Куидичните трибуни

Лейла седя доста време в голямата зала,като се надяваше до последно да има някакво парти за Вси светии.За съжаление обаче такова пранзненство не се състоя.Рейвънклоуката беше разочарована.Тя толкова харесваше този празник и сега,когато разбра,че няма да бъде отбелязан,се чувстваше ужасно.Затова реши да излезе и отново да се разходи по тъмно.Това я успокояваше.Този път Лейла избра куидичните трибуни.Там нямаше никого.Тъмнината се разцепваше от сияенето на този пот ненормалноголямата луна.Вятърът само от време на време духваше силно.Въпреки,че не духаше много,студът беше по-смразяващ от друг път.Момичето седна на едни от най-горните трибуни.Загърна се хубаво с мантията,сви се за да не му е студено и се загледа в голямата луна.

Вече се смраченяваше.Рона се беше запътила към Забранената гора.Но след няколко минути чу гласове.Поколеба се и реши да не се доближава.Тъй като вятъра проникваше през тънкото й яке, тя се затича, за да се сгрее.След няколко минути вече се изкачваше по куидичните трибуни и си търсеше място на най - високият ред.Качи се на една скамейка и погледна надолу.Беше ужасно високо, от мрака надвиснал над куидичното игрище не се виждаше нищо.Преглътна.Дали да не се хвърли?Щеше да е решение за всички.Изпухтя и се свлече на една седалка.Взря се в мрака.В далечината една сова прелиташе, явно отиваше на лов.Де да беше някоя животинка...Да няма проблеми...Извади емпечетворката си и пъхна слушалките в ушите си.Усили звука до край, за да я разконцентрира и да я накара да не мисли за нищо.Ушите й бучаха от силната мелодия, а момичето бе сбръчкало чело.Накрая просто избухна:
-ААААААААААААААА!- гласът й отекна в тишината.Няколко птици от дърво в далечината фръкнаха, а вълчи вой се спусна като отговор на крясъка на хафълпафката.Загледа се в една точка, сетне заплака.Захлупи глава в ръце и се зарида...

Кейтлийн се разхождаше из училището.Тя току-що беше пристигнала и незнаеше на къде да тръгне.Изведнъж пред нея се мярна едно момиче от нейния дом.Кейт се усмихна и каза:
-Здравей!Как се казваш?

Лейла погледна момичето.Тя много се зарадва,че е от нейния дом.
-Здравей!Аз съм Лейла Джоунс!А ти си..?-Лейла също се усмихна.Докато чакаше новото момиче да й отговори,се наведе и взе малко сняг.Той беше първият за тази година.

-Аз съм Кейтлийн... Кейтийн Роджърс, но може да ми казваш Кейт или Лин.Приятно ми е.-Каза момичето като също взе сняг.-Това са куидичните трибуни нали така?-Попита Кейт.Лейла поклати глава...

-Дам...Ако искаш да останеш сама тук е най-подходящото място.
Лейла въздъхна.Тя направи снегът на топка и я хвърли нанякъде.Загледа се.След това се обърна отново към Кейтлин.
-От къде си?Разкажи ми нещо за себе си,ако искаш разбира се!-продължи Лейла,която беше в много добро настроение.Тя се надяваше скоро да срещне и Драк и Харпи.Беше се затъжила за тях,нищо,че вчера бяха заедно.Вятърът малко се усили и снежинките започнаха да падат на една страна и да се сипят още по бързо по косите на двете момичета.

Кейт каза:
-Ами аз нямам родители.Майка,баща,баба и дядо...нищо.Те починаха и няма с кого да говоря.Това е друга история обаче.Аз съм от Англия, а като нашите заминаха се преместих при баба ми и така.Родителите ми не се върнаха и баба ми почина.И сега живея сама в една малка къща и се правя на бедна.А при теб как е?

Лейла съжали момичето.Та то си нямаше никого.Тя поне живееше с баба си...
-Ами аз съм от едно малко градче в Англия.Като съм била малка родителите ми са били убити от Волдемор!Сега живея с баба си.-разправи накратко Лейла.
Вече беше се стъмнило.Ставаше вси по студено.Тя се загърна добре с мантията си и предложи на новата си приятелка:
-Хайде да отиваме в голямата зала!Искаш ли?Можем да изпием по един чай!..

На Кейт също и стана студено и тя се съгласи.Двете момичета тръгнаха приказвайки си.Кейтийн вече беше щастлива, че си е намерила приятелка.

-И тук няма никой.-Каза тя.Искам да се запозная с още някой грифиндо,хафълпаф,рейвънклоу,слидерин.Нямаше значение.После тя се загледа в небето нещо миришеше.Но тя не чуваше нищо само птицие.Може би совите.И тя незнаеше После аромата стана ясен две момичета.Пред нея излезе само една картина на две момичета при едно езеро и там някакви работи, които излизат от езерото.После картината стана ясна.Две момичета и някакви пипала.Момичето се затича към езерото със всички сили.

