Трета оранжерия

Мая си вървеше и изобщо не слушаше изведнъж само премигна и се усети.Тогава тя започна да слуша всяка дума на професорката.

-Чудесен отговор, Лъвгуд.Домът ти печели 10 точки!-каза Макгонъгол.-Сега ще видите мандрагората.Тя поведе ученици на едно забутано място, до един сандък.
-Сложете си наушниците, както каза Рона, крясъкът им е ужасно силен и ще ви зашемети дори...убие.Но тази мандрагора е още млада, и най-много само да ви зашемети.
Учениците се сбутаха, и си сложиха наушниците.Най-накрая е професор Макгонъгол си сложи наушниците.Дръпна едно голяма растение за листата, а от там се показа едно бебе.От главата му излизаха листа, това смая доста ученици.От бебето се надигна висок писък.Минерва го натъпчи обратно.
-А сега ще отидете до сандъчетата.В онзи чувал има почва.Вземете мандрагората, и я засадете във сандъчетата.Няма да е трудно, защото ще сте по трима.Т.е. по трима на един сандък.И не си сваляйте наушниците!
Минерва огледа децата.
-Сами си изберете с кой да сте!-каза тя, и ги зачака.

Рона потърси с поглед Лейла и я повика до себе си.Двете подготвиха саксията с мандрагората и една празна и Рона отиде до едно чувалче пълно с рохка почва, за да го използват.Приготви една шепа извърна глава и с наушници залепени за ушите й зачака писъкът на мандрагората, която Лейла щеше да изтръгне.

-Добре, Харпия, ти ще работиш сама.Отговора ти е добър, домът ти получава 10 точки!-Минерва погледна към другите ученици.
Някои от тях търсеха приятелите си, с които да работят.

Макгонъгол обикаляше, за да види как се справят учениците.Някои не бяха готови, а други направо работеха като машини.Минерва стигна до Анна Гаврилова, и надникна в сандъка.
-Чудесно, Анна.Получаваш +10 точки!-обясни Минерва, и продължи да огледжда учениците.

За съжаление на Ричард,който беше сезаписал по-късно в ъв училището,езва ли учителакат щеше да му провери работата,тъй като всички се изнесоха и отидоха да порверят дали ще имат домашно.Все пак момчето имаже желание да свърши тази работа,независимо,че няма да има кой да го ооцени после.Не искаше да изостаав от другите,затова отиде до масата и се приготви за работа.Сл ожи си наушници на ушите,добави си ръкавици и се захвана работа.Взе празното сандъче,което стоеше близо до него и го тури пред себе си.След т ова наведе се над растението и със цялата си сила се опита да издърпа мандрагората.Първите няколко опити осатанха безууспешни,но четвъртия успя и изпотен и задъхан Ричард погледна към раст ението,което приличаше ва малко бебе със грозно тяло и физиономия.Никак не го хареса много,затова побърза да го сложи в сандъчето,перди да се разпищяло.Момчето сложи внимателно растението вътре и започна да слага пръст от горе.Вече беше готов итъй като беше останал сам,написа една бележка на учителката,за да може после ако дойде да види свършената от него работа.

Всички се бяха наредили по тройки, само Луна останах сама. Въздъхна, беше свикнала да е сама. Взе наушниците и застана до съндъка. Огледа любопитно разстението. Луна идърпа мандрагората, писъкът беше оглушителен, дори и през наушниците. Побърза да го сложи в празният сандък и го засипа бързо с пръст, което спря писъкът на растението. Всички стана добре, само че Луна се разсея и бутна сандъка, пръста се изсипа и растението пак изпищя. Тя се притесни, взе растението и отново го зася, надявайки се че професорката не е забелязала злуполуката.

Мона седеше точно до момичето и водя какво направи.Тя първо вдингна ръка, но после я свали.Поне веднъж се опитай да си мила, но нищо не ставаше.Слидеринката отиде до момичето.
-Няма да те издам.Или поне ще се опитам.Аз съм Монда Халоу, а ти?

Тъкмо когато се успокои, че никой не е видял, видя втренченият поглед на една Слидеринка и след това и се при иска да изчезне, защото момичето вдигна ръка. За щастие тя обаче се смили над нея и я свали.
-О, мерси много, толкова съм невнимателна, аз съм Луна Де Адел, приятно ми е да се запознаем.- усмихна се Луна.

Мона се усмихна на момичето.
-Искаш ли да се разходим до езерото след часовете?-попита Монда рейвънклоуката.

-Да, би било страхотно!- отвърна Луна щастливо.

-Добре.-Каза Мона като продължи работата си с мандагорите.Звънеца би и Мона се запъти към езерото.