В болничното крило...

Тук беше болничното крило... Понякога идваха ранени или болни ученици...

Рона влезе с Патриша в замъка.Разделиха се-Пати отиде в общата стая, а Рона се заискачва към болничното крило, където сигорно вече лежеше Лейла.Тя отвори вратата и вътре беше мадам Помфри.
-Мадам Помфри може ли да видя Лейла?
-Да, но набързо!-скастри я Попи
Рона се затича към леглото на приятелката си.Тя беше единствената в отделението.Тогава през прозореца влетя и преподавателката им.
-Лейла!Съжелявам, че ти причиних това!Не биваше да предлагам да ходим до езерото!-Рона вече хлипаше, а косите й бяха черни като изсъхнали...

Тогава Лейла отвори очи и се усмихна.
-Не се притеснявай Рона!Не си ти виновна!Пък и вече съм малко по добре.Ако не беше ти още в началото щях да съм мъртва!-едва продума тя.

Професорката много се зарадва, че Лейла е добре, но не го показа.Рона се успокои мъничко, но продължи да плаче.
-Рона.-Каза тя.-Мисля, че Лейла трябва да си почине малко.-Рона поклати глава и двете се отдалечиха.

-Лека нощ Лейла-продума Рона и с Грейнджър излязоха от отделението.
-Професоре...колко точки ще ни отнемете за нашата глупост тази нощ..?

-Мисля да не казвам на никой за това, но само този път.-Рона се зарадва много.
-Благодаря ви.-Усмихна се тя.
-Ами бо-добре щеше да е благодаря ти.-Каза професорката.
-Но неискам да се повтаря това.Става ли?-Попита Хърмаяни.

-Да!Двете с Лейла си изпатихме дмного днес и вчера!Тоест..ъъъ исках да кажа днес!Лека нощ!-и Рона побягна към кулата на Хафълпаф

Професорката сам се замисли:Какво ли са направили?Тя се беше заканила да ги пита, но си промени решението.Важното беше, че са добре.

-мадам Помфри-Викаше Харпия по каридорите.
-Какво има мила?
-Злополука с Рона!Месля,че има нещо в крака.
-Добре.-отговори мадам Помфри.
Харпия сложи Рона на едно от леглата и й каза:
-До няколко дни ще се оправиш и всичко ще е както преди.
-......

С големи мъки Рона се домъкна до Болничното крило съпровождана с Харпия.Момичетата влязоха вътре, а щом ги видя мадам Помфри се затича към Рона.Tя бутна момичето на едно легло и измъкна бързо треската от кракът на Рона.
-Ааа!-не беше по най-безболезненият начин.За щастие Попи никога не задаваше въпроси и Харпия и Рона се отърваха от наказание.
-До няколко дни ще се оправиш и всичко ще е както преди.
-Няколко дни??Имаме уроци и домашни...Мадам Помфри не може ли да ме пуснете сега??
-Най-рано утре сутринта!Да не вземеш да направиш някаква глупост и да развалиш всичките ми старания!

След като мадам Помфи даде заръки на Рона Харпия си тръгна без да каже нищо.Не я тревожеше какво ще стани с Рона.Сърцето й беше твърдо като камък.

Рона тъкмо щеше да благодари на Харпия за помощта, когато тя се обърна и си тръгна без да каже нищо.Рона я гледаше докато се отдалечаваше с многозначителен поглед и разочарование в очите...После се обърна, зяпна таван и стоя така цяла нощ...

След като Лейла занесе Харпия до болничното крило мадам Помфри й помогна да сложат слидеринката на едно от леглата.
Харпия не помръдваше още.Мадам Помфри попита Лейла:
-От колко време е така?
-Ами...вчера в голямата зала не хапна почти нищо и ми се струва,че е отслабнала много.Какво й е?-попита Лейла разтревожено.
-Ще видим какво й е.може да дойдете утре.
-Не!няма да я оставя сама.Ще остана.-настоя Лейла.
-Добре!-съгласи се мадам Помфри и излезна от стаята.
Лейла седеше на леглото до Харпия и я гледаше няколко минути и после реши да излезе.

Рона чу какво се е случило на двора след като излезе и се замисли за момент.Все пак тя й беше помогнала, когато в Къщата на крясъците се забиха треските в кракът й.Обърна глава към замъка за миг и закрачи бързо.След половин час беше в Болничното крило и влезе в помещението.Мадам Помфри не беше там.Доближи се бавно до леглото на Харпия и седна на стола до нея.Какво по дяволите си е въобразявала като не е яла нищо...Беше пребледняла много, а доколкото виждаше и кръвното й беше паднало.Тишината пронизваше Рона, беше толкова спокойно...