Лейла беше в много тъжно и мрачно настроение.Тя се чудеше къде да отиде.Никъде не я свърташе.Тогава погледна към куидичното игрище и по точно-към високите трибуни.От тук се виждаше,че няма некого.Момичето хукна на там.Бягаше бързо за да се стопли.Снегът хриптеше под краката му.И ето след малко вече беше на игрището.Погледна нагоре и реши да се настани на едни от последните седалки.По тях още имаше от вчеравалелия сняг.Лейла го избърса с ръка и седна.Загледа се в далечината.Беше много самотна.Не беше виждала никой от приятелите си.Е...Харпи и Рона щеше да ги види вси някога...Тагав в съзнанието на рейвънклоуката изскочи един образ...Драко..Къде беше той?Ами ако си е тръгнал...Нее...та нали двете със сестра му го бяха разубедили...И все пак това беше той..не се знаеше какво му е хрумнало.При тези мисли от очите на Лейла потекоха сълзи.Тя никога не си беше представяла,че може толкова да се сприятели със слидеринци.И сега,когат един от тяхо може би си е отишъл... момичето не можеше да приеме това.Можеше пък прсто да си въобразява...и всеки момент Драко и Харпия да се появят заедно от някъде...Стъмни се. Вятърът се усили.Той се впиваше в Лейла и ветрееше косите и.Момичето продължи да гледа незнайно накъде.

Докато Лейла блождаеше на някъде Харпи излезе от гората и отиде на трибуните.Погледа на Харпия и Лейла се засякоха.Харпи беше като бродещ призрак който не може данамери спокойствие гушнал дневника си.Тя се настани до рейвънкловката.Беше нещастна.
-Здравей,Лейла!Как си?-подсмърчаше вещицата при спомените с брат си.Мислеше си,че никога повече няма до го види.

Лейла гледаше някак втренчено приятелката си.Изглежда тя също беше в лошо настроение.Рейвънклоуката предполагаше защо.Когато Хорпи я попита как е та и отговори с въпрос.
-Харпии...виждала ли си Драко?Къде е?!-Лейла се разплака.Тя не искаше да разстройва и слидеринката,но не се сдържа да попита.Боже..Може би двете повече нямаше да видят Драко в Хогуортс..И какво щяха да правят тогава?!

Харпи видя как Лейла след въпроса си се разплака.Слидеринката не се сдържа и тя почна да рони сълзи.
-Не знам къде е!Страх ме е!Никога не съм се чувствала така безпомощна.Имам чувството,че някой е откраднал нещо от мен.Нещо скъпо за мен.Прокобницата не се сдържа и прегърна Лейла.Двете се прегърнаха и почнаха да плачат без да се тревожат,че ще ги види някой.

Вятърът духаше силно.Беше много зловещо.От време на време някой тъжен стон от плаченето на двете момичета прорязваше тишината.Наистина това беше може би най-тъжният момент от престоя и на двете.Те бяха свикнали да са с Драко...да се разхождат.. да се смеят.Лейла беше свикнала дори и с дразненето между Харпи и брат и..И сега това наистина и липсваше.
-Харпи..Ти го познаваш по-добре.Мислиш ли,че може просто ей така да си е тръгнал,въпреки,че каза,че няма да го направи?!-хлипаше рейвънклоуката.

-Може би!Вече ори аз се питам дали го познавам толкова добре!Страхувам се,че си е отишъл.Не искам да е истина,но май ще стане.-започна да плаче още повече.-Дано да не се разнесе из замъка.Тази малка вампирка......ще я убия саморъчно ако Драко не се появи до края на седмицата.-стисна в юмрук ръцете си.Така злоба не се срещаше често.-Знаеш ли,че имаме в Слидерин вампирка.Наредихме се много добре!Рона и Лия-вампири-хъфалпъв и сега-Джейн или там каквато е-вампир-Слидерин.

След името Рона Лейла не чу нищо повече.Правилно ли беше чула?!Или Харпи се бе объркала.
-Ч-чакай малко!Рона-ВАМПИРКА?Харпи правилно ли те чух?За какво говориш?-рейвънклоуката се опули.Но как...възможно ли е Рона да не и беше казала...или пък да се е превърнала наскоро във..вампирка?!

-Мда!Правилно чулРона от вчера е вамирка.проф.Волтури я ухапа в гората.Аз тькмо зе разхождах и видях Рона.От километри се забелязваше.Тя беше огладняла и аз я подразних както обикновенно.Тя гледаше към връта ми и се изкушаваше.-Лейла почна да оглежда въта на Харпи.

Рейвънклоуката не можеше да повярва.Направо не знаеше какво да мисли.
-Ама..К-как така?!Не мога да повярвам!Само това и липсваше на Рона!А теб..нали не те ухапа?!-гледаше уплашено момичето.То познаваше вампири,но това,че една от най-добрите и приятелки е такава я караше да се чувства странно.Това вече дойде в повече на Лейла.Тя се загледа в тъмнината с укокорени очи.

-Спокойно!Знам как д се защитавам срещу вампири.Подразних я малко,но не ме ухапа.Тя да имаше късмета да ме ухапе.......щеше да си умре на място.Ще я увия даже преди да ми сложат знака на Волди.-почна да говори с омраза Харпи.

-Харпи..Моля те!Защо я мразиш толкова..?!Апък аз щях да ти предлагам да и помогнем по някакъв начин...-измърмори Лейла загрижено.Тя помълча малко.След това отново изплува образът на Драко.Момичето още не можше да повярва,че няма да го видят повече в Хогуортс.Отново се разплака.

-Хайде,Лейла не плачи.Ще го преживеем все някога.Искаш ли да се приираме?Стана студено и без това.Лейла се съгласи и се отправиха към замъка.