Ледената пещера

Заглавие: Ледената пещера Съб Сеп 19, 2009 4:54 am

Това е ледената пещера.Тя се намираше във висините на Хогсмийд.До нея се стигаше трудно,имаше баир на горе и много камъни.Пещерата бе голяма и имаше тунел в нея,водещ незнайно къде.Повечето предполагаха че води до Забранената гора в Хогуортс.Дори и да беше лято,пещерата бе винаги студена и стените и тавана бяха покрити с лед.

Рона посети почти всички магазини и сега й се правеше нещо друго.Отклони с епо една пътека, която постепенно се оказа баир и беше натрупан с камъни.Момичето с мъка се изкачи, но си струваше.тигна до една пещера, която лъхаше студ.Магическа очевидно, защото беше цялата от лед.Момичето влезе и с еогледа.Беше много красиво и бяло.Ледовете бяха синкави и блестяха от малкото слънчеви лъчи, които влизаха през дупчиците.Първокурсничката дишаше през устата си и от нея излизаше пара, защото й беше студено.Рона апристъпваше плахо, защото беше много хлъзгаво и разглеждаше красивата пещера.Имаше тунел в дъното, който беше особено дълъг и момичето реши, че ще го изпробва следващите дни.

Лили влезе в пещерата и се огледа.За първи беше тук.Видя,че малко по-напред Рона стои и тя като нея рзглежда пещерата.Рона очевидно не бе видяла Лили.Учителката видя,че в дъното на пещерата имаше тесен,дълъг тунел.Не знаеше къде води.Лили отиде зад Рона и й каза:
-Здравейте,г-це Лъвгуд!Интересно място,а?Но признавам,че аз си падам по по-слънчевите и топлите места.-каза студено Лили и извърна глава към тавана,за да погледа ледените висулки,които бяха дълги около половин метър,а някой метър дълги.

Изведнъж Рона чу глас и се стресна.Първо не го позна, но с еобърна и видя професор Снейп.
-Професоре!-усмихна се момичето-На мен ми е все едно какво е мястото, стига да е спокойно и усъмотено...Такива ги обичам!
Девойката се усмихна.Беше весела, че има с кой да си говори.

Учителката се усмихна на Рона.След това загледа към вътрешността на тунела,където бе проходът,като се опита с очи да проследи накъде води.След това се подхлъзна и падна назад.Падна по дупе и я заболя.Лили обаче бързо се съвзе и се засмя.Сигурно падането и се стори доста смешно и на Рона.Лили погледна Рона и видя че и тя се смее.
-Дявол да го вземе тоя лед!-каза още разсмяна Лили и се изправи,като се засхлъзга но този път внимаваше да не падне.
-Трябваше да си взема кънки за лед с мен!-пошегува се Лили и видя че явно на Рона много и допадна шегата и пак се засмя.
-Ох,боли!-каза учителката разсмяна и се свъси от болката.

-Професоре, виждам, че и вие се интересувате от дъното на тунела, а?Къде ли води...
-И аз незнам-отвърна професорката.Двете се загледаха в тунела мълчеливо.
-Добре ли сте?Много ли ви боли?-подхвана момичето...

-О,не!Нищо ми няма.-каза спокойно Лили.Едно леко натъртване за нея нямаше значение.-Интересувам се от тунела,но честно казано се притеснявам от това къде ли води...-каза с глас изпълнен с любопитство учителката.-Лумос Максима!-каза Лили и от пръчката излетя ярка светлина,която отиде и освети тунела.Светлината продължи навътре и остана на едно място.Лили се зачуди какво ли има там-дали тунелът продължаваше или спира някъде...
-Искаш ли да поразгледаме,Ронамитра?
-Да и на мен ми е любопитно!-каза Рона.
Двете завървяха навъртре в тунела.Стори им се,че вървяха дълго.Стигнаха до края на тунела.Пред тях се разкри втора,много по-голяма от другата пещера.Но тя бе изпълнена с някакво езеро,а водите му бяха мътни и тъмни...

Пещерата не беше ледена и красива, висулките ня блестяха от слънцето.Всъщност там въобще нямаше слънце.Пещерата беше кална, от засъхнали скали, а висулките също бяха от кал...езерото, или по-точно блатото, на което приличаше миришеше не много гостоприемно, а вътре балбукаха някакви неща...
-Професоре какво е това?-попита любопитно Рона

-И аз не знам,Рона!-каза Лили малко стресната,като видя че водата бълбука.-Това езеро със сигурност е прокълнато!-каза учителката силно заинтригувана.Тя не обърна внимание на Рона и се приближи към стената на пещерата.Лили гледаше и пипаше с пръсти влажната стена,като си мърмореше нещо.След това се обърна към Рона,очите на професорката бяха ококорени,сякаш не можеше да повярва на очите си.Рона явно се почуди дали учителката й е на себе си и се приближи към нея.
-Професоре,добре ли сте?
-Това място е омагьосано от много силна черна магия!Такава каквато дори аз не умея.-каза Лили сякаш обханата от транс.-Това място носи чертите на магията на Лорд Волдемор!

Рона се стресна много.Дойде й като гръм от ясно небе.Как може никой да не го е намерил толкова много време!Толкова много години!Щом магията е присъща само на Лордът значи..няма кой друг да го е омагьосъл..Но защо учителката се държеше така?Рона нищо не разбираше.
-Професоре какво става?Каква магия е направена?Кога е омагьосана?С каква цел е направена?Не, не разбирам...
Момичето беше много объркано...

-О,Рона,не знам кога е било омагьосано това място,но със сигурност е било преди лорда да бъде убит от Потър!-каза вече със спокоен глас учителката..-Могъща черна магия е направена тук,сигурно за да се предпази мястото от нежелани!-тогава на Лили и хрумна една налудничава идея.-Това може да е езерото,където лорда е бил скрил един от хоркруксите си!-каза пак с вълнение учителката.
-Наистина ли?Професоре,но нали мястото не е все още опасно?-каза леко притеснена Рона.Лили не отговори,само отиде до ръба на езерото,приклекна на колене и насочи към тъмната вода светещата си пръчка.Нищо не се виждоше във водата.Тогава пред Лили изкочи нещо.Беше човешка ръка!Лили и рона я видяха и скочиха назад стреснати.След това Лили и ученичката й се отдръпнаха назад.
-Ронамийтра,мисля че трябва да се махаме оттук!-каза Лили изплашено.Тя не се страхуваше за себе си,а от това че Рона можеше да пострада.

Рона подскочи и изкрещя.Сърцето й затуптя изплашено.Не, не се страхуваше от ръката, а от това, което можеше да стане след това.Първокурсничката кимна на професорката си и затича към тунела наобратно.Чу как професор Снейп прави някаква магия и стъпките й отекваха зад момичето.Когато стигнаха до Ледената пещера брюнетката се обърна към учителката.
-Професоре какво стана?Излязоха ли още гадини?Направихте ли нещо?

-Не,нищо повече не излезе,Рона,но се уплраших да не се появят още инферии!-каза задъхано Лили,тъй като и тя бе бягала по тунела към ледената пещера.-Направих им магия,от която няма да могат да излизат от езерото!Хайде да се махаме от тук,искам да се върна в стаята си в хотела и да си легна,за да си почина.
-Добре,професоре,и аз тръгвам от тук с вас.-каза веднага Рона.
Двете заслизаха по каменистия баир,а Лили се прибра право в стаята си в хотела.