Плашещата върба

Заглавие: Плашещата върба Нед Авг 02, 2009 6:55 am

Тук е плашещата върба.Дървото бе посадено много отдавна.Всъщност то бе посадено,за да скрие входа към къщата на крясъците в Хогсмийд.Върбата удряше хората с клоните си,ако се доближат до нея.На стъблото си обаче имаше чвор,който ако успееше да бъде натистат,дървото замръзваше на едно място.На учениците им бе забранено да идват тук,но те се промъкваха и идваха,защото забраненото им беше неустоимо.

Харпия реши този път да разнообрази самотните си разходки и отиде при плачещата върба.Надяваше се да е сама и да отиде в къщата на крясъците,но чу познати стъпки.Стъпките бяха на.......

..Лейла Джоунс.Момичето видя Харпия и много се изненада.
-Хейй,Харпия!Какво правиш тук?Не съм те виждала от сумати време!Къде се губиш?-Лейла се беше затъжила за слидеринката.

-Амииии...нищо любувах се на гледката.Няма с кого да се заяждам и така.
Изведнъж момичета осетиха присъствие.Харпия подозираше кои е и извади пръчката си.Тагава видяха......

Беше тъмно като в рог и Рона безпроблемно се измъкна на нощна разходка.Запъти се към двора, но не й се стори интересно, затов аотклони към Плачещата върба.Запъти се натам, но видя Лейла и Харпия.Момичето въздъхна, обърна се кръгом и понечи да си тръгне, когато чу гласът на слидеринката, която явно я беше видяла.
-Хей, къде тръгна?-извика Харпия.
-Някъде далеч от подмятанията ти...-имърмори под носа си Рона.

-на Харпия и стана интересно и попита Хъфълпъфката:
-За какви подмятания говориш?
......

"Какъв остър слух" вдигна очи Рона.
-Говоря за студеният ти глас, пронизващият смях и коварната усмивка - простичко обясни момичето и погледна Харпия любопитно.

-Добре,но съм си такава.Се пак съм слидерин по душа.-усмихна се доволно Харпия.
Рона я изгледа много странно,но Лейла се намеси.....

-Стига,момичета!Не започвайте пак.Защо е толкова трудно да се разбирате?!Хайде да отиваме към замъка...стана много късно!-Харпия и Рона не си казаха нищо повече и заедно с Лейла се запътиха към Хогуортс.

Рона обаче не искаше да си тръгва.И малко след като тръгнаха се обади:
-Аз....Забравих нещо...Ще се видим утре момичета, чао!
Харпия и Лейла я изгледаха и продължиха към замъка, а Рона се върна безшумно при върбата.Пеиближи се.....и дървото се развилня.Момичето отстъпи назад, но нямаше намерение да се отказва.Хвърли се напред и запълзя, но един клон я хвана за глезена.Момичето тупна на земята точно до чвора погледна го с надяжда и протегна ръка, но друг клон я фрасна и я понесе напосоки.Рона се покатери и с мъка се придържаше към него, после изчака клона да се върне при чвора и падна на земята.Дотътри се до чвора и....го натисна.Върбата застина на бясто и само вятърът полюшваше грозните клони.Момичето се шмугна вътре.

По пътя за замъка Харпия се осъмни в действията на Рона и каза на Лейла:
-Лейла аз имам да свърша една работа и ще се забавя,ти продължавай.
-Ок Харпи!
Лейла се съгласи и продължи към замъка сама.Харпия се върна при върбата,но Рона я нямаше.Тя се сети къде е и мина много тихо до чвора на върбата и влезе.Видя Рона как отива до къщата на крясъците.Провикна се:
-Ей,Рона на къде си се запътила?
Рона подскочи и се обърна,за да отговори на слидеринската си "приятелка".
-......

Рона вървеше в ниският и некомфортен тунел водена от светлинката на пръчката си.Тогава чу гласът на слидеринката и се сопна.
-Какво правиш тук?-попита я смутено Рона.
-Мога да задам същият въпрос и на теб.-усмихна се Харпия.
-Отивам до къщата на крясъците!-уверено й отговори момичето.

-Е значи ще ти правя компания по пътя.-каза нахално Харпия.
-Добре!-на Рона изобщо не й се искаше Харпия да идва с нея,но се съгласи.
....

Вървяха мълчаливо около половин час, когато видяха светлина в дъното.
-Ето я.-заяви Рона и момичетата ускориха ход.
Пристъпиха в къщата и се заогледаха.
-Страхли те е, а?-усмихна се коварно Харпи.
-Ни най-малко.Защо иначе ще идвам тук?-съвсем обикновенно отговори момичето.
-Може и да те е страх след като си с мен...-бе отговорът на Харпия.Рона изсумтя безразлично.

