........- Драко Луциус Малфой, ставай веднага! – Режещият глас на Нарциса Блек раздираше въздуха като трион. Тя викаше сина си вече за трети път, но той не благоляваше да стане. Но явно бе буден.
- Искам да спя! – изхленчи момчето. – Остави ме на мира!
- Драко миличък – подхвана внимателно, но против волята си майка му, - време е… Пък и скоро закуската ще е готова.
- Остави ме на мира! – измърмори Драко, явно недоволен, от това, че са го събудили.
- Но хайде де… - наложила си да се сдържа извика Нарциса. – Ще има вкусен омлет със мантикорско месо.
- Добре де, добре… - отвърна явно изкушен младият Малфой. – Ще се приготвя след минута.
- Побързай, защото трябва да обсъдя с теб и плана за освобождаване на баща ти. - разсеяно допълни жената, сякаш ще клюкарства със съседа.
Чу се трясък. Драко се бе смутил от тази вест… доста. Пръчката му се плъзна от ръката и отсече един от краката на бюрото. Притеснена, майка му дотърча горе и попита:
- Драко? Какво… Ооо… - По лицето й се разля усмивка на успокоение. – Тези странни изблици у теб, когато стане дума за баща ти, почват да ме притесняват. – Физиономията й стана по-сериозна. – Да не криеш нещо?
- Не, какво мога да пазя в тайна за татко? – изсмя се Драко. – Че ние бяхме заедно през цялото време.
- Радвам се, че е така. – видимо доволна каза Нарциса, но не можеше да не забележи, че синът й прилага оклумантика, при безмълвните й опити за легилимантика. Какво ли можеше да означава това???........
ТОВА МНОГО МЕ РАДВА.BИЕ КАКВО МИСЛИТЕ?
Наистина радва!
