Къщурката на Хагрид

Къщурката на Хагрид се намираше точно на ръба на Забранената гора.Къщичката бе малка,а отвътре бе доста странна.В къщичката можете да попаднете на някое магическо създание,тъй като той се грижеше за тях.Въпреки че Хагрид бе полувеликан и имаше хора,които се страхуваха от него,той бе много добър и помагаше на всички.Фанг-кучето на Хагрид,също изглеждаше страшен,но бе много добро куче.

Лиян се разхождаше из двора на училището. Тя четеше един от дневниците на Хари Потър в който пишеше за къщата на Хагрид. Тя се приближи. Изведнъж тя чу шум. Стресна се и оголи зъби и почна да дъши дали не е тъмна сила или върколак. Беше човек. Зад къщата се показа....

Рона обикаляше покрай къщата на Хагрид.Изглеждаше много интересно.Показа се иззад един ъгъл и зърна Лиян, която душеше и беше оголила зъбите си на вампир.Момичето запази самообладание.
-О!Лия здравей...Може да не ме нападаш ако обичаш...-Рона й се усмихна.
-И ти ли разглеждаш къщата на Хагрид?

Лиян се извърна и оправи зъбите си.
-О боже Рона много ме уплаши. Можеше да те нападна. Да разглеждам къщата му, защото я има в дневниците на дядо ми. Искам да я разуча. А ти какво правич тук ?- попита Лиян и се огледа.

-Ми и аз правя нещто подобно...Много ми харесва постройката, изработката и всичко останало!Самият Хагрид според книгите е много интерес!
Тогава момичетата чуха стъпки зад себе си.Обърнаха се....

Обърнаха се и видяха Харпия и казаха в хор:
-Ооо Не Харпи.....
-Здравейте момичета,какво правите при тази изоставена къща-ги попита усмихвайки се Харпия.
Лиян й отговари,защото някой се провикна викайки името на Рона и тя тръгна.
-.....

-Оглеждаме я, а ти какво правиш тук ? Някоя черна магия ли ще искаш да правиш ?-тогава Харпи се намръщи и отговори....

-Ти май само тва мислиш че искам да правя!-отг Харпия и продължи-Просто реших да поогледам наоколо.Къщичката ми допадна и ето ме тук,а й брат ми ми е разказвал много за Хагрид.
Харпия винаги говореше с гордост за любимия си брат.
На Лиян нещо не й харесаха думите на Харпия и продължи:
-..............

-Не винаги си мисля за черни магии, но съм свикнала да мисля, че тези които са в Слидерин правят тоста тъмни магии. И на мен са ми разказвали много за Хагрид. Бил е полу-великан, бил е много добър. Иска ми се да го познавах.-тогава Лиян се обърна и каза:
-Ти ходила ли си в черната гора вечер ?- Лиян зачака отг на Харпи.

-Мммм...да ходила съм.Не е чак толкова черна колкото я водят,но беше много отдавна.А ти?
-.....

-Да, ходила съм.- Лиян се усмихна. Изведнъж даваля дъжд и двете момичета трябваше да се прибират е замъка.

Елизабет се разхождаше в двора. Сети се, че
не е ходила в къщичката на Хагрид и се запъти натам. Почука на дебелата
дъбова порта. Хагрид отвори и огледа Лиза.
- Аз съм Елизабет Паркър от Хафълпаф. Нова съм и реших да намина - поясни му тя.
- Ами аз... Добре де, щом си дошла влизай! - отвърна и той, но се разбра, че не му е много приятно.
- Кучето хапе ли? - попита уплашено тя.
-Кой? Фанки ли? Не, той е много добричък!
Лиза се зачуди, как едно огромно, страшно куче може да се казва
"Фанки"! Въпреки това, тя го погали предпазливо и се опита да не му
обръща внимание. Хагрид през цялото време правеше нещо скришом и не и
обръщаше внимание. Лиза не искаше да става прекалено досадна и си
тръгна, с извинението, че има много домашни. Всички и бяха казвали, че
той е много добър, но защо тогава я посрещна толкова недружелюбно!?
Може би просто не беше в добро настроение...

На Минерва и беше скучно, и реши да посети Хагрид.
-Хагриид....там ли си?-попита Минерва.
-О, професор Макгонъгол?Влизайте!-каза Хагрид малко смутен.
Минерва влезе в дървената къщурка.Видя Фанг, огромното куче което беше добро.При пътуването си Минерва се бе запознала с Хагрид и той и беше приятел.
-Какво те накара да наминеш...-попита отново смутен Хагрид.
-Ами реших да те посетя.Проблем ли е?-попита Минерва.
-Ооо, не не е проблем...-Хагрид продължи да се смущава.
Великанът донесе по един чай.Минерва отпи от чашата, и погледна Хагрид.Той изглеждаше смутен, сякаш криеше нещо.
-Харесва ли ти работата?-Хагрид захвана тема.
-Хмм, да.Учениците са по-умни отколкото очаквах..-Минерва въздъхна.
С Хагрид поговориха още време за работата, и за други неща.Професор Макгонъгол усети, че Хагрид е твърде смутен и предпазлив.Тя погледна часовника си.Бе стояла петнайсет минути.
-Е, Хагрид, довиждане.Аз ще тръгвам.-усмихна се Минерва.
Тя излезе като се обърна да поогледа дървената къщурка.

Джеймс реши да си направи малка разходка когато отиде и се отби при Хагрид.Той почука на врата и влезе.Видя че Хагрид държи бебе великан.Реше че е великан защото това бебе имаше размерите на 7 годишно дете.
-Извинявай Хагрид-каза той и излезе доста смутен.

Минерва беше затрупана с работа, но се освободи.
-Оххх, Хагрид!-измърмори тя.
-А, професор Макгонъгол влизайте!-подкани я той-Какво е станало?
-Нищо особено.Затрупана съм с работа...Зарежи!Как си?
-Ъммм добре.Ето ви кафе!-той сложи две кафета на масата.
Минерва пи малко от горещото кафе.Черните и очи гледаха Хагрид с любопитство.Хагрид започна да говори нещо си, но Минерва го слушаше добре.Той разказваше за своите приятели, които били дори по-големи от него.Минерва ахкаше и охкаше на всяко изречение.

Лиза се сети, че отдавна не е идвала тук. Тя почука на голямата врата и зачака някой да и отвори. Ослуша се - от вътре не идваше никакъв шум. Тя обиколи къщата и видя, че завесите на прозорците са спуснати. Растенията в задната градина бяха увяхнали и си личеше, че не са поливани поне от месец. Лиза се зачуди къде ли е Хагрид. Тя бавно тръгна към замъка, с намерението скоро пак да намине край къщурката на Хагрид.