Отделът за Наранявания,причинени от магически същества

Тук се намира отделът за Наранявания,причинени от магически същества.
Това е стаята на лечителите от този отдел.Тя бе доста голяма и приличаше на хол.

Нямаше и ден и преместиха Лейла в Свети Мънго на 1 етаж-отделът за Наранявания,причинени от магически същества.Магическото същетво в този случаи беше плачещата върба.
Лекарите незнаеха колко дни ще е в това положение и слидеринката започна да си "гризе" ноктите от притеснение,но я придружаваше на всякъде където лекарите я водиха докато Рона преди да я преместят отиде някъде и дори не каза къде отива.

Когато пристигна при Лейла лекарите на врата й казаха,че в 01:00ч е илезнала от "кома".Слидеринката се зарадва много и побърза да влезе.Лейла вече беше будна и прегладняла.Харпи влезе в стаята и изненада момичето.То не я виждаше,защото вещицата се бе скрила и направи магията за цветя.Лейла се стресна когато видя да се появяват цветя,но се досети кой е.....

Рона си измисли оправдание, за да се измъкне от училището.Вчера нямаше възможност, но днес успя да отиде в "Свети Мънго".Нямаше представа в кой отдел е, защото нараняванията й бяха странни.Пита рецепционистката и тя я упъти.Разбира се, за да се реваншира, че вчера не е успяла да дойде, Рона й беше донесла две огромни кутии с шоколадови жаби, хиляди желирани бонбони, всякаквовкусови бобчета и сладкиши....и един домашен пай от майка й.Изкачи се по стълбите и се огледа за отдела.Отвори вратата и потърси с поглед леглото на Лейла.Беше в дъното.Там седеше и Харпия.Беше й трудно да ходи с купищата сладки, и изпусна една-две, но стигна до леглото и остави храната на едното шкафче.Седна на един свободен стол, без да казва нищо на слидеринката.

Лейла отвори очи.Тя първо не можеше да осъзнае къде е,но след това си спомни всичко.Момичето много се зарадва ,когато видя двете си приятелки.Въпреки,че им беше ядосана тя им се усмихна.Беше щастлива,че ги вижда, и че са добре след глупавия дуел.Тя се огледа.Буквално беше отрупана от всякакви вкусотии.Рона и Харпия много се бяха постарали.
-Хей,к`во става!-Лейла се засмя.-Благодаря ви за храната!Ще има да ям една година!-тя погледна странно приятелките си.Искаше да разбере дали са се помирили.

Рона и Харпия видяха, че Лейла се е размърдала и се наостриха.Когато чи безгрижният й глас Рона се усмихна.Радваше се, че е добре.Искаше да я прегърне силно, но не искаше да й причинява нови болки.
-Хеййй Лейлс!Добре ли си мила?Как са болките.
Подаде й една кифличка и загледа с интерес момичето.

Лейла се ухили и грабна кифлата.Започна да яде като обезумяла.Там й даваха ужасни храни.
-Добре съм!Боли ме тук там,но се търпи.Вие как сте?Не ми казвайте,че още сте като куче и котка!Сдобрихте ли се?-очите на лейла светеха-бяха изпълнени с надежда.

Рона и Харпия се спогледаха бързо и отместиха рязко глави.Лицата им помръкнаха, и с Лейла стана същото.Последва дълга пауза мълчание, в което се чуваха само стоновете на другите пациенти и дишането на момичетата.Тогава Лейла остави кифлата и промълви:

-Така значи...Много жалко.Мислех,че поне след като се случи това с мен ще се помирито,но явно съм грешала...-Лейла се намуси.Целия й ентусиазъм изчезна.Момичето погледна приятелките си накриво и се мушна през глава под одеялото.Много се беше разочаровала.Надяваше се,че ще има малка полза от идването й тук,но уви...
-Искам да остана сама!-измърмори Лейла.
Харпия и Рона отново се спогледнаха и излязоха с бавни крачки.

Рона дълго мислеше цяла нощ какво да каже на Лейла и тогава се реши.Излезе от замъка и отиде в "Свети Мънго".Отвори вратата на отдела и се приближи до леглото на приятелката си.Тя беше будна.Рона остави букета с цветя, който беше донесла , пое си въздух и отвори уста:
-Виж Лейла....незнам как да започна, но...-издиша и погледна момичето.-Знам, че искаш да помириш мен и Харпия и да ни сдобриш, но това няма как да стане.Не може да се опитваш да помириш две момичета, които не се харесват.Които имат различия, не се понасят и т.н...И насила няма как да стане просто....И колкото и наранявания и не дай си Мерлин, болести да хващаш, да си мислиш, че това ще ни вразуми, няма как да стане...Помисли си...И ако това е някакъв избор, който трябва да направим, боя се, че не е по силите ми, колкото и да те обичам....
Рона си отдъхна.Беше казала всичко на един дъх и очите й се насълзиха, боейки се от идващият отговор.Последва дълго мълчание, Рона погледна Лейла и тя промълви:

-Добре-каза рязко Лейла-Щом така сте решили аз не мога да променя нищо.Карайте се,дразнетесе..щом намирате това за добре...Аз днес излизам от тук и няма да ви се налага да стоите заедно,както когато идвахте да ме видите.Не се притеснявайте за това!А сега ми се иска да остана сама.-Лейла никога не беше се държала така.Тя стисна устни и се обърна на другата страна.

-Нещата се получиха така.Ти не си виновна за нищо.Ние просто сме различни характери и се сблъскахме.-обясни Харпия ня Лейла,а Рона потвърждаваше думите й и кимаше с глава.
След като Лейла я изслуша и се облече 3те момичета тръгнаха към замъка,а Рона и Харпия се гледаха на кръв.

» Отделът за Магически вируси
» Магически създания
» Отделът за Натрвяне с отвари и билки
» Отдел "Регулация и контрол на магическите същества"
» Отдел "Магически игри и спортове"