Двора на училището

Лиза се разхождаше из двора. Общата стая беше препълнена и първокурсничката искаше да излезе малко на чист въздух. Тя загледа небето. Луната бе пълна и изключително красива. Звездите бяха много ярки. Бет имаше чувството, че ако се протегне ще ги пипне, а всъщност те са толкова далечни... Тя се замисли. За училището... за приятелите и... за всичко. Седна на един пън. Вятърът леко подухваше и разяваше косите и. Студът се провираше през тънката и мантия, но тя не му обръщаше внимание.

Изведнъж зад нея се чуха стъпки.Лиза се обърна и видя Амая.
-Здравей Мая.-Каза Лиза.Амая първо дори не разбра, че Лиза говори на нея.
-Здрасти!Как си?-Мая говореше докато седна и не започна да се въргаля в снега...

- Добре съм. Ъъъ... какво правиш? - зачуди се Лиза. - Ще се намокриш и ще ти стане студено!
Вместо да отговори Мая бутна приятелката си на земята.
- Хей! Какво правиш? - в този момент Бет направи кратка пауза и легна на снега. Беше забравила за любимото и занимание през зимата - да прави снежни ангелчета. Тя разпери ръце...

Мая се засмя.
-Ето какво правя.-И така двете момичета започнаха да си правят ангелчета.Изведнъж Лиза стана и направи снежна топка.После оцели Амая.
-Не е честно.-Каза Мая.-Но сега щв еидиш ти.-И така двете хафълпафки се заиграха със снега.

Лиза продължаваше да замерва Мая със снежни топки. По едно време усети, че цялата и мантия е мокра, но дори и тогава не спря.
- Знаеш ли, Сали... - започна тя. - Понякога ми става мъчно за мъгълските ми приятели. Почти ги бях забравила... а не трябва... може би няма да се срещаме много често... а и те едва ли още държат на мен... - една сълза се търкулна по бузата и. Лиз я избърса и продължи да замеря Амая със снежни топки.