Гробницата на Дъмбълдор

Тук до езерото на Хогуортс,беше Бялата гробница.Тук лежеше тялото на предния директор на Хогуортс-най-предания.Гробницата му бе от бял мрамор,а наоколо бяха засадени всякакви цветя.Имаше и магически,които,като се прибижиш до тях,запяваха тъжните си песни.Около гробницата имаше бели столове,които винаги стояха там,за хората които идваха.

Лейла Джоунс реши да посети Бялата гробница.Тя никога не беше идвала тук.Мястото й хареса защото излъчваше някакво спокойствие,но я и натъжаваше.Тя беше слушала много за Албус Дъмбълдор.Уважаваше го,въпреки че не го познаваше.Той е направил велики неща за Хогуортс.Така момичето седя известно време и мислеше за много неща.След това стана, погледна за последен път гробницата и тръгна към училището.

Беше тъмно като в рог.Рона не можеше да спи.Беше набрала китка цветя.
-Юпечюпнев!
Изрече девойката и цветята се сплетоха във венец.Тя го взе, облече си мантията и излезе навън.Когато отвори вратите на замъка вдигна пръчката си.
-Лумос!-Прошепна тя.
Запъти се към бялата гробница.Стигна там и постави венеца върху гроба на Албус Дъмбълдор.Седна на един от столовете и се загледа към него.После дигна очи към луната.Колко беше запленяваща!Постоя там ивестно време и се върна в замъкът.

Том и Анна се запътиха през двора смеейки се. Стигнаха до бялата гробница и усмивките им замръкнаха.
- Ей, това е гробницата на Дъмбълдор.
Том извади пръчката си и каза "Орхидеус". Един букет цветя се изви във въздуха и бавно запада бавно върху бялата мраморна плоча.

Анна направи същото,като след това целуна Том...

Харпия Малфой реши да посети Бялата гробница.Тя никога не беше идвала тук.Мястото не й хареса защото излъчваше някакво спокойствие,но я и радваше.Тя беше слушала много за Албус Дъмбълдор от брат си,за смърта му... .Тя не го познаше лично,но през очите на брат си сякаш го е познавала.
Изведнъж нахлуха странни мисли в ума на момичето.Тя се стресна от мислите си кото никога и се запъти към замъка......

Лили реши да се разходи малко из двора.Вече бе късно.Слънцето бе залязло и цареше пълен мрак навън.Лили излезе от замъка и използва Лумос,за да вижда.Стигна до Бялата гробница и отиде до мястото където бе положено тялото на Дъмбълдор.Лили се просълзи-все пак дъмбълдор и беше директор,като тя бе по-малка и беше разговаряла с него.След убийството му тя беше съкрушена.В съзнанието й изплува картина с образа на Дъмбълдор-как той я гледа преценяващо над очилата си с рогови рамки...тогава той я беше хванал как Лили замеря вратата на кабинета на Филч с торови бомбички.Лили се разсмя просълзена.След това тя прокара ръка напред-назад по капака на гробницата на Дъмбълдор,нейният най-любим учител,обърна се и се затича към замъка.

Лиза не знаеше къде да отиде. В един, единствен миг целият свят се беше струтил над нея... Тя осъзна, че не може повече така...
Когато вдигна поглед видя, че е пред бялата гробница. Тя знаеше, че в нея е погребан един от бившите директори на Хогуортс.
-Орхидеус! - тихо изрече тя и остави цветятя в гробницата.
...Чу някой да приближава. Спотаи се зад гробницата и оттам видя, че идват двама ученика от Слидерин. Бързо се измъкна и тръгна към замъка.

Лили се измъкна от спалнята тихо.Бе вечер.Мина по коридолите на замъка,без да обръща внимание на никой и на нищо.Стигна до двора и се запъти към гробницата.Отиде до самата гробница,сложи ръка отгоре и тихо прошепна:
-Орхидеус!-чифт орхидеи изникна във въздуха,Лили ги улови и ги положи отгоре.След това се облегна на стъблото на едно голямо дърво до гробницата и я загледа отстрани...свлече се на земята и сълзи потекоха от очите й.Лили ги избърса в кърпичката си и си спомни за баща си, и за Волдемор,по чиято вина той бе мъртъв...

Навън беше тъмно, но не беше много късно.Да, вечерният час беше минал, но тъй акто Рона умираше от скука, още сега реши да се поразходи.Не беше посещавала скоро Бялата гробница, а там й харесваше, а и много уважаваше Дъмбълдор.Излезе от замъка, тананикайки си някаква меланхонична мелодийка и за няколко минути беше до гроба.Седна на една каменна пейка и загледа плочата.Беше наистина много старателно украсена.Тъкмо щеше да прошепне заклинание, за да призове цветя, когато чу шумолене.Обърна се толкова рязко, че чак я заболя врата.Изстена и го потърка.Вгледа се, но беше тъмно и не видя нищо.
-Има ли някой...ехо..?

Лили видя че някой се приближи до гробницата и отиде да види кой е.Беше Рона.Явно тя се бе стреснала от шума,а това беше всъщност Лили.
-Здравей,Рона!Или по-точно добър вечер!-каза изненадана Дъмбълдор от появата на момичето.-Не трябваше ли да си в леглото?-попита Лили,но не със строгия си тон,а говореше мило и любопитно.

