Първокурсници

Колко беше жалко, че топлата есен си отиде и дойде ред на ноември - гадният, безмилостен, отвратителен и ужасен ноември, който донасяше само вятър, порои и мъгли... Сигурно това се въртеше в главите на учениците, които се разхождаха по коридорите и се смееха безгрижно или седяха край камините в общите си стаи и си бъбреха ентусиазирано. Но не, Рона трябваше да понесе нещо по - ужасно, болезнено и непоносимо. Трябваше да понесе мисълта, че никога повече няма да може да се разсмее на някоя шега, няма да може да заплаче в прегръдките на майка си, защото совата й е умряла, няма да може да се унесе в сладък сън, в който да присъства на мечтите си. Никога повече нямаше да е като другите.
Сега се чувстваше по - самотна отвсякога. В безкрайните вечери лежеше в леглото си свита на кълбо и си говореше с Хермес - единствената й утеха. През деня се задушаваше, където и да отидеше, отвращаваше се от собствената си същност. Сетне избягваше в Забранената гора, където изливаше омразата си върху някое невинно дърво. Побъркваше се. И това не беше тя. Не можеше да е тя. Искаше да е предишната Рона. Желаеше го толкова силно.
В един от "онези ноемврийски дни", момичето крачеше по коридорите към Астрономическата кула. И само като си помислеше, че може за секунди да се озове там отново й призляваше. Трябваше да има някакъв начин, с който да се разсее от отвратителните мисли, май нямаше изход. Хафълпафката хвърли вял поглед през един голям прозорец - беше мрачно и почти тъмно, с лека мъгла надвиснала над моравите и полянките в околностите на училището. Първокурсничката отметна един кичур коса от лицето си и се шмугна в класната стая по Астрономия. Огледа с бърз поглед помещението и се слече на един чин в дъното на стаята. Преподавателите си поддържаха кабинетите - беше уютно, с подредени рафтове и сумати картини и снимки на небесни тела. Рона зарови нервно пръсти в косата си и стисна очи, мъчейки се да изолира шумът, който правеха учениците. Сети се за първата тема за размисъл, която й дойде на ум и заразсъждава. Струваше й се, че учебната година скоро няма да свърши. Проточваше се все повече и повече, а уроците започваха да й писват. Освен това учителите продължаваха да отсъстват по работа, което навличаше само допълнително учене на горките деца.
След минутка Линч влезе в класната стаята с грациозна походка и започна урока си. Момичето се съсредоточи максимално, доколкото можеше и напрегна съзнанието си към думите на професорката. За жалост улавяше накъсани думи като "практика", "луна, слънце, звезди" и "разпознаване". След миг обаче осветлението угасна и пред нея се появи макет на Слънчевата система. Вдигна поглед объркано и за да разбере какво трябва да прави и отново напрегна мозъка си в думите на учителката:
-...Трябва да разпознаете съзвездията, които представляват зодиите на тази карта.
Направи гримаса от недоволство и огледа макета пред себе си. Всъщност не беше чак толкова зле, помисли си, че все пак може и да е запомнила нещо от книгите, които беше прочела за домашните. Взе пачето си перо и отнесено започна да свързва светещите точки с надежда да разпознае някое съзвездие. Но колкото и да се мъчеше не можеше да се съсредоточи. Главата й пулсираше, а стаята бе изпълнена с шушукания. Познатият писклив глас на Харпия извика: "Това е зодията ми!", което въобще не й помагаше. Вдиша дълбоко в отчаян опит да се успокои и въздъхна по същият начин. Притисна пръсти до слепоочията си и присви очи, мъчейки се да се сети за някои от зодиакалните съзвездия, които е запомнила по причудлива форма. Прехапа долната си устна и прокара бавно перото по черния макет. "Ами да!". Разпозна струпаните звездички, които бяха във формата на мишка, което както си спомняше беше зодиакалното съзвездие Лъв. Усмихна се на себе си и свърза светещите точици. Сетне забеляза и двете еднакви струпвания, които се отнасяха за Близнаци и също ги отбеляза. Съзря своята зодия - Рак и ентусиазирано свърза звездичките. По - късно успя да намери и Везни, Скорпион, Дева и Стрелец, които наистина бяха в по - причудливи формички и по - лесни за разпознаване. Помъчи се още няколко минути, в които успя да открие само Малката мечка, но професорката даде край на задачата и Рона остана с запълнен наполовина макет. Помещението моментално се огласи с детски глъч и хафълпафката побърза да излезе.

П.П. Едитнах го... Коренно различно е, но карай. =P