Къщата на крясъците

Къщата на крясъците бе със заковани врати и прозорци.
Керемидите на покрива почти всички бяха изпадали по земята.
Вратите бяха олющени от боята.До къщата можеше да се стигне
и от тайния проход под плашещата върба.

Учителката и Харпия стигнаха до къщата.Беше страшничка, но и двете не се страхуваха.Веше беше тъмно и им трябваше светлина.
-Лумос!-прошепна преподавателката, а първокурсничката направи същото.
-Страшничко, а?-усмихна се Жаклин.

-Спокойно професоре,нали сте с мен.Елате сега.-Харпия се усмихна и й показа един таен вход зад къщата и слeд миг се озоваха в едно от помещинията на къщата.
.....

-Значи правилно съм си мислела.Правили сте пакости!-Харпия се смути, но професорката не каза нищо и само се ухили.Не й пречеше.И тя беше правила сумъти пакости, когато беше ученичка.И милион пъти е влизала в къщата.-Ела, искам да ти покажа нещо!-каза учителката и двете се запътиха нагоре по стълбите.Харпия предупреди Жаклин за стъпалото и благополучно се качиха на следващият етаж.Имаше няколко стаи.Вийлата поведе ученичката си към дъното на коридора и показа една врата.-Тук се е криел Лорд Волдемор, заедно с Опаш и Крауч Младши.Искаш ли да влезем?-все така шепнешком попита.

-Ооо непременно влизаме!-Харпия хукна като малко дете в стаята.Там тя видя полусчупено легло,масичка и стол.Беше забавно.
-Разкажете ми някакви подробности за тази стая.-попита Слидеринката
с интерес.

-Виждаш ли креслото-тя го посочи-Тук е седял той...Опаш е колиничил точно там..на килима, а Наджини е обикаляла наоколо...За Крауч не съм сигурна, но доколкото знам той не е седял много тук, а си е вършел работата.Креслото не е пипано откакто Волдемор е седям в него...Трябва да го сложат в музей!-Засмя се Жаклин, а Харпия оглеждаше с любопитство.
-А камината?..-попита момичето.
-..да...била е запалена.За друго не се сещам.

-Определено е било интересно.-коварната й усмивка се появи на лицето й.-Жалко,че не се познавам с него.-продължи тя.-Благодаря ви професоре,че споделихте с мен.
По едно време Харпия се запита от къде Жаклин знае това и я попита:
-Амм...вие от къде знаете това за Волдемор,Крауч,Наджини и Опаш?
Професорката се смути. .....

Професорката не знаеше как точно да отговори на момичето.Но..нали познаваше родителите й...и тя беше слидеринка...Защо пък не?
-Ами виж...аз съм бивша смъртожадна...Няма как да не знам просто..и аз не съм сигорна но...го знам...Зървала съм Волдемор като малка....Майка ми беше ме взела веднъж и...не знам...беше много отдавна...-учителката усети, че еказала твърде много.-Хайде да се връщаме, а?Стана късно, а на теб не ти е позволено да бродиш толкова късно, особено тук...И знай, че когато и да искаш съвет или нещо друго...Някакви въпроси за...черните изкуства или нещо такова питай мен!-Жаклин се усмихна добродушно, но Харпия усети лека злоба каквато само истински смъртожаден можеше да усети....

... и се съгласи да си тръгнат.Харпия и Жаклин се запътиха към хотела...

Хърмаяни дойде самичка и огледа къщата.Наистина беше доста страшничка.Тя седн пред нея.
-Здравейте професоре.-Чу се глас зад нея.Професорката подскочи.Като се обърна видя Амая.
-Мая изплаши ме.-Каза професорката.
-Личи си.Подскочихте.Искате ли да се разходим?-Попита Сали.
-Нямам нищо против.Искаш ли да отидем у нас?-попита професорката.
-Нямам нищо против.-Каза Мая усмихвайки се.