Гробницата на Дъмбълдор

Учителят започна да се чуди какво да направи.
-Знам.Много достойни хора са умрели от ръката на Волдемор или от някой от неговите последователи.Аз познавах твоите родители.Те бяха много способни магьосници, но това едва ли ще те утеши много.Но, понякога е доста смешно да видиш грозния цепнат нос на Волдемор.-избъбри Джеймс и се засмя леко за да ободри Лейла.

На Лейла и стана смешно.Тя леко се засмя.Стана й много приятно като разбра,че професорът е познавал родителите й.
-Благодаря ви професоре.Наистина се поободрих малко.-усмихна се момичето-Стана късно.Хайде да тръгваме към двореца!

Добре!-съгласи се той с усмивка и тръгна заедно с Рейвънклоуката към Хогуортс.

Анна реши да мине покрай Бялата гробница,а после да си вие на воля из Забранената гора.Тя така искаше да стане втори курс,че даже ритна един камък,без да иска,и той отвори един таен проход,който водеше на някъде...Но къде?Улфъс тръгна по него.Анна го последва.Двамата вървяха,вървяха и стигнаха до едно място с разклонения.Първото водеше към езерото.Второто -към кабинета на Дъмбълдор.Добре ,че новият директор не беше там.Третото и последно отвеждаше до Забранената гора.Анна веднага излезе от прохода и отбеляза с знак на Грифиндорците камъка и посоката,към която трябваше да се ритне.Момичето и вълчето и се затичаха към Забранената гора,но преди това грифиндорката направи магия за забравяне.Така всеки излязъл от мястото щеше да забрави какво е видял.