Лейла влезе тихо в болничното крило.Харпия спеше.Момичето седна до нея и остави количката с вкуснотиите на страна.Рейвънклоуката гледаше приятелката си.Никога не би предположила,че силната Харпия може да се озове тук.Хърпи вече си беше възвърнала цвета,но все още не беше,както преди.
-Орхидеус!-прошепна лейла и букет цветя се появи пред нея.Тя ги остави на шкафчето и продължи да гледа с тъга слидеринката.Надяваше се,когато се събуди приятелката й ,да се изненада от донесените вкусотии и цветята.

2ри ден Харпия беше в бесъзнание,но вечерта се опита да отвори очите си и успя.Наоколо нямаше никой и отново заспа,но никой незнаеше че вече не е в бесъзнание докато един шепнещ глас не я събиди.Това беше Лейла която прошепваше магия за цветя.Харпия отвори очи и както Рейвънклоуката я гледаше се стресна,но и се зарадва в това време че приятелката й се е събудила.

Лейла страшно много се зарадва!Тя веднага се ухили.
-Харпи!Ти се събуди!Слава богу!Как си?По добре ли си?-момичето отрупа харпия с въпроси.
-Спкойна,добре съм Лейла!-отговори Харпия по-мило от обикновено.
-Радвам се!И сега вече ще те попитам-защо по дяволите спря да се храниш?Ето виж донесох ти разни вкуснотии!-Лейла посочи количката с храната на слидеринката.

-Ами....-замисли се Харпия-изведнъж стана всичко и аз незнам защо,сигорно е някаква магия.Мерси и за храната която си ми донесла.
-За теб винаги!-усмихна се любезно Лейла.
-А да те питам...мадам Помфри каза ли точокакво ми е и кога ще мога да стана от леглото?-попита смеейки се Харпия.

-Ами..не каза точно какво ти е!Както знаеш не обича много да овори!-Лейла също се засмя.-Иначе спомена,че ще те пусне след 2-3 дена.
-Уфф-измърмори Харпия.Тя беше започнала да става същата каквато си беше и това много радваше приятелката й.
-Харпи,аз ще тръгвам,че стана късно.Утре пак ще дойда,обещавам!Лека нощ!-Лейла се наведе и прегърна слидеринката.След това се подсмихна и излезе.

Харпия се събуди и се чувстваше много по-добре,но отново беше сама в стята.Беше много гладна и за да се залъже изяде нещата които бяха останали от вчера.След това се загледа в тавана докато някой не дойде да я види....

Лейла не беше забравила Харпи,просто сутринта нямаше време да дойде-Е,сега вече се освободи и веднага изтича в болничното крило.Тя беше взела от голямата зала тайно каквото имаше за ядене-пилешки крилца,някаква супа и ябълков сладкиш.Момичето влезе при приятелката си.
-Здрасти,Харпи!Как си днес?
-Амии по добре съм.Само дето мадам Помфри ми дава да ям някакви баламочи-оплака се слидеринката.
-Страхотно-аз ти взех от голямата зала храна!Ето,хапни и дано да ти хареса!
Харпия без да каже нищо започна да се храни-изглежда наистина беше огладняла.Лейла много се радваше!Гледаше я как яде и се усмихваше.

Докато се тъпчеше като невидяла храна благодари на Лейла:
-Мерси,че ми носиш храна всеки ден.Попринцип не е редно,защото се държа понякога много гадно с теб.
-За теб винаги!-дори й да си се държала грубо с мен това е минало.-умихна се весело рейвънковката.
-Утре ще ме мога да стана от проклетото легло-Засмя се Харпия и след това Лейла отиде на някъде.

Лейла минаваше край болничното крило и реши да види приятелката си преди да я изпишат.Влезе тихо.Слидеринката спеше дълбоко.Беше като бебе!Лейла седна до леглото й и я загледа.Харпия измърмори нещо-явно бълнуваше-но нищо не се разбра.Рейвънклоуката реши да остане там и когато се събуди прияелкта й да излязат навън.

Харпия се събуди в много ведро настроение,защото днес я изписваха.
-Здр Лейла.-каза Харпи след като се събуди.
-Здр Харпи.Как си днес?
-Много добре.Ще тръгваме ли към голямата зала?-каза малката прокобница с нетърпение след като се облече.
-Ок.
Двете се Запътиха към залата и слидеринката вървеше много смело напред.

Лейла й тежеше на гърба.Поне не се задушаваше - глътката свеж въздух й беше разместил мозъка там, където трябваше да бъде.Най - после беше стигнала в Болничното крило.Отвори рязко вратата и там я посреща мадам Помфри.Рона не каза нищо само посочи областите на раните на Лейла и жената й кимна.Помогна й да я сложат на едно легло и хукна нанякъде.На първокурсничката не й се спеше, така че нямаше намерение да се връща в Общата стая.Толкова много чувства и мсили се въртяха из главата й, че незнаеше какво да прави.Седна на един стол до леглото на приятелката си и се облегна, загледана в нощното небе навън.