-Сумтиш като......може би змия.
След като каза това на Рона Харпия отвори вратата на къщата и влезна.Рона я последва и започнаха да оглеждат....

-Яко, а?-каза Рона.
-Определено!Тази къща си я бива.-отвърна Харпи.
-Искаш ли да се качим горе?-предложи Рона и Харпия й кимна.
Момичетата се заискачваха.По средата на стълбите, едното стъпало се строши и кракът на Рона потъна като една треска се заби в кракът й.
-По дяволите!-викна Рона мъчейки се да измъкне кракът си, а треската се беше забила отвратително.

На Харпия и прищракна и реши да й помогне.Леко Харпия извади крака на Рона и продължиха да разглеждат.После решиха да се приберат в замък.Рона куцаше и Харпия предложи:
-Да отидат в Болничното крило,Рона.
-Добре,хайде!

След дуела на приятелките си,Лейла тичайки бе излязла от двореца.Тя бяга дълго време и най-накрая се спря.Седна на тревата и загледа празната тъмнина.По едно време някакъв удър и подсказа точно къде е застанала.Удар като от дълъг клон.Да,това беше плашещата върба!След първия път тя халоса момичето още няколко пъти.То изстена един път,но само това.Може би щеше да успее да се защити,но реши да остави да става каквото ще.Нямаше сили да се бори.Върбата я сграбчи с жилавите си клони и я засили нанякъде.Лейла се строполи на земята в безсъзнание.Този път състоянието и беше още по сериозно от миналия-на езерото.Момичето стоеше неподвижно на тревата,а по това време никой нямаше да се появи.Изглежда щеше да стои така безпомощно,докато някой не я намери.

Рона имаше нужда от чист въздух.Задушаваше се в себе си.В какво се беше превърнала, по дяволите?Приличаше на чудовище!С тази черна коса, мрачни очи и бледа кожа...Беше отвращаващо!Но гневът в нея напираше повече от разума.Беше задушена в себе си.Излезе от залата за дуели и направо тръгна навън.Спря на място и вдиша дълбоко.Тръгна през двора и чу някакъв шум.Не му обърна внимание, но се повтори още веднъж.Поколеба се, но тръгна в посока на звука.Беше спрял...
-Лумос!-Беше се озовала на Плачещата върба.Огледа всичко и зърна силует на земята до стената.Доближи се...
-Лейла!О, господи...-Приятелката й лежеше в безсъзнание, но в този момент трябваше да залегне, защото върбата се беше развилняла.Издърба рейвънклоуката и я погледна.Ох, разбира се!Всичко това не трябваше да се случва.Тя само страдаше през цялото време.Не искаше да я изгуби за втори път!Но защо...какво се беше случило с Рона тези дни?В какво се беше превърнала наистина?!Постоя така за момент, за да помисли.Огледа момичето.Имаше тежки рани.Пак ли трябваше да ходи там....Нямаше значение.Метна я на гърба си и тръгна към Болничното крило.

Кейт бягаше на където й видят очите.Изведнъж се озова тук.Плашештата върба не беше толкова плашешта.Изведнъж върбата замахна.Кейт направи задно салто, което беше доста широко.
-Трябва да си по-бърза.-Засмя се тя.Като мен.-Каза кейт като избягна още един неин удар.После се изгуби в тъмнината.

Хърмаяни бе чувала много за Плашещата върба от както бе дошла, за това реши да я посети.Момичето отиде в двора, и забеляза това дърво което замахваше клоните си, и за малко да удари Хърмаяни.Тя се отдалечи малко, и погледна назад.После усети как плашещата върба я удря с единия от клоните си и Хърмаяни хвъркна назаде.Когато спря да пада рейвънклоувката погледна ядосано към върбата.

Лиза минаваше наблизо и видя, че новата рейвънклоука - Хърмаяни Евънс е ударена от плашещата върба. Хафълпафката веднага дотича при момичето.
- Добре ли си? Удари ли те много? - попита тя. - Това дърво е опасно, по-добре стой далеч от него!

-А не, не ме уцели много добре...наистина си е опасно, не се мръднах навреме!-рейвънклоувката се замся-Аз съм Хърмаяни Евънс..-представи се момичето и се изправи, като изтупя мантията си.

- Аз съм Елизабет Паркър! От Хафълпаф - довърши Лиз и показа мантията си. - Ти си нова тук, нали? Не че имам нещо против новите, само те питам! - тя не дочака отговора на момичето и продължи. - Тази седмица дойдоха много нови... Направо не смогвам да им запомня имената. Но така е по-интересно... повече приятели, но и повече врагове. Нещата са тясно свързани. Е, какво ти се прави?
"Май говорих прекалено много" - каза си Елизабет. - "Защо винаги правя така?!?"

-Да нова съм...-Хърмаяни се заслуша в думите на Елизабет-Врагове...да слидеринци ли?-попита рейвънклоувката.