Ъъъъ...-Рона се смути и се изчерви-Съжелявам аз...ами...обичам да се разхождам вечер, а и...уф ще..ще ми отнемете ли точки, професоре?
На момичето й беше много гузно.Не искаше хич да се прибира.Цял ден беше затворена в задушната Обща стая.Сама.А и сега й се отвори възможност за разговор с човешко същество, а не само със Хермес...

Лили се зачуди,дали да постъпи като директорка и да отнеме точки..но се смили над момичето.
-Този път няма Рона.-каза тя.След това Лили внезапно се сети къде са и се изчерви-надяваше се че Ронамитра не я е видяла.Лили сведе поглед и загледа тъжна гробницата...сети се за деня в който Албус-баща й беше убит,но тя знаеше че от проклятието поразило ръкато му,той така или иначе щеше да умре..просто не им бе писано да бъдат щастливо семейство.Мислеше си младата Дъмбълдор,но не можа да се сдържи и се затъжи...

Рона си отдъхна и се радваше, че другите няма да си изпатят заради нея.Видя, че професорката се е затъжила и се зачуди, но след миг й светна.Чувстваше се неловко, незнаеше какво може да каже на възрастен човек и реши да си каже искрено, директорката беше човек като всеки друг.Беше свела глава и изглеждаше много тъжна.
-Липсва Ви нали професоре?-Опита се да прозвучи колкото се може по - мило и искрено.Знаеше какво е чувството в такъв момент...

-Да,липсва ми...-отговори без да се замисли Лили.След това се сети,че може би Рона не знаеше че Дъмбълдор е баща й.Може да се беше досетила по еднаквите фамилии..
-Рона,Дъмбълдор ми беше баща,не знам дали знаеш.Като по-малка бях много буйна и участвах във всички борби срещу Волдемор.-каза Лили и се засмя като си спомни за тренировките и за битките.В очите и се появи игриво пламъче и погледна Рона,зачудена каква ли ще е реакцията й.

Рона се смути.Не, не от това, че Дъмбълдор й беше баща, а че каот малка е участвала в битките.Учителката беше толкова млада...А явно беше изживяла много.Рона седна на каменната пейка до преподавателката си и вятърът отново заигра с косите им.Чудеше се какво да каже.Искаше да измисли нещо смислено.
-Какво стана след това?Какво направихте след като Дъмбълдор умря ...?
Интересно й беше, а и не се сещаше каква друга тема да подхване.

-След като Дъмбълдор умря,не знаех какво да правя.Сякаш целият свят се срути върху мен.-каза натъжена Лили.Преди баща ми да умре,той ми беше разказъл за хоркруксите,защото ми имаше доверие,а и съм и тогава бях доста добра оклумантичка и легилимантичка.Никой не можеше да узнае нищо от мен.-каза гордо жената.-Но той ме помоли да не правя нищо,тъй като бе възложил задачата да се унищожат хоркруксите от Хари,Рон и Хърмаяни.-тук Лили се ухили.-Познавах ги!Но тъй като татко не искаше да се замесвам,аз стоях настрана.Мислих си че ако тримата приятели се провалят,тогава аз ще унищожа хоркруксите.Но въобще не си губех времето!Издирвах и убивах смъртожадни,но ги убивах само ако се налагаше.-каза Лили.След това се притесни,че може би е казала твърде много за миналото си.-Рона,дано не останеш с погрешно впечатление за мен,след казаното.-каза учителката и се загледа в Рона,която седеше до нея на пейката.

-В никакъв случай.-Каза го равно и монотонно, а не изненадано както се очакваше.-Сигурно е било гадно да седите настрана, докато другите търчат насам-натам и вършат важни и значителни неща, а вие стоите безцелно...Сигурно сте се чувствали гузно и подтиснато...-Продължаваше да говори монотонно, без да извива и една нотка в гласът си.

-Да така е,исках да участвам в действията,но бях обещала да не се намесвам.-каза с равномерен глас Лили.След това си каза,че вече е прекалено късно и трябва да се прибират.
-Рона,вече стана късно.Трябва да се прибираме в замъка.
-Разбира се.
Двете станаха от пейката и се прибраха по спалните си.

Джеймс дойде до гробницата и мислено изрече заклинанието за цветя.Постави ги на гробът и седна на един стол.Надяваше се Дъбмбълдор да изскочи от някъде и да каже че това е просто една шега.Остана дълго време там.Почти си тръгна от там, но видя, че някой се приближава.

Това беше Лейла.Днес тя беше много тъжна.Спомни си за родителите си и реши да отиде до гроба на Дъмбълдор.Този път там имаше някой.Момичето се приближи и видя новия професор Джеймс Потър.Рейвънклоусата реши,че няма да е учтиво ако не го поздрави.
-Здравейте професоре!Как сте?-усмихна се Лейла.

Здравей! Добре, а ти?-отвърна професорът учтиво.

-Ами горе долу.-намуси се Лейла-Какво мислите за Албус Дъмбълдор?Сигурно много го уважавате.

Да наистина аз много уважах Албус.Понякога правех големи бели, но те бяха оправдани-изчерви се едва забележимо Джеймс.
-Ами ти? Нещо не е наред ли?

-Ами...-Лейла се поколеба дали да сподели-Мъчно ми е за родителите ми.Когато бях малка,бяха убити от Волдемор.Винаги когото се сетя за тях,се натъжавам.-Лейла се разстрои.По бузите й започнаха да се стичат сълзи.