Мрачните подземия

Това са те.Подземия с много коридори,водещи изпод целия замък.Имаше факли,които осветяваха,но си оставаше мрачно и подтискащо по тези места.Подземията водеха и до кабинета по Отвари,а също и до общата стая на Слидерин.

Харпи беше бясна след като наложиха наказанието да изчисти заедно с брат си мрачните поземия.Тя реши да отиде да види що за мрачни подземия са това.Отиде до някаква врата.Отвори я и видя коридори с портрети.Нямаше светлина.Тя прошепна "Лумос".От пръчката й се появи светлина.Почна да навлиза в подземията.Тя видя две врати една срещу друга.Отвори едната-видя кабинета по Отвари и я затвори,а зад другата се криеше Общата стая на дома й.Докато затваряше вратата чу стъпки и попита:
-Кой е там?

Денят беше мрачен и слънцето бе закрито от големи черни облаци. Всеки момент можеше да да завали, точно, както на Дийн му харесваше. Слидеринецът вървеше по коридорите на училището, беше му толкова скучно, а само преди няколко дни бе влязъл в Хогуортс. Все още не познаваше никой. Беше чул, че учениците имат право да се дуелират и много му се искаше да изпробва късметът си, но все още беше рано. След дългата разходка из училището, Дийн реши, че е време да се прибере в общата стая на Слидерин. Можеше да му излезе късметът и там да се запознае с хората от неговият дом, да намери нови приятели, с които да прекарва свободното си време. Момчето заслиза по стълбите на подземията, които щяха да го отведат до покоите на Слидеринци. Точно, когато бе наближил мястото, първокурсникът чу шум, който го изненада, понеже много рядко някой злизаше в подземията.
- Кой е там? - чу се момичешки глас.
Дийн се обърна и видя красиво момиче с вдигната пръчка, която осветяваше лицето му. По кантовете на мантията й той разбра, че е от Слидерин, усмихна се и заговори:
- Най-накрая някой от моят дом. Здрасти! Аз съм Дийн Уинчестър, от няколко дни съм в Хогуортс и също съм Слидеринец. Все още не познавам никой, но бих искал да се запозная с хората от моят дом.
- Здрасти, Дийн - усмихна му се момичето. - Аз съм Харпия Малфой, радвам се, че има нов Слидеринец в училището. Аз също съм първокурсничка.
- Какво правиш тук, толкова е студено... - потрепери леко Дийн.
- Наказаха ме да чистя подземието, само заради споровете ми с онази малоумница Ронамийтра. Мисли се за директор, а е първокурсничка.
- Какво е това име, хахаха! - започна да се смее Дийн, а с него и Харпия.
- Да, много е смешно, нали? Но трябва да изчистя тук... - каза жално тя. - Сигурно ще ми се пропелее целият ден, а брат ми също е наказан.
- Ще ти помогна, но кой е брат ти?

-Аз съм брат и!-обади се Драко, а той все още бе ядосан и се мръщеше.Поне като видя мантията на Дийн се позарадва малко.-Аз съм Драко Малфой!-представи се той.

Лейла излезе от стаята на Рейвънклоу и започна да обикаля замъка.Както си вървеше тя зърна входа към подземията.Реши да надникне.Знаеше,че тук е общата стая на Слидерин и си помисли,че може да види някой приятел.Момичето беше в лошо настроение,защото беше дочуло,че Рона е поускала някакво наказания за Драко и Харпия.Рейвънклоуката още не можеше да повярва,че "приятелката" и е постъпила така.Лейла слезе по стълбите и се озова в мрачните студени подземия.Започна де крачи бързо из тях,защото замръзваше.По едно време чу гласове.Реши да погледне кой е с риска,че може да е някой непознат слидеринец.Запъти се към гласовете.След това надникна зад един ъгъл и вида двамата си приятели Харпи и Драко заедно с още някако момче.Явно беше нова,защото рейвънклоуката не го беше виждала.Тя отиде при тях.
-Здравейте.-каза намусено с равен тон.

Харпия по едно време усети,че някой ги наблюдава.Тя се обърна рязко,но не вия никой.Двете момчета видяха изражението на вещицата.Тя се приближи към един от ъглите на подземието.Зад един от ъглите видя Лейла.
-ЛЕЙЛА!!!Какво правиш тук?-намръщи се прокобницата.-Защо си в такова настроение.-Харпи се сещаше,че слуховете са стигнали и до нея,но си замълча.

-Амии....Една от причините е,че току що научих какво е направила Рона.Сажалявам!Ще ви помогна с чистенето на подземията.Обещавам!-измрънка Лейла-Другата е...Няма значение!-завъртя очи момичето-Виждам,че си имате нов приятел слидеринец.Честито!-усмихна се леко то.След това погледна към земята замислено и се загърна с мантията си.Беше наистина студено.

Драко продължаваше да се мръщи, докато иведнъж Лейла се появи.
Той се обърна, рязко, и Харпия започна да говори нещо на Лейла.Беше странно, че тя идва в подземията, тук имаше прекалено много слидеирнци които стояха.А слидеринци винаги се заяждаха с другите.Той се обърна към нея, но беше в много тъпо настроение и продължи да се мръщи.
-Даа, сега видя ли колко е "добричка" и "мила" твоята приятелка, Ронамитра, и каква е лъжкиня, и само се оплаква от всички на директорката!

Харпия беше изнервена също толкова колкото и брат й.
-Значи и до теб са стигнали слуховете.Браво!Драко,не се мръщи!Не ни е за първи път.На мен не му пука вече.Ако искат да си трошат главите.Горе главата.Не си заслужава да си развалаш настроението.Аз и без това няма да си правя труда да чистя.

Лейла се намръщи още повече.
-Да...и до мен стигнаха слуховете.-обърна се тя към Харпия-И ДА ДРАКО!ВИДЯХ КАКВА Е!А сега вече ще спреш ли да ми го повтаряш?!Защото ти винаги го правиш!Все едно аз съм виновна!-обърна се рейвънклоуката към момчето.Тя говореше със страшно мрачен тон,все едно някой е умрял.Тя гледаше право в Драко и очите и пламнаха.

-Нищо такова-той се дръпна от стената защото се бе облегнал на нея-не съм казал!Просто не одобрявам дето дружиш с тая...Ронамитра!-той също се ядоса и погледна яростно.

Харпия видя,че нещата не вървят на добре и застана между тях:
-Хей,Хей!Стига!Ще се изпобиете вие двамата!Не си струва сaмо заради една вампирка.Спокойно!-Тя ги бутна на местата си-Драко до стената и Лейла от другата страна.-Като децата сте.Спрете се!

-Ами аз не мога да се спра!Постоянно слушам "Рона е такава....видя ли каква е....".Вчера пък трябваше да избирам.Еми сега няма какво да избирам!Да,Рона постъпи ужасно!Знам го.Но не съм аз виновна...Какво мога да направя?-нареждаше Лейла.-Харпи,брати ти очевидно не ме харесва.Говори с мен може би само,защото съм ти приятелка!Всеки път,когато сме тримата аз се чувствам като натрапник.И..все едночи ме няма.Драко,като не искаш да се мотая с вас кажи.-рейвънклоуката може би малко прекали.Това нямаше много общо с натякванките за Рона,но момичето просто не издържа.Беше си събирало прекалено много време.

Драко се намръщи още повече.Какво и ставаше на Лейла?
-Нищо такова не съм казал!Ще разбереш ли, че не ти си проблемът а РОНАМИТРА!-кресна ядосано той.
На слидеирнецът не му се слушаше повече.Той тръгна към общата стая на Слидерин, открехна вратата и влезе вътре.

-ЛЕЙЛА!!!!!-Кресна с убиващия си и строг глас-Стига!Не се натрапваш,но нали се сещаш,че не е момиче.Ако беше момиче щях да имам сестра която....ох и аз не си преставям,че имам сестра.Се тая!Успокой топката!
Видя Драко и му се разкрещя:
-А ти ела тук!Не си мисли,че ще се измъкнеш!

-Добре!Ща успокоя топката!Съжалявам,че споделих как се чувствам.Няма да се повтори.И...виж го как се обръща и тръгва!Момчетата така ли правят вече?-Лейла не мислеше какво говори.После може би после щеше да съжалява....

-Лейла!Стига толкова!-прегърна я тя и я потупа по главата.

-Някакъв проблем ли е, че искам да те оставя с Харпия и да си говорите двете на спокойствие?-каза Драко а последните думи ги каза с престорена ирония-Май аз няма какво да правя при вас двете!-ядоса се той.
Изобщо не беше вярно, че говори с Лейла само защото е приятелка на сестра му.

-Я стига!Почвате да се държите като деца.Не си заслужава!Стискайте си ръцете и да приключваме!-тя се подсмихна малко когато каза да си стиснат ръцете.Лейла и Драко се спогледаха.

Очите на Лейла се насълзиха.Тя не искаше да плаче,защото така създаваше впечатление,че е ревла.Сълзите обяче започнаха да се стичат по бузите и.Тя се обърна,защото не искаше Драко да я вижда така.
-Съжалявам,Драко!Не изках да си изпускам нервите но....Просто така се чувствам.Съжалявам,наистина!

-Ъъъ-той се почеса по тила-Ами няма нищо Лейла, много добре си знаеш, че аз мразя Ронамитра и не те смятам за натрапник!

-Ръцете!!!!Не се срамувайте.Само ние сме.Нали???-усмихна им се тя.Драко не беше много щастлив от факта,че пак ще си стисне ръката с друг.Това не му се отдаваше.

-Харпия престани!Много добре..-той се загледа в злобната усмивка на сестра си и се намръщи още повече-Не ми пука, стига с тези здрависвания ъъ сдобрявания де.Да отиваме към Голямата зала.Лейла, ти ще седнеш ли на нашата маса?

Лейла се опули.Тя в първия момент не можа да повярва какво е казал слидеринецът.След това го погледна странно.
-Ъъъ,какво си направил с Драко Малфой?!-ухили се момичето-Добре ще седна!-усмихна се след това.

-Да тръгваме...-каза той и погледна към Харпия която се усмихваше злобно.

» Мрачните коридори