки.
-Здравейте.Проф.Снейп,очаквах ви.Получих совата ви с писмото,че искате да поговорим по важен въпрос.
-Да.Да минем направо на въпроса.През учебната година,много ученици идват в гората.Забранено е,но го правят.Та искам да се уверя от Вас,че няма да пострадат от кентаврите.
-Няма.Аз ще направя съобщение до всички кентаври.Не се безпокойте.-увери я той.
-Благодаря ви.Ами в такъв случай ние ще си вървим.-каза Лили и погледна Хърмаяни.

-Да.Хайде да се връщаме.-отговори Хърмаяни.
-Довиждане.-казаха и двете на кентавъра.Той явно не им обърна внимание-взираше се в небето,сега слънцето бе залязло и се появяваха първите звезди.Лили и Хърмаяни се обърнаха и си отидоха в замъка.

Райън навлезе в Забранената гора тичешком. Момчето се спря и се огледа, като не забеляза никой се превърна във вълк и тръгна да навлиза в гората. Когато навлезе достатъчно, младият вълк легна и сложи глава на лапите си като затвори очи и се замисли.

Амая влезе в забранената гора.имаше мускулна треска от танците затова реши да си почине тук.Седна на тревата и една сълза бавно-бавно започна да пада.Амая я избърса и после отиде понавътре, но от храстите едно парче плат от роклята й се скъса.Амая се огледа и видя, че няма никой и тогава си запя.

Райън не усети кога беше заспал. Младият вълк отвори очи и видя, че вече се стъмнило. Той си спомни, че в гората е опасна за първокурсник, за това се изправи сънено и се протегна, след което започна да души наоколо, след като разбра, че няма нищо опасно момчето се затича като вихър към дома си-Грифиндор..

Проф.Снейп завървя през двора към гората.Искаше да се разходи,а и най сетне да резпери крилата си.Тя вървеше навътре в гората и се оглеждаше за други хора.Не видя никого.Тя спря и въздъхна.Показа белите си и големи криле,които излизаха от гърба й.На Лили и олекна страшно много и полетя малко над земята.

От храстите се чу шум.Лили се завъртя,но не видя никой,тогава от там излезе върколак.Професорката се стресна и понече да полети когато се чу познат глас.
-Спокойно това съм аз-Том Рандол--И животното се превърна в човек.
-Том!Какво правиш в забранената гора?-Попита строго Снейп.
-Ами..пълнолуние,а аз както вече знаете съм върколак...А кокво правят тези криле на гърба ви?-Отвърна Том
-Е.. И аз не съм точно човек.....

Лили много се притесни,че Том е видял тайната й.
-Ами аз съм полуангел.-каза спокойно Лили.Тогава сгъна крилете зад гърба си,а едно бяло перо падна на земята.Малко хора знаеха,но полуангелите имаха лечебна сила и дори перата от крилете им лекуват.
-А ти,Том?Когато си върколак не нападаш хора,нали?-попита Лили спокойно.

-Всъшност,не.Нали знаете медальона които нося?Той е магически,на него има върколак..
-ТОй те предпазва...

-Може ли да го видя?-попита Лили.
-Разбира се.-Том изкара медальона от пазвата си и го махна от врата си.Подаде го на Лили и тя го разгледа.Лили забеляза че е магически,магията си личеше по него...
-Да,наистина е добър.-каза Лили и му го върна.Тогава внезапно се чу някакъв звук,сякаш от ранено животно.Лили се загрижи,ако животното бе ранено трябваше да му помогне...

Минерва влезе в гората. Имаше пълнолуние и тя беше се превърнала във вълк. Тъкмо смяташе да ловува из гората, но видя Том и Лили, които си говореха вътре. Слидерин размаха пръчката си и се превърна отново в човек, а на рамото й се появи големия й черен котарак Луцифър. Тя се усмихна и тръгна към приятелите си. Том я забеляза първи:
- Проф. Снейп! Проф. Слидерин идва насам! - обади се той, като й помаха. Мин се усмихна и се прибилижи до двамата.
- Здравейте!
- Какво правиш тук, Мин? - попита Лили.
- Върколак съм... Но успях да се върна както трябва.
- И вие ли, Проф. Слидерин? - попита Том.
- Да. А ти имаш ли някакви такива способности? - попита с равен тон заместник министърката.
- Ами... и аз съм върколак. - призна си Рандол притеснено. Мин изглеждаше много щастлива.

-Мин...преди да дойдеш чухме някакъв звук от ранено животно.-каза Лили.Тя не се притесни че Мин зяпа крилата й,все пак приятелката и знаеше че е полуангел.Все пак Лили не харесваше да й зяпат крилата,завъртя се и крилата й изчезнаха.
-Ще отидем ли да видим какво става там?Да помогнем на животното.-попита Лили.

- Разбира се, Лили. Знаеш, че аз обичам животните. Том, ти също можеш да дойдеш с нас. - и тримата тръгнаха към мястото, откъдето идваше звука.
- Ъм... Проф. Слидерин? Чухте ли нещо току - що.
- Да... можеш да ме наричаш Минерва или Мин извън часовете...
- Минерва? Звучи ми като еднорог или... кентавър.
- И на мен на нещо подобно... Май е такова... - ослуша се Слидерин. Звукът идваше от мястото на кентаврите.
- Кентавър... Несъмнено кентавър... - увери се Лили.

Отидоха до мястото от което идваше звукът.Тримата се огледаха.Мислеха че са чули кентавър,но грешаха.До един храст,лежеше млад сив хипогриф.Той си отваряше човката и издаваше странните звуци.
-Значи ти си бил!-каза спокойно Лили и се доближи до него.Мин и Том стояха зад Лили и наблюдаваха.Лили се полони на хопогрифа.Гледаше го с отворени очи,без да мигва.След малко той наведе глава като за поклон.Том и Мин гледаха възхитени.Тогава Лили видя че крилото на птицата-полу-кон,полу-орел лежи под странен ъгъл.
-Ей,големи приятелю!Какво ти има?-каза Лили и отиде до хипогрифа.Хвана му крилото и го огледа.Беше счупено.Лили знаеше какво да прави-изкара си отново крилата и прилепи ръце,като за молитва.Гледаше хипогрифа.След минута-две,той се изправи моментално на крака, а крилото бе заздравяло.
-Вече си по-добре,нали приятелю?-и Лили отиде и погали човката на хипогрифа.Той я погледна мило и завъртя бавно глава-явно му харесваше да го галят.Тогава хипогрифа клекна,поклони се отново и отиде да види другите двама до Лили.

Райън навлезе в гората във вълчата си форма. Момчето навлизаше все по-навътре докато изведнъж спря и подуши въздуха. Беше усетил хора. Той продължи да души като тръгна безшумно към миризмата. Когато надникна зад храстите видя двете си приятелки. Момчето весело подскочи към тях и се опита да им каже "Здравейте!", но забрави, че е с вълчия си облик затова се чу ръмжене. Голямото животно до тях се подплаши и се изправи на задните си крака. Райън също се стресна и изтича зад професор Слидерин като прие човешкия си вид и й каза:
-Боже, какъв е този звяр професоре? Защо не му направите някое проклятие? след което тръгна да бяга, защото хипогрифа го подгони..

Хипогривът настигна РАйън.
-Мин.Лили отдръпнете се!-Извика Том.Двете професорки отстъпиха.Рандол развя медальона си и се превърна във върколак.Лили обясни на Миневра защо го прави и загледа.Том се втурна след хипогрива,зада може да спаси Райън(нали и двамата са полу върколаи)Хипогривът видя Том и се втурн към него.Двете професорки се изплашиха,но не направиха нищо.Рандол направи скок и се изплъзна.Накара Хипогргивът да го подгони.
Скоро Том се върна като човек.
-Не си му навредел нали?-попита Снейп.
-Не.Само си поиграх с него.Той искаше внимание и после отлетя.-Отвърна Рандол.-Е продължаваме ли?.....

-Благодаря приятел! обърна се задъханият Райън към Том:
-Аз съм Райън, приятно ми е!

- Браво, Том! Отлично бих казала.
- Благодаря.
- Ще вървим ли по -навътре? - попита Райън.
- Може... - намигна Слидерин.
- Къде отиваме? - попита Том.
- Незнам... Навътре... Лили?
- Да?
- Ще се разходим ли още?

Райън стоеше до професор Слидерин и се оглеждаше да не изскочи още някой звяр и да го подгони. xD

Четиримата вървяха навътре,но за нещастие нищо не се случи.
-Е,какво ще правим сега?Ще се прибираме ли?-каза Лили и исвистя с крилата си,като направи лек ветрец без да иска.
-О,извинявайте за това...инстинкт.-каза Лили и спря да върви а се рееше над земята пред другите.:d

Когато Вълчето видя Том Рандол,Проф.Снейп и Проф.Слидерин се сепна.
Тя дотича при тях и им извика:
-Хора,знаете ли-говореше тя задъхана от бягането-защо сте на вън,пълнолуние е,да не би да знае...